Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

23084На читателите на Двери предлагаме увода на проф. Димитър Кенанов към българския превод на класическия труд на Емил Калужняцки „Съчинения на Българския Патриарх Евтимий (1375-1393)” от 1901 г., издаден от университетското издателство „Св. Кирил и Методий” през 2011 г. Критическото издание на трудовете на св. Евтимий от известния славист е ненадминато и до днес. Преди две години издателството към Великотърновския университет издаде допълнено издание на оригиналното съчинение на Калужняцки на немски език, а вече е налице и български превод на класическото съчинение.

Близо век преди основополагащия труд на проф. Емил Калужняцки започва същинският научен интерес към св. Евтимий, патриарх Търновски, с опити да се обнародва неговото книжовно наследство. Като съзнава, че Киевското издание на житието и службата за св. Йоан (Иван) Рилски от 1671 г. е библиографска рядкост, на два пъти в Белград о. Неофит Рилски печата „Службы с житиемъ…” (1836 и 1870 г.) за рилския пустинник и небесен покровител.1

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (56 Votes)
1_111.jpgВ навечерието на Новата година Св. Синод разпространи своето становище относно методите на асистираната репродукция (т. нар. ин витро и др.), както и за сурогатното майчинство. По отношение на сурогатното майчинство между позицията на БПЦ и тази на другите поместни православни църкви няма различия - както Двери вече писа (тук), сурогатното майчинство е несъвместимо с православния етос и еднозначно се оценява като неприемливо за вярващите. Основният аргумент е, че то разрушава семейството, каквото е установено от Божествения промисъл - като съюз на един мъж и една жена. Но по отношение на методите за асистирана репродукция има разлики. Другите православни църква са по-сдържани в оценките си, като не отхвърлят асистираната репродукция, стига да са съблюдавани определени условия. Позицията на Българската църква е по-близка с тази на Римокатолическата църква, която категорично отхвърля тези методи и не приема прилагането на принципа на икономията. Показателно е разногласието между Руската православна църква и Римокатолическата църква по повод Нобеловата награда за медицина, присъдена през 2010 г. на бащата на изкуственото оплождане Робърт Едуардс. Тогава Ватиканът осъди това решение, докато Руската църква се разграничи от твърдата позиция на Ватикана.

4.9766081871345 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (171 Votes)
DSC06750.JPG

Било е време, в началото, когато християнството е било преследвано. После дошло времето, когато станало позволено. Днес вече то е просто полезно. Горе-долу така изглежда динамиката и последователността на присъствието му в този свят.

Като всяко генерално обобщение и това, естествено, търпи критика. Най-малкото, защото – ще припомни някой – е било време, когато то е било и тържествуващо. Само че и това твърдение търпи доста критика. Тъй като в повечето случаи това християнство, което е тържествувало, е тържествувало в някоя от версиите си, които обикновено определяме като еретически. Показва го историческата справка. Ако не беше така, едва ли щяха да се водят тези толкова дълги и наситени с толкова драматизъм битки за православие. Съществуват, следователно, достатъчно основания да не обръщаме много внимание на тържествуващото християнство. И да се съсредоточим върху изброените три реакции на света срещу него: преследването, позволяването и възприемането му като полезно. Те са и наистина интересните. Та нали Сам Христос е казал: „В света скърби ще имате…“ (Иоан 16:33)!

Всъщност днес християнството – без значение в коя от своите деноминации – е и преследвано, и позволено, и полезно. Според конкретното място и според конкретните настроения. Някъде е действително преследвано, другаде стои между забраната и това да бъде просто търпяно, а на трети места бива преди всичко полезно. Тези трети места не са малко. Полезното християнство „допринася“ за добрите нрави, за така наречения обществен морал, за патриотичното съзнание, за националната идентичност и за какво ли още не. Стига само да не го вземат достатъчно сериозно! В противен случай за много кратко време от полезно се превръща във вредно, остаряло, закостеняло, нетолерантно и т. н., и т. н. И никой не си спомня, че отново Христос е казал: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч“ (Мат. 10:34).