Мобилно меню

4.9766081871345 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (171 Votes)
DSC06750.JPG

Било е време, в началото, когато християнството е било преследвано. После дошло времето, когато станало позволено. Днес вече то е просто полезно. Горе-долу така изглежда динамиката и последователността на присъствието му в този свят.

Като всяко генерално обобщение и това, естествено, търпи критика. Най-малкото, защото – ще припомни някой – е било време, когато то е било и тържествуващо. Само че и това твърдение търпи доста критика. Тъй като в повечето случаи това християнство, което е тържествувало, е тържествувало в някоя от версиите си, които обикновено определяме като еретически. Показва го историческата справка. Ако не беше така, едва ли щяха да се водят тези толкова дълги и наситени с толкова драматизъм битки за православие. Съществуват, следователно, достатъчно основания да не обръщаме много внимание на тържествуващото християнство. И да се съсредоточим върху изброените три реакции на света срещу него: преследването, позволяването и възприемането му като полезно. Те са и наистина интересните. Та нали Сам Христос е казал: „В света скърби ще имате…“ (Иоан 16:33)!

Всъщност днес християнството – без значение в коя от своите деноминации – е и преследвано, и позволено, и полезно. Според конкретното място и според конкретните настроения. Някъде е действително преследвано, другаде стои между забраната и това да бъде просто търпяно, а на трети места бива преди всичко полезно. Тези трети места не са малко. Полезното християнство „допринася“ за добрите нрави, за така наречения обществен морал, за патриотичното съзнание, за националната идентичност и за какво ли още не. Стига само да не го вземат достатъчно сериозно! В противен случай за много кратко време от полезно се превръща във вредно, остаряло, закостеняло, нетолерантно и т. н., и т. н. И никой не си спомня, че отново Христос е казал: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч“ (Мат. 10:34).

4.8297872340426 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (47 Votes)
1_9.jpgЖивотът ни се ръководи от закони: божествени, природни, човешки (кой знае защо наричани държавни). И ние много държим на законите, ако са ни изгодни, или пък търсим вратички в тях, ако не са ни изгодни. Но докато божествените ги отричаме, а природните ги „овладяваме”, държавните закони се издигнаха на пиедестал (поне за обикновените граждани като нас и вас). И много се държи да спазваме разпоредбите им, понеже така повелявал законът. Но ако имате възможност, попитайте някой юрист (произволно) и той веднага ще ви каже поне няколко несъответствия между законите. На такова нещо се е натъкнал и Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (ССБПЦ-БП) миналата седмица. В канцеларията му постъпило писмо от КРДОПБГДСРСБНА (това не е грешка в писането, а е Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия), с което искат имената на ръководството на „религиозната общност” Българска православна църква. Само че юристът на ССБПЦ-БП веднага обърнал внимание на същия ССБПЦ-БП, че макар КРДОПБГДСРСБНА да се основава на ЗДРДОПБГДСРСБНА (Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия), чл. 3, ал. 2, т. 6., където пише, че следва да се обявят досиетата на „ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности”, все пак БПЦ-БП не е религиозна общност, а религиозна институция и от една уважавана държавна институция като КРДОПБГДСРСБНА следва да се изразяват по законовия ред.

Защото в Закона за вероизповеданията пише дословно следното: „1. "Вероизповедание" е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция. 2. "Религиозна общност" е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии. 3. "Религиозна институция" е регистрираната в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав.” (Допълнителна разпоредба § 1)

4.6363636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (77 Votes)
1_51.gifДойде им „вторият акъл” на гърците. Видяха, че тия истории с непрекъснатото шетане из каноническата им територия на чужди предстоятели на поместни Православни църкви вече е станало съвсем противоканонично и Синодът взе решение да ги постави под свой контрол. При тях наистина е много наболял въпросът, понеже предстоятелите на няколко от поместните църкви (Цариградска, Александрийска, Йерусалимска, Албанска, Естонска автономна към Цариград) са все гръцки граждани, родени в тази страна. Но когато отделни митрополити почнат да ги канят на посещение в своите епархии без знанието и съгласието на гръцкия синод, нещата наистина излизат от границите на нормалното. Макар и грубо, народът си го е казал много точно: „всяка жаба да си знае гьола”.

Особено много зачестиха посещенията на Цариградския патриарх из различни епархии в Гърция. При това в северната половина на тази страна съществува една странна от каноническо гледище връзка на епархиите с Цариградската патриаршия, от която те са се отделили едва през 1913 г. (право на апелация).

Естествено, хората му се радват на патриарха, митрополитите и политиците заедно с тях трупат „актив”, но Църквата на южната ни съседка все пак си има глава и той е Атинският архиепископ. Затова едва ли е случайно, че точно около поредното посещение на въпросния патриарх гръцкият синод е обявил онова свое решение.