Тази година твърде рано, още през юни настъпиха горещниците за Св. Синод на БПЦ. Митрополитите забавиха юнската сесия и я почнаха почти по старокалендарски - с две седмици закъснение. После се оказа, че основната слабост в работата на върховното изпълнително управление на БПЦ няма надежда да се преодолее и при този председателстващ: вкарват се точки в дневния ред, които са твърде далече от идеята за подготвеност. Това пролича най-очевидно при назначаването на ректор на Софийската духовна семинария. Обявяваните назначения пропадаха едно след друго, сякаш номинираните се бяха наговорили. А причината явно е в подхода на митрополитите, които смятат, че останалите клирици трябва само да "проявяват послушание". Нито някой извика кандидатите да говори с тях, нито пък бяха взети предвид качествата им на ръководители и то на такова специфично учебно заведение. Накрая дойде и "бомбата със закъснител" (от два дена!) на еп. Антоний, който сигурно ще носи негативите от недомислията на хора над него. Така или иначе стана много горещо.

Още по-горещо ще е тази седмица, когато на тезгяха ще трябва да се извади буренясалият въпрос с едрите наемни имоти в абсолютния център на София, които - парадоксално за мнозина - не носят понастоящем никакви приходи на Св. Синод, отдавна страдащ от хронична "паралипсия" (шеговито: "липса на пари" - б. р.). Не е за завиждане на старците, които ще трябва да се доверяват на проверено ненадеждни свои служители в стопанския сектор.

Нервност, гняв и притеснение са обхванали йерархията на Гръцката църква, а мнозина говорят за атмосфера на „гражданска война”. Всичко това се случи след решението с болшинство на членовете на църковния Съд към постоянния Св. Синод да сложат в архива нашумелия случай на бившия митрополит на Атика Пантелеймон. И това, защото според преценката на много митрополити, изненадващото и неоправдано църковно оправдание на лежащия в затвора Коридалу архиерей е поредната брънка във веригата от скандали, която все повече отделя висшата йерархия от обществото. В същото време на повърхността излизат и подозренията за „колегиално” разрешаване на вътрешните пробеми на църковната администрация. „Решението на мнозинството архиереи от синодалния съд, според което няма достатъчно доказателства за вина по делото на бившия митрополит на Атика Пантелеймон, противоречи на нашето мнение”, пишат в своето писмо 27 митрополита от всички „течения” във висшата йерархия, между които и Пирейският митр. Серафим, Навпактският Йеротей Влахос и митрополитът на Глифада Павел.

На Поместния събор на Руската православна църква, който се открива в Москва след няколко дни, няма да се обсъжда въпросът с Украинската църква, нито ще се поставя искане за отделянето на Киевската митрополия от Московската патриаршия. На 17 януари Киевският митрополит Владимир, след пауза почти един месец, отговори с отказ на обръщението на украинските епископи, които го молеха да издигне своята кандидатура на предстоящия събор. „Сред възможните кандидати се говори и за мене като за приемник на патриарх Алексий II. Искрено благодаря за тази висока чест, но желая да се представя пред Бога като 121-и Киевски митрополит. 16-и Московски и на цяла Русия патриарх нека бъде този, когото покаже Бог и вашият избор” - каза митр. Владимир на събранието на делегатите, избрани за Поместния събор от страна на Украинската църква. Интересно е да се отбележи, че те са близо 200 души от общо 700 делегати на събора. Първоначално предсъборното съвещание трябваше да се проведе в тържествена обстановка в Софийския събор в Киев, но властите (които поддържат разколника Филарет Денисенко, бивш Киевски митрополит от съветската ера - б. р.) не разрешиха това под предлог, че църквата е музей. Така срещата се проведе без помпозност в Киево-Печьорската лавра. На нея не бяха подписани никакви документи, докато по неофициална информация е трябвало да бъде прието специално обръщение на Украинската православна църква към Поместния събор на Руската православна църква. Що се отнася до съдържанието на това непоявило се обръщение, то вероятно щеше да наподобява известната молба за даруване на автокефалия от 1991 г., подписана от голяма част от украинските архиереи начело с бившия вече митрополит Филарет Денисенко.