Мобилно меню

1.2941176470588 1 1 1 1 1 Rating 1.29 (17 Votes)
dzami1.jpgСпоред данни на руското Главно мюфтийство през 2005 г. 18% от 144 милиона руски граждани изповядват мюсюлманска религия. Днес те са разпръснати из цялата страна, а в десет от 86-те субекта на Руската федерация са мнозинство. Ако се запазят същите темпове на демографски ръст на мюсюлманите и на източноправославното мнозинство през 2025 г. последователите на исляма ще бъдат 30%, а през 2050 г. - 50% от цялото население на Русия.

Целият текст във в. "Стандарт"

4.5333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (15 Votes)
Започнахме сякаш да свикваме с практиката на Православните църкви да отговарят на въпросите, често драматичните въпроси, поставяни пред тях от модерната история, с намусено мълчание и нечестни действия. Това поведение обосновава по парадоксален начин отказа от системна рефлексия, свидетелстващ в своето постоянство за някакви трайни аномалии.

Национализмът и либерализмът очи в очи с Православието биват мислени тук като социални и исторически сюжети, способни да направят видими едни или други травми, характерни за Православните църкви през последните две столетия и в най-новото време. Те биха могли да задълбочат тези травми. Биха могли обаче да се окажат и мотивите, активиращи оздравителните енергии, присъщи на Православието по същина.


Натиснете ТУК за да прочетете пълната статия в PDF формат от сайта на списаниe "Християнство и култура"

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (18 Votes)
На 9 септември 2005 година се навършват 15 години от посичането с брадва на  прот. Александър Мен (виж новината). Публикуваме настоящия текст на проф. Сергей Аверинцев като знак на признателност и уважение към личността и делото на един от най-забележителните  руски проповедници на 20 век.

Протойерей Александър Мен (1935-1990) е свещеник от Руската православна църква и един от най-ярките дейци на християнската съпротива срещу съветския атеизъм. Неговата доказана вярност към вярата е наследена от майка му, приела заедно с малкия си син кръщение от един преследван, укрил се свещеник през 1935 г. – във време, когато изчезването на християнството от съветското общество бе включено в държавните планове наред с икономическите задачи. В своите училищни, а след това и студентски години о. Александър неотклонно продължава своето религиозно самообразование – един толкова голям за времето си подвиг на вярност, който днес много трудно можем да си представим.