Мобилно меню

4.741935483871 1 1 1 1 1 Rating 4.74 (31 Votes)
1_97.jpgНастоящото изложение има за цел да анализира принципа “Религиозните институции са отделени от държавата”, заложен в чл.13.2 на Конституцията от 1991 г. От една страна той е знак за приемственост с предходните български конституции, според които “църквата е отделена от държавата” (чл. 78. 2, Конституция от 1947 г. и чл. 53.2 Конституция от 1971 г.). От друга страна новата редакция допринася за демократизирането на отношенията между светското и религиозното начало. Тя отчита верското многобразие в страната като заменя по-ограниченото понятие “църква” с плуралистичното “религиозни институции”. Остава обаче въпросът: Какво се е променило в съдържанието на принципа за отделяне на религиозното от държавното след премахването на монопола на атеизма у нас?

Липсата на отговор за границите между религиозното и държавното начало може да доведе до объркване и напрежение в българското общество при решаването на свързани с религията проблеми, напр. изучаването на религия в държавните и общински училища, употребата на религиозни символи в обществени учреждения, участието на представители на държавната власт в религиозни ритуали и др. Неясното съдържание на принципа: “отделяне на религиозните институции от държавата” създава условия за едно случайно и произволно тълкуване от страна на отделни институции и чиновници при прилагането му в конкретни ситуации. По този начин еднакви казуси могат да получат различни и даже противоречащи си решения.

4.7948717948718 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (78 Votes)
1_20.jpgЗападно- и средноевропейската епархия получава субсидия за скромна добавка към издръжката на своите клирици. Никой от тях не може да се издържа преимуществено и само от тази държавна помощ, поради голямата разлика в жизнения стандарт в България и в страните от Западна и Средна Европа. Повечето от нашите свещеници зад граница са като Христовите апостоли – имат и други професии и се трудят усилно и на други поприща, за да издържат семействата си.

Но субсидията от държавата е важна, защото без нея много от енориите трябва да затворят вратите на храмовете си.

Правното основание на субсидията за Европейската епархия се намира не в Закона за вероизповеданията от 2002 г., а в Закона за българите, живеещи извън република България от 2000 г.

4.8095238095238 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (42 Votes)
1_2.jpgМиналата седмица се проведе заседание на Междуправославната подготвителна комисия за Светия и велик събор на Православната църква, чието свикване се подготвя поне от половин век. В тази връзка сега се повдига въпросът за диптисите или за реда на старшинство сред православните църкви. Това е неприятен за повечето от църквите въпрос, който заплашва да разклати статуквото. Диптисите (често неправилно изписвани и изговаряни като „диптихи”) са едно много просто нещо. Това е списъкът на петнайсетината автокефални православни църкви, подредени по някакво старшинство: първо патриаршиите по тяхно старшинство и сетне архиепископиите по тяхно. Според това трудно обяснимо и донякъде нелогично старшинство в началото са древните патриаршии Цариградска, Александрийска, Антиохийска, Йерусалимска. Това напомня за прочутата древна пентархия, от която е отпаднал Рим. Отделен въпрос е, защо Йерусалимската патриаршия, майката на всички църкви, е на четвърто, а не на първо място, примерно. Но тук не му е времето на такъв коментар. Само да се отбележи, че това прословуто старшинство е зависимо от поредица фактори, като сред най-важните са даденостите (от чисто политическо естество) през византийските времена.

В края на 16 век в числото на петте патриаршии влиза Руската църква (през 1589 г. – по времето на цар Борис Годунов). Но далеч преди 16 век патриаршеско достойнство са получили първо Българската православна църква (927 г.), после Грузинската (1010 г.), а някой век след нея - и Сръбската (като патриаршия на Печ, 1346 г.).