Мобилно меню

4.5555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (18 Votes)

Свещ. Георги Кочетков.JPGОт 31 май до 1 юни в Москва се проведе конференция на тема „Мисията в източна Европа в нейния православен контекст“ под мотото „Жътвата е голяма, а работниците малко“. Домакин на конференцията беше институтът „Св. Филарет“, а съорганизатори: Световното братство на православната младеж „Синдезмос“, Мисионерският отдел на Московска патриаршия и Църковното мисионерско общество от Великобритания. Основните доклади, залегнали в програмата на конференцията, бяха разработки по темата за мисията: „Еклисиологични основания на мисията“, „Мисия и култура“, „Непосредствена и косвена мисия“, „Мисия сред руската емиграция“, „Междуконфесионалното сътрудничество в мисията“, „Мисията в епархията, енорията, манастира, духовното братство и пр.“, „Проблеми при подготовката на мисионера“.

В конференцията взеха участие около двеста участници от петнадесет страни. Големият интерес към конференцията беше напълно удовлетворен от докладите и дискусиите, които те пораждаха. Това беше една от малкото конференции, на която липсваха суперлативи, рядко се говореше с превъзходни форми и вместо отчитането на успехи, се говореше за загуби, за това че „Църквата на Светия Дух“ все повече се превръща в мъртва човешка институция с топлохладни чиновници, в която, по думите на проф. прот. Василе Михок от Румънската православна църква (гр. Сибиу), „царското свещенство“, т. е. миряните, отдавна са превърнати и са се превърнали в безлична маса, в дойна крава, подчинена на клерикалната дефиниция за пълнота на църковния живот: „Pray, pay and obey“ – „Моли се, плащай и се покорявай“.

Много силно впечатление направи изказването на Н. Хоп от/img.jpg Православната църква в Америка, който вече седем години оделотворява теоретичната мисиология, като помага на архиепископа на Албания Анастасий (Янулатос). Освен за трудностите при възстановяването от нула на Албанската православна църква, Н. Хоп не спести на участниците нелицеприятната истина, че досега единствената помощ, оказана на Албанската църква от сестрите-църкви, е финансовата, оказвана ѝ от Гръцката православна църква. Въпреки острия недостиг от свещеници и богослови-учители, за близо двадесетгодишния период на демокрация нито един православен мисионер не е бил изпратен в Албания. Единственото постижение е няколко стипендии, дадени на албанци за обучение в Гърция. Въпреки изолацията, в която се намира Албанската православна църква, шестстотин са новопостроените или въздигнатите от руините храмове до днес. Тоталната загуба на свещенството през годините на комунизма днес е частично превъзмогната и четиристотин свещеници обслужват нуждите на християните. Тази бройка обаче е крайно недостатъчна. Като пример беше посочена активността на римокатолическата и протестантската мисии в Албания. Въпреки малкия (в сравнение с православните) брой на вярващите, римокатолици и протестанти всяка година изпращат стотици мисионери, даващи своя доброволен принос в различни сфери от социалния и икономически живот на страната, проповядвайки междувременно словото Божие.

Не по-малък интерес предизвика дебатът относно инославната мисия: възможно ли е и необходимо ли е сътрудничество между православни и инославни в рамките на мисионерската проповед? Тук отново беше подчертано, че началният замисъл и сфера на действие на икуменическото движение е било сътрудничество в областта на мисията и против прозелитизма. Впоследствие тази идея се опорочава и за неколцина „светли“ умове или по-скоро църковни кариеристи се превръща в безпринципно обединение „на всяка цена“. И когато без излишни емоции и раздирания на дрехи беше поставен традиционният въпрос, че „те проповядват друг Христос“, наред с многото аргументирани и удачни отговори прозвуча и може би най-силният аргумент-обвинение: „Те проповядват друг Христос. А какво правим ние?“.

Голям интерес предизвикаха и докладите на проф. прот. Владимир Фьодоров, директор на Православния институт по мисиология и икуменизъм в Санкт Петербург, относно проблемите на образованието като мисия, на проф. Петрос Василиадис (Богословски факултет на Солунския университет) относно мисията днес и задачите, стоещи пред православния християнин, на проф. Никита Струве (Православен богословски институт „Св. Сергий“, Париж) за проблемите на мисията сред руската емиграция.

Кулминации на конференцията предизвикваха намесите на проф. свещ. Георги Кочетков, декан на института-домакин „Св. Филарет“, когато той вземаше думата за коментар или обобщение по определена тема. Изключителен ерудит, дисидент (преследван не само в миналото от комунистическия режим, но и днес от собствената си църква заради смелостта да говори и служи винаги на истината), човек с изключително благ и същевременно твърд характер, обичан от миряните и недолюбван от клира заради критиките си към това, в което днес се е превърнала  „Светая Русь“, и най-вече заради смелостта да служи на съвременен руски език. Познавайки в дълбочина миналото и настоящето на РПЦ, о. Георги не само рушеше мита за „Светая Русь“, но безпощадно и без излишни емоции говореше за порочните практики, ширещи се в православна Русия. За „бабичките-магьосници“, иззели прерогативите на свещениците и посрещащи всички на входа на храма със своите басни, поучения и клетви, с настойчивите си съвети как да се обличаш, как да се кръстиш, как и кому да се молиш и въобще как трябва да живееш „истински“ православно, „благодарение на което хиляди си отидоха от Църквата и са безвъзвратно загубени за нея“. О. Георги Кочетков говори и за търговците в храма, където дори най-голямата светиня (Тялото и Кръвта Господни) се преподава, т. е. продава срещу пари, както и за защитниците на една четириезична ерес, превърнали църковнославянския език в четвърти свещен и осветен от употреба. Преследвайки всеки опит да бъде служено на един понятен език (църковнославянският е непонятен за 99% от руските вярващи, включително и за много от свещенослужителите), самите апологети често се оказват в неловката позиция на неразбиращи богослужението. Така, Литургията не само че отдавна е престанала да изпълнява катихизаторската си роля, но сама отдавна се е превърнала в мистичен фон за индивидуална медитация сред православен декор.

* Собствена информация


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kwuu 

Разпространяване на статията: