Вчерашният ден беше важен за синодното строителство. Тоест за устройството на състава на Св. Синод на БПЦ. Един митрополит, който искаше оставка, не беше отпуснат, а друг, който не искаше да си даде оставката, макар наистина да е с разклатено здраве, беше уволнен и то с цената на изменение на текста на основния църковен закон - устава на БПЦ. Няма информация за подбудите, довели до това драстично действие, сигурно няма и да има. Специалисти по канонично право изразяват опасения, че се върви по една опасна наклонена плоскост: няма устав, няма воля на архиерея, защото над всичко е Св. Синод, където горещи глави явно диктуват решенията, а мнозинството с малцинствен дух приема и гласува предложенията. Канонистите твърдят дори, че въпросната наредба по всяка вероятност няма да издържи проверката на следващия Църковен събор и ще бъде отхвърлена. Но тя така или иначе сега ще обслужи нечии интереси или поне ще задоволи нечии амбиции. Пък след три години - "я камилата, я камиларя". При това в текста на устава, станал основание за издаване на синодната наредба, с която е пенсиониран митр. Симеон, се говори за "неотложни случаи" (чл. 58, т. 12). Но не е ясно, какво неотложно се е случило от лятото, когато еп. Тихон беше назначен за управляващ епархията, досега, когато се направиха тези неочаквани и от повечето синодни членове промени.

В редакцията ни вече постъпват питания на читатели по повод на съобщението за насрочения на 17 януари 2010 г. избор за Доростолски митрополит, защо се бави толкова изборът. Според устава на БПЦ "Овдовяла или овакантена епархия не трябва да остава повече от три месеца без канонически митрополит според църковните правила" (чл. 93). Което означава, че до три месеца от смъртта на приснопаметния Доростолски Иларион (+28.10.2009 г.) може да има (поне избран) нов митрополит. Отделен въпрос е, че след решението на Св. Синод от 16 ноември т. г., понеделник, който състави "измежду лица с епископски чин листа на кандидатите за митрополитския избор" (чл. 85, ал.1), можеше до края на настоящата седмица наместникът на овдовелия митрополитски престол, Русенски митрополит Неофит, да издаде окръжно и да разпрати до епархийските избиратели тази листа (ал. 2). Тогава в третата неделя, 6 декември, в Силистра можеше да се проведе изборът (ал. 2). Щеше да съвпадне с 40-ия ден от кончината на  Иларион, но пък така и така на този ден ще се съберат всички свещеници от епархията на помена, щяха и да гласуват (с други думи, "две в едно"). Тогава на 13 декември (пак теоретично казано) можеше Св. Синод да проведе така наречения "каноничен" избор измежду двамата кандидати, "получили гласовете на повече от половината от присъстващите избиратели", за да се избере окончателно новият митрополит на Доростолска епархия (чл. 90, ал. 1). Така през следващата седмица до 19 декември можеше той да бъде въдворен (ал. 2 и 3), а от 20 декември, неделя, Игнажден, той щеше да служи и да ръководи епархията си. Но явно някакви или нечии съображения са накарали Епархийския съвет да отложи с повече от месец тази процедура.

Наистина няма твърде логично обяснение за забавянето, освен ако някой има съображения от типа на "ама сега е пост, какви тържества ще се правят", "нека да се огледат добре нещата", което обаче не само е несериозно, ами навежда и към други размисли. Отрицателни последици от забавянето са и следните: а) за празниците на Рождество, Богоявление и свързаните с тях в епархията няма да имат свой митрополит (а чужд - може би, въпрос на приоритети на наместника); б) новият митрополит ще се води избран през 2010 г., а защо да не е през 2009 г. - всички с изключение на 1-2 чакат от години такъв шанс; в) за именния ден на Негово Светейшество Българския патриарх Максим (21 януари) той няма да може да приеме поздравления от нов Доростолски митрополит; г) за трите месеца от смъртта на д. Иларион епархията все още няма да има въдворен митрополит (освен ако не се разбързат в последния момент).

Е, "журналистическо търсене под вола теле", ще рекат едни. А другите какво казват, кой ги слуша?!