Мобилно меню

4.8857142857143 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (35 Votes)
Измина половин година от първи декември 2009 г., откогато след приемане на синодална наредба Западно- и Средноевропейската епархия беше поставена пред редица нелеки изпитания. Понеже в тези шест месеца се случиха много събития и в София, и в Западна Европа и много хора вече съвсем забравиха, какъв е всъщност коренът на проблема, налага се да нахвърлим няколко кратки бележки по казуса.

Бележка първа: Един злополучен Епархийски събор (осми по ред) направил опит за приемане на нов Устав на епархията, даде възможност за изкушението на викарния епископ (Тихон) директно и публично да пообщува с епископа на Рим. Проблемът не беше във факта на общуването, а в засилената медийна публичност, защото, както е известно, въпросният викарен епископ нито е бил първият, нито последният православен архиерей, общувал така директно с папата. Обаче по-важното е, че ако някой викарен епископ иска да дава изявления пред папата, той винаги може да отиде и да го направи, без значение дали митрополитът му ще благослови, ще запрети или изобщо няма да знае за това.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (12 Votes)
1_32.jpgОт 26 до 28 май в Ню Йорк се проведе Събрание на всички канонични епископи от православните Църкви в Америка под ръководството на архиеп. Димитрий (Гръцка архиепископия на Америка под юрисдикцията на Вселенската патриаршия). Присъстваха 56 епископа с различен ранг. Епископското събрание е в изпълнение на решенията на IV пресъборно всеправославно заседание от Шамбези от юни 2009 г. За читателите на Двери предлагаме коментара на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф като непосредствен участник в събранието, което завърши днес.

Интересни въпроси се подигнаха още в началото на Епископското събрание на 26 май. Освен предложението Цариградският патриарх Вартоломей да се премести с канцеларията си в столицата на САЩ – Вашингтон, което въобще не беше коментирано впоследствие, с недоумение някои йерарси коментираха изолацията, която нашите събратя в Шамбези проявиха спрямо нас, приемайки решения за православните в Северна и Централна Америка, без да поканят поне един представител на диаспората от този район. Стана така, че ние получихме само правилата за нашата бъдеща дейност, едно от които е  необичайно за нас, т. е. да приемаме решенията единодушно само с взаимно съгласие (consensus), макар да имаме друго становище по въпроса (тук).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)
1_2.jpgОбръщам се към екипа на портала „Двери БГ” с молба за уточнение по повод на неотдавнашна публикация, озаглавена „Старозагорска ли е Западно- и Средноевропейската епархия”. Повод за статията е определянето от Старозагорския митрополит Галактион на свещеник за българската църковна община в Барселона, а едно от посланията на автора й гласи, че за свещенослужение в Барселона е необходимо одобрението на Тивериополския епископ Тихон, регистриран в Испания като глава на юридическото лице „БПЦ Испания”.

За избягването на недоразумения, полезно е да се подчертае, че тук се засягат два независими въпроса. Първият е този за свещеническото назначение: по него аргументирано изказаха мнението си Църковното настоятелство на барселонската църковна община (тук) и юристът д-р Христо Беров (тук). Вторият въпрос касае ролята на „БПЦ Испания” в испанските църковни въпроси.

Въпросите са независими поне по две причини.