Месец ноември 2010 г. ще се окаже доста усилен месец за ръководството на БПЦ-БП в юридически и канонически контекст.
На първо място: Както можеше да се предполага, за първи път беше осъден висш духовник за дискриминация. Всъщност, в интерес на обективността, трябва да бъде казано, че Комисията за защита от дискриминация (КЗД) de iure и de facto не осъжда никого, а констатира наличие на дискриминация, защото КЗД не е съдебна инстанция, въпреки че решенията й се обжалват пред Върховния административен съд (ВАС). Впрочем самата КЗД, която е решавала в ad hoc състав по Преписка № 110/2009 и е излязла с Решение № 259 от 23.11.2010 г. (решението ще се публикува на интернет-страницата след влизането му в сила, т.е. ако в 14-дневен срок не бъде обжалвано пред ВАС), е констатирала наличие на дискриминация, упражнена от страна на висш клирик на БПЦ-БП, който заема една много сериозна длъжност. За да нямаше подобно решение, просто този клирик можеше да се извини, т. е. просто да се покае, да поиска прошка от други грешници, точно като всички нас. Защото все пак Евангелията дават достатъчно свидетелства за това, как Иисус Христос помага на недъгави. Друг е въпросът, доколко висшият клирик (без висше образование) е разбрал милостта на Христос, за да не търси жертвите на Бога сред хората, които са със затруднения в придвижването. Явно наистина всеки постъпва според ума си (Рим. 13:5), доколкото, разбира се, го употребява, като чете Евангелията.
Решението на КЗД № 259 от 23.11.2010 г. ще постави за пореден път кадрови въпроси пред ръководството на БПЦ-БП, които, както се вижда, няма да се решат и през 2010 г. Но по Решение КЗД № 259 от 23.11.2010 г. ще коментираме, когато то влезе в сила и бъде официално оповестено.
На второ място: С не по-малка сила ноемврийска снежна топка от казуси се задава към ул. "Оборище" № 4 от Враца. Най-сетне върховната изпълнителна власт в БПЦ-БП има възможност, от която едва ли ще се възползва, да покаже, че се спазват каноните относно църковното имущество, независимо дали една митрополия е de facto пред фалит или просто се опитва да оправдае разпределянето на материални блага между своите местоблюстители. Казусът е симптоматичен и засяга всичките 13 епархии на БПЦ-БП на територията на България. Останалите две епархии не могат да бъдат засегнати от подобна казуистика, но за това някой друг път.
Каноните, които се отнасят до врачанския случай, са толкова категорични, че синодалното решение по този разпоредителен имуществен въпрос може да се състои просто от няколко цифри и букви:
На трето място, в една немалка изненада от страна на Върховния касационен съд (ВКС), наречена от самия него Тълкувателно решение № 1 от 23.11.2010 г. (съвпадението на датата с решението на КЗД в случая няма значение!) на Общото събрание на Търговската колегия (ОС на ТК), 15 върховни съдии се опитват да тълкуват върху въпрос, поставен им от министъра на правосъдието на РБ относно вписването на БПЦ-БП и нейните местни поделения в регистри - съответно на СГС и на останалите ОС в страната. Странното в случая е, че отклоняват една част от въпроса, по която "нямало" практика, а решават друга, която зависи именно от липсващата практика. "Правната логика", за която говори ОС на ТК на ВКС в своето решение е онзи лакмус, който показва, че когато 15 съдии не могат да тълкуват нещо, те просто могат да напишат или препишат едно или друго мнение, без то да е свързано с императивна правна рамка - erga omnes, т. е. обвързваща и самия ВКС. Ако не беше трагедията от неразбирането на елементарни неща, може би щеше да бъде смешно. Но като цяло Тълкувателно решение № 1 от 23.11.2010 г. на Общото събрание на Търговската колегия на ВКС е важно, затова ще му бъде отделено допълнително внимание.
На четвърто, но не на последно място трябва да се спомене едно интересно явление в правоотношенията между Министерски съвет и Св. Синод на БПЦ-БП. Именно отпочващото храмостроителство в сградата на МС на РБ, за което вече се спомена в медиите и в нашия блог също беше коментирано (http://hpberov.blogspot.com/2010/11/blog-post_26.html). Каквото и да се каже по този въпрос, все ще е вярно и грешно. Шокиращи са множество факти, като се започне от самата идея и се достигне до въпросите по УБПЦ-БП, Конституция, Закон за вероизповедания и т. н., доколко синодалното решение по този въпрос може да бъде аргументирано по някакъв логичен и адекватен начин в църковноправен и държавноправен аспект. Храмостроителството под носа и под покрива на държавната изпълнителна власт е изключително важен казус, на който също няма начин да не обърнем по-задълбочено внимание в скоро време.
Източник: Право и религия в България
На второ място: С не по-малка сила ноемврийска снежна топка от казуси се задава към ул. "Оборище" № 4 от Враца. Най-сетне върховната изпълнителна власт в БПЦ-БП има възможност, от която едва ли ще се възползва, да покаже, че се спазват каноните относно църковното имущество, независимо дали една митрополия е de facto пред фалит или просто се опитва да оправдае разпределянето на материални блага между своите местоблюстители. Казусът е симптоматичен и засяга всичките 13 епархии на БПЦ-БП на територията на България. Останалите две епархии не могат да бъдат засегнати от подобна казуистика, но за това някой друг път.Каноните, които се отнасят до врачанския случай, са толкова категорични, че синодалното решение по този разпоредителен имуществен въпрос може да се състои просто от няколко цифри и букви:
35-ти канон на Картагенския събор, във връзка с 12-ти канон на VII-ми Вселенски събор, във връзка с 15-ти канон на Анкирския събор и т. н., и т.н. по тълкуванията...;Врачанският казус е толкова оче(из)ваден, че просто по-скоро заслужава коментар идващото с неизвестна скорост, ако изобщо някога пристигне, синодално решение, с което ще бъдат приложени горните разпоредби спрямо лицата, които не са ги уважили.
чл. 229-ти, чл. 135-ти, т. 14, чл. 121, т. 9, и най-накрая чл. 190, т. 6, и т. н., и т.н. от Устава на БПЦ-БП от 2009 г.
На трето място, в една немалка изненада от страна на Върховния касационен съд (ВКС), наречена от самия него Тълкувателно решение № 1 от 23.11.2010 г. (съвпадението на датата с решението на КЗД в случая няма значение!) на Общото събрание на Търговската колегия (ОС на ТК), 15 върховни съдии се опитват да тълкуват върху въпрос, поставен им от министъра на правосъдието на РБ относно вписването на БПЦ-БП и нейните местни поделения в регистри - съответно на СГС и на останалите ОС в страната. Странното в случая е, че отклоняват една част от въпроса, по която "нямало" практика, а решават друга, която зависи именно от липсващата практика. "Правната логика", за която говори ОС на ТК на ВКС в своето решение е онзи лакмус, който показва, че когато 15 съдии не могат да тълкуват нещо, те просто могат да напишат или препишат едно или друго мнение, без то да е свързано с императивна правна рамка - erga omnes, т. е. обвързваща и самия ВКС. Ако не беше трагедията от неразбирането на елементарни неща, може би щеше да бъде смешно. Но като цяло Тълкувателно решение № 1 от 23.11.2010 г. на Общото събрание на Търговската колегия на ВКС е важно, затова ще му бъде отделено допълнително внимание.
На четвърто, но не на последно място трябва да се спомене едно интересно явление в правоотношенията между Министерски съвет и Св. Синод на БПЦ-БП. Именно отпочващото храмостроителство в сградата на МС на РБ, за което вече се спомена в медиите и в нашия блог също беше коментирано (http://hpberov.blogspot.com/2010/11/blog-post_26.html). Каквото и да се каже по този въпрос, все ще е вярно и грешно. Шокиращи са множество факти, като се започне от самата идея и се достигне до въпросите по УБПЦ-БП, Конституция, Закон за вероизповедания и т. н., доколко синодалното решение по този въпрос може да бъде аргументирано по някакъв логичен и адекватен начин в църковноправен и държавноправен аспект. Храмостроителството под носа и под покрива на държавната изпълнителна власт е изключително важен казус, на който също няма начин да не обърнем по-задълбочено внимание в скоро време. Източник: Право и религия в България
