Преди няколко дни беше оповестено официално становище на вр. упр. Западно- и Средноевропейска епархия, Старозагорски митрополит Галактион. От съдържанието на текста изникват различни въпроси, свързани предимно с устройството и управлението на Западно- и Средноевропейската епархия (ЗСеЕ). Те имат съществено значение за легитимността на действието и бездействието в епархията от която и да е от страните, конфронтирали се след 1 декември 2009 г. В тази връзка си позволяваме да зададем няколко въпроса, чиито отговори да осветлят изхода от ситуацията.
 

Често се забравя, че легитимността, извън нейното строго юридическо понятие за законовост, представлява една хипотеза на широка общоприетост относно факти и събития, действия и лица, които не биха били оспорвани от обществеността (вкл. и църковна – по църковните въпроси). В конкретното положение легитимацията на действията или бездействията в ЗСеЕ имат двойнствен, двустепенен характер. От една страна се касае за санкция (в смисъл на потвърждение) на действия от върховния ръководен орган на Църквата, а от друга - за една широка обществена възприемаемост, т. е. безспорност при спазване на правилата в една общоприета правна система по седалището на епархията, действаща erga omnes (по отношение на всички лица, находящи се там).

Зараства ли поредната рана в снагата на Българската православна църква? Лекува ли се или тихо си гнои и набира нови сили и инфекции от времето и безвремието, от двойното управление или от двойното безхаберие?

Ако се оставят настрана клюките, разнасяни из лоното на Църквата, ситуацията в Западно- и Средноевропейската епархия засега все още остава в патово състояние. Тъй като не са напълно ясни мотивациите на актьорите, може да се съди само по външните им изяви и само да се гадае за задкулисните борби и съзаклятия, за които се чува. Разбира се, ще бъде тенденциозно да се търси мнението на пряко засегнат, защото подобно на адвокатите, където са два попа, правдите са три, като много рядко Той е между тях. Единствената останала надежда е, да не се стига до фанатизиране на миряни и духовници, които симпатизират на някоя от страните, а най-вече на пряко засегнатите. Тъй като казионната групичка около дядо Галактион по-здраво е стъпила на управленските лостове, засега симпатиите са предимно на страната на „непослушните”. Бетонирала се е сериозно и контактува с останалите единствено по електронната поща. Опасно е и това, кой от двамата епископи да бъде титулован като митрополит на Западно- и Средноевропейската епархия, тъй като самите те взаимно не се признават за такива, а с всяка своя стъпка доказват, че другият не е прав. А знайно е, че митрополит не може да не е прав, особено пък когато говори "ex cathedra", пък била тя Берлинска, Римска или Стaрoзaгoрскa.