На 21 декември м. г. в Киево-Печьорската лавра се проведе архиерейски събор на Украинската православна църква (Московска патриаршия), който прие нова редакция на Устава за управление на УПЦ. При това членовете на събора подчертаха, че внесените в устава поправки „не се отнасят до статута на Украинската православна църква като автономна историческа съставна част от Руската православна църква”. Мнозина възприеха това като добра новина, въпреки че при по-задълбоченото разглеждане на новия устав на УПЦ става очевидно, че възторгът е преждевременен.
Ще си позволя да приведа няколко откъса от статията на И. В. Гаслов „Украинският статут и Уставът на Московската патриаршия”.
Авторът напомня, че Юбилейният архиерейски събор през 2000 г. прие новия Устав на Руската православна църква, в който се казва, че „всички самоуправляващи се църкви, влизащи в състава на Московската патриаршия, ... са длъжни да приведат своите устави в съгласие с новия Устав на Руската православна църква. Под тези решения на Архиерейския събор през 2000 г. се подписа целият епископат на Украинската православна църква”.
По непонятни причини обаче това съгласуване на уставите така и не се случи, и новият устав за управлението на Украинската православна църква по никакъв начин не отчита даже тези пунктове на новия устав на Руската църква, които пряко засягат УПЦ.