През последните години на български език бяха издадени много стойностни книги за съвременни светци. Българските читатели познават живота на св. Паисий и св. Порфирий, на св. Ефрем Катунакиот и св. Йосиф Исихаст, на св. Софроний Сахаров, на св. Гавриил Ургебадзе и др. Те са особено популярни сред православните християни у нас не само заради многото разкази за чудеса и впечатляващи намеси на Божията благодат в човешкия живот, но и заради нещо, от което всички имаме нужда. И то нужда по-голяма и насъщна от което и да е чудо. Животът на всички тези хора, наши съвременници, свидетелства просто и убедително, че Христос не е останал някъде далеч в миналото, в някакъв „златен век“ на духовността, от който до нас са достигнали житията на древни светци, а за нас остава единствено участта да се вглеждаме назад и да търсим Неговото присъствие в пустини, пещери и други екзотични за съвременния човек места, които днес посещаваме само в рамките на поклоннически пътувания. Всичко това е красиво и има своите почитатели, но живият Христос остава скрит зад високите стени на отминалите епохи.
Докато животът на хората, успели да познаят Христос днес и да станат Негови приятели, поразява със своята плътност. Разказите за тях показват, че те са хора от плът и кръв, а не икони или безплътни небесни същества. Те са същите като нас, разговарят на същите теми, имат особеностите на своя характер, своите човешки слабости, водят същия начин на живот като нас – изобщо подобни са на нас във всичко, освен в едно: за основна цел на своя живот са поставили да се научат да обичат Христос, да Го познаят и да подражават на Неговата любов към хората, смирение и жертвоготовност. Най-ценното, към което се стремят независимо от попрището, на което Светият Дух ги изведе, е простотата на исихията, в която чуват гласа на Бога в сърцето си.