Мобилно меню

4.6056338028169 1 1 1 1 1 Rating 4.61 (71 Votes)
1_85.jpgЧерногорските напъни за самостойна нация и църква са много интересни. Като явление са от типа "нищо ново под слънцето". Но едва ли е без значение, че като автономна църква те започнаха с фал-старт преди петнайсетина години не къде да е, а в софийската църква "Св. Параскева", тогава бастион на родните разколници (можете да се досетите какво правителство имахме тогава). Сега поддържаната от държавната власт в Черна гора неканонична и непризната от никого по света църковна формация прави "мръсни номера" на майката-църква - Сръбската.

Ако човек рече да злорадства, ще напомни как същата църква и нейната държава създадоха една нация и църква в територията на кралство Сърбия (после Съюзна федеративна  република Югославия), за да я откъснат от родните й братя - българите и тяхната църква. Сега сърбите сърбат попарата на това, което сами въведоха в употреба.

Държавата в Черна гора си има своя политика, която ни е много позната, защото е все по един и същи модел внушавана. За нея няма православни ценности, има православни плакати, които трябва да заградят като параван държавнически, културен и не на последно място икономически недостиг. Това също не е непознато, особено като погледне човек у нас грижата на някои държавници за мощи и за църкви и манастири, в които самите те не вярват и в които се кръстят, само когато ги снимат. А пребиваването на нашия премиер през тези дни в Черна гора си е чиста случайност! 

Жалко обаче за изгонения свещеник. Защото едва ли ще е последният, щом някои са се поддали на този бяс.

4.925 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (80 Votes)

Две години от отнемането на българския храм в Букурещ

Да започнеш строеж на църква в Йерихон, уж имайки само устното съгласие на Йерусалимския патриарх, звучи наистина несериозно. Строежът на храм не е като да издигнеш палатка и след ден-два да си я сгънеш и прибереш. Как са могли румънците да започнат строеж на храм в Йерихон, който да продължава години наред, без да се притесняват, че нямат съгласие за строеж от страна на Йерусалимската патриаршия? За да се стигне до прекъсване на евхаристийно общение от страна на последната, представете си до каква степен са били обтегнати отношенията между Майката на църквите, както се нарича от древност тази патриаршия, и Румънската църква!

Спомняме си датата 29 май 2009 г., когато духовници, представители на Българската православна църква, понеже нямали специален писмен документ от страна на Българската патриаршия, не бяха приети на сериозно от представителите на Румънската патриаршия при приемане-предаването на храм „Св. пророк Илия” в Букурещ, използван от 1954 г. от българската църковна община (виж https://dveri.bg/content/view/9075/33/).

4.8364485981308 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (214 Votes)
1_96.jpgМиналата седмица беше страстна и ние като едни верни християни, като едни непоколебими православни се втурнахме страстно към своите страсти. В светския смисъл на думата, разбира се – претрупани трапези, натъпкани стомаси, харчене на пари за удоволствия, похоти плътски и така нататък. Преводът на „страстна“ е „страдалческа“. И ние страдахме, не е като да не страдахме. Но без съпричастност към Христос, а съвсем по човешки и даже не по човешки, щото човешкото у нас вече сме го заместили с някаква желеподобна празнота. Розовееща на цвят. Страдахме целокупно пред телевизорите, страдахме с героите от тъпите сериали и още по-тъпите новини. Страдахме на опашките за месо навръх Разпети петък. Сами себе си разпнахме между агнешките бутчета и ярешките плешчици. Между мола и кафенето. Между масата и телевизора. Те такова ни е цялото празнуване, такава безмозъчна ни е цялата работа, затова сме тук, където сме и на никого нямаме право да се сърдим. Винаги ми е било чудно как така безумната тълпа не търси смисъл в околните събития, в битието си, в „знаците“, които ще й избодат очите. Не. Няма такива филми. Празник означава само едно и единствено нещо, без многозначност и подтекст, на безумната тълпа повече смисли й не трябват, за какво са й, само да й развалят онова удобно и безметежно умопомрачение, появяващо се след преяждането и препиването... Кръвта слиза от главата и сърцето накъм стомаха, където се бори да преодолее натрупаните вещества, а в главата и сърцето остава замъглението, празнотата. Прасчо се разсърдил на Мечо Пух, че докато той самият отишъл да вземе лъжица, Мечо Пух излапал всичкия медец с пръсти, седял си така претъпкан, едва дишал и гледал с премрежен поглед. „Мечо Пух, защо ме излъга, нали ми обеща да ме чакаш, нали сме приятели, нали това е по-важното!?!“, простенал Прасчо. Мечо Пух все пак си направил труда да му отговори: „Млъквай бе, свиня!“. Дотук с приятелството и другите светли чувства. На празника е важно да се натрепеш, останалите неща са само украшения и финтифлюшки, нали така?