Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
Минас МонирАвторът е православен журналист във Великобритания, специализиран в областта на политическото богословие и положението в Египет. Роден в семейство на християни-копти, като студент в резултат на религиозните си търсения и главно под влияние на трудовете на о. проф. Георги Флоровски той преминава в Източноправославната църква (Александрийска патриаршия). Автор е на няколко богословски изследвания и асистент в Лондонската школа по икономика.

"Обществото ни не просто е в криза, то е болно". Тези силни думи използва премиер-министърът на Великобритания Дейвид Камерън по повод ужасяващите размирици, разразили се в няколко английски града, включително и Лондон. Вярвам, че това признание е първата позитивна стъпка, предприета откакто започнаха мародерствата. Мнозина се опитаха да дадат обяснения, които за съжаление показваха желание да бъдат оправдани напълно безумни криминални постъпки, сеещи страх и дори смърт из цялата страна. Конспиративните теории за мнимата прослойка на маргиналите в британското общество не могат да оценят простия факт, за който говори Камерън - а именно, болестта на обществото.

4.6056338028169 1 1 1 1 1 Rating 4.61 (71 Votes)
1_85.jpgЧерногорските напъни за самостойна нация и църква са много интересни. Като явление са от типа "нищо ново под слънцето". Но едва ли е без значение, че като автономна църква те започнаха с фал-старт преди петнайсетина години не къде да е, а в софийската църква "Св. Параскева", тогава бастион на родните разколници (можете да се досетите какво правителство имахме тогава). Сега поддържаната от държавната власт в Черна гора неканонична и непризната от никого по света църковна формация прави "мръсни номера" на майката-църква - Сръбската.

Ако човек рече да злорадства, ще напомни как същата църква и нейната държава създадоха една нация и църква в територията на кралство Сърбия (после Съюзна федеративна  република Югославия), за да я откъснат от родните й братя - българите и тяхната църква. Сега сърбите сърбат попарата на това, което сами въведоха в употреба.

Държавата в Черна гора си има своя политика, която ни е много позната, защото е все по един и същи модел внушавана. За нея няма православни ценности, има православни плакати, които трябва да заградят като параван държавнически, културен и не на последно място икономически недостиг. Това също не е непознато, особено като погледне човек у нас грижата на някои държавници за мощи и за църкви и манастири, в които самите те не вярват и в които се кръстят, само когато ги снимат. А пребиваването на нашия премиер през тези дни в Черна гора си е чиста случайност! 

Жалко обаче за изгонения свещеник. Защото едва ли ще е последният, щом някои са се поддали на този бяс.

4.925 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (80 Votes)

Две години от отнемането на българския храм в Букурещ

Да започнеш строеж на църква в Йерихон, уж имайки само устното съгласие на Йерусалимския патриарх, звучи наистина несериозно. Строежът на храм не е като да издигнеш палатка и след ден-два да си я сгънеш и прибереш. Как са могли румънците да започнат строеж на храм в Йерихон, който да продължава години наред, без да се притесняват, че нямат съгласие за строеж от страна на Йерусалимската патриаршия? За да се стигне до прекъсване на евхаристийно общение от страна на последната, представете си до каква степен са били обтегнати отношенията между Майката на църквите, както се нарича от древност тази патриаршия, и Румънската църква!

Спомняме си датата 29 май 2009 г., когато духовници, представители на Българската православна църква, понеже нямали специален писмен документ от страна на Българската патриаршия, не бяха приети на сериозно от представителите на Румънската патриаршия при приемане-предаването на храм „Св. пророк Илия” в Букурещ, използван от 1954 г. от българската църковна община (виж https://dveri.bg/content/view/9075/33/).