Мобилно меню

4.5428571428571 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (35 Votes)
1_51.jpgГорко на ония, които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения (Исая 10:1).

Отложеният до следващо синодално нареждане митрополитски избор (тук) явно не е факт от значение за т.нар. временно управляващ Западно- и Средноевропейската епархия (ЗСеЕ). Нещо повече – забелязва се червената нишка за работа по принципа: „След временно управляващия – потоп“. До последно – интриги, потайност, сплетни – точно в симфония с учението на „кръстниците“ на носещия четирибуквен служебен псевдоним  временно управляващ.

Овакантената енория в Барселона, поради кончината на о. Иван Бонев, Бог да го прости, е призвана да докаже как може твърдо да устои на изкушенията за противоуставен произвол.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
Калин ГеоргиевДържавата официално вече помоли Църквата за помощ. Направи го не кой да е, а главният комисар на МВР Калин Георгиев. И го направи по категоричен начин, който показа цялостната оценка, не само личната му позиция.

Калин Георгиев, заемащ в момента всъщност поста, от който стартира и шеметната държавна кариера на настоящия български премиер Бойко Борисов, в прав текст призова Църквата да разпространява “Словото Божие”, защото обществото има нужда от това. Защото страната не може да продължава да се лута в “свят без катедрали”, както се изрази самият Георгиев (в предаването "Сеизмограф" на Светла Петрова по бТВ от 17 април тази година). Метафората за катедралата като символ на духовната и морална извисеност на хората в едно общество беше акцентът в изказването на главния комисар. Той призна, че е атеист. Това прави оценката му още по-важна, защото е лишена от субективизма на личната обвързаност с дадена религия.  Най-голямата й стойност обаче е във факта, че идва от човек, който всеки ден се сблъсква с израждането на отделни индивиди, именно поради липсващите морални ценности. Държавата призна, че няма как сама да се справи без Църквата.

4.625 1 1 1 1 1 Rating 4.63 (32 Votes)
1_106.jpgНа 18.04.2010 г. – Неделята на св. Мироносици – общините от Западно- и Средноевропейската епархия актуализираха листата на епархийските избиратели чрез провеждане на избори за излъчване на нови или потвърждаване на досегашните епархийски делегати, най-вече във връзка с обстоятелството, че голяма част от деянията на Осмия епархийски събор в Рим останаха непотвърдени от Св. Синод (в. т. число и новият римски проекто-устав) и по тази причина отчасти неясни.

Т. нар. „римски” проект за устав на епархията не беше утвърден от страна на Св. Синод, затова уставът на задграничната епархия със съдържание от 1995 г.,  последно новелиран на 21 юли 1996 г., откогато всъщност последният е в сила, продължава действието си. Фактически той е бил трикратно потвърждаван от върховната изпълнителна и съдебна власт в лицето на Св. Синод: 1) с решение № 930 на Св. Синод – пълен състав от 20.12.1995 г.; 2) с решение № 206 на Св. Синод – пълен състав от 18.07.1998 г., а също и косвено от върховния законодателен орган на БПЦ – от  Шестия ЦНС през 2008 г. - чрез приемане на разпоредбата на чл. 4, ал. 2, от УБПЦ, която предоставя възможност на Европейската задгранична епархия да се ръководи именно от него в своето устройство и управление.