Мобилно меню

4.8297872340426 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (47 Votes)
1_9.jpgЖивотът ни се ръководи от закони: божествени, природни, човешки (кой знае защо наричани държавни). И ние много държим на законите, ако са ни изгодни, или пък търсим вратички в тях, ако не са ни изгодни. Но докато божествените ги отричаме, а природните ги „овладяваме”, държавните закони се издигнаха на пиедестал (поне за обикновените граждани като нас и вас). И много се държи да спазваме разпоредбите им, понеже така повелявал законът. Но ако имате възможност, попитайте някой юрист (произволно) и той веднага ще ви каже поне няколко несъответствия между законите. На такова нещо се е натъкнал и Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (ССБПЦ-БП) миналата седмица. В канцеларията му постъпило писмо от КРДОПБГДСРСБНА (това не е грешка в писането, а е Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия), с което искат имената на ръководството на „религиозната общност” Българска православна църква. Само че юристът на ССБПЦ-БП веднага обърнал внимание на същия ССБПЦ-БП, че макар КРДОПБГДСРСБНА да се основава на ЗДРДОПБГДСРСБНА (Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия), чл. 3, ал. 2, т. 6., където пише, че следва да се обявят досиетата на „ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности”, все пак БПЦ-БП не е религиозна общност, а религиозна институция и от една уважавана държавна институция като КРДОПБГДСРСБНА следва да се изразяват по законовия ред.

Защото в Закона за вероизповеданията пише дословно следното: „1. "Вероизповедание" е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция. 2. "Религиозна общност" е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии. 3. "Религиозна институция" е регистрираната в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав.” (Допълнителна разпоредба § 1)

4.6363636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (77 Votes)
1_51.gifДойде им „вторият акъл” на гърците. Видяха, че тия истории с непрекъснатото шетане из каноническата им територия на чужди предстоятели на поместни Православни църкви вече е станало съвсем противоканонично и Синодът взе решение да ги постави под свой контрол. При тях наистина е много наболял въпросът, понеже предстоятелите на няколко от поместните църкви (Цариградска, Александрийска, Йерусалимска, Албанска, Естонска автономна към Цариград) са все гръцки граждани, родени в тази страна. Но когато отделни митрополити почнат да ги канят на посещение в своите епархии без знанието и съгласието на гръцкия синод, нещата наистина излизат от границите на нормалното. Макар и грубо, народът си го е казал много точно: „всяка жаба да си знае гьола”.

Особено много зачестиха посещенията на Цариградския патриарх из различни епархии в Гърция. При това в северната половина на тази страна съществува една странна от каноническо гледище връзка на епархиите с Цариградската патриаршия, от която те са се отделили едва през 1913 г. (право на апелация).

Естествено, хората му се радват на патриарха, митрополитите и политиците заедно с тях трупат „актив”, но Църквата на южната ни съседка все пак си има глава и той е Атинският архиепископ. Затова едва ли е случайно, че точно около поредното посещение на въпросния патриарх гръцкият синод е обявил онова свое решение.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
Минас МонирАвторът е православен журналист във Великобритания, специализиран в областта на политическото богословие и положението в Египет. Роден в семейство на християни-копти, като студент в резултат на религиозните си търсения и главно под влияние на трудовете на о. проф. Георги Флоровски той преминава в Източноправославната църква (Александрийска патриаршия). Автор е на няколко богословски изследвания и асистент в Лондонската школа по икономика.

"Обществото ни не просто е в криза, то е болно". Тези силни думи използва премиер-министърът на Великобритания Дейвид Камерън по повод ужасяващите размирици, разразили се в няколко английски града, включително и Лондон. Вярвам, че това признание е първата позитивна стъпка, предприета откакто започнаха мародерствата. Мнозина се опитаха да дадат обяснения, които за съжаление показваха желание да бъдат оправдани напълно безумни криминални постъпки, сеещи страх и дори смърт из цялата страна. Конспиративните теории за мнимата прослойка на маргиналите в британското общество не могат да оценят простия факт, за който говори Камерън - а именно, болестта на обществото.