Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)

05-029Книгата, посветена на Елена Мутева, представена в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий” на 1 октомври, стана повод отново да се заговори за възстановяване паметта и делото на първата жена в българската книжовност. На тържеството в Националната библиотека авторката на книгата Марина Младенова (на първата снимка) направи няколко предложения в тази насока: да бъде учредена награда за млад преводач „Елена Мутева”, да бъде кръстена улица на Елена Мутева в Пловдив и в София и на нейния брат д-р Димитър Мутев, полиглота-преводач, наричан от съвременниците „дълбокоучения”, „ученейшия”. Той първи превежда от английски на български „Чичева Томова колиба”, І част, през 1858 г. (само 7 години след първата публикация на книгата).

Г-жа Младенова повдигна още един актуален въпрос, свързан с фамилията Мутеви: за гроба на брата на Елена Мутева – д-р Димитър Мутев, основател и първи постоянен директор на Болградската гимназия. Марина Младенова разказва: „През 1973 г. пет пъти с пет различни придружители ходих на гробището в Болград, сега Украйна, но гроба не намерихме. Гробът е открит през 1998 г. от Никола Караиванов, командирован от Министерството на просветата за преподавател в Болградската гимназия. Гробът е открит след обстойно издирване с помощта на възрастни болградчани. Да, но и до днес не е направено нищо за неговото възстановяване: нито след публикациите на Никола Караиванов, нито след срещата на кмета на Карлово инж. Желязко Домусчиев с кмета на Болгарад Иван Македонски… Не е направено нищо и при честването 150 години от Болградската гимназия…

4.7272727272727 1 1 1 1 1 Rating 4.73 (44 Votes)

Image 1572806 126Отново археолози и историци ни заливат с мъдрости около намерени свети мощи в древната църква, разкопана това лято в началото на Стария град на Созопол. Под градения свети престол е намерено гърненце с мощи. За тях отначало се твърдеше, че били в светото миро, с което било пълно гърненцето. После се разбра, че миро май нямало, но само костици. Сега се пуска новината, че костиците били изследвани и най-вероятно са свети мощи. При това били на мъж. Дотук много добре. За тази находка вярващите хора могат само да се радват. Археолозите и историците обаче бързат да създадат хипотези, които – щом няма кой да ги опровергае – могат да минат и за археологическа истина. Мощите вече са обявени, че принадлежат на свети Николай Мирликийски Чудотворец. Сливенският митрополит ще ги приеме с благодарност и без изследване, понеже му ги предават „авторитети”. И ще ги сложат за поклонение от вярващите в созополската църква. В крайна сметка – какво има да се губи тук?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

23084На читателите на Двери предлагаме увода на проф. Димитър Кенанов към българския превод на класическия труд на Емил Калужняцки „Съчинения на Българския Патриарх Евтимий (1375-1393)” от 1901 г., издаден от университетското издателство „Св. Кирил и Методий” през 2011 г. Критическото издание на трудовете на св. Евтимий от известния славист е ненадминато и до днес. Преди две години издателството към Великотърновския университет издаде допълнено издание на оригиналното съчинение на Калужняцки на немски език, а вече е налице и български превод на класическото съчинение.

Близо век преди основополагащия труд на проф. Емил Калужняцки започва същинският научен интерес към св. Евтимий, патриарх Търновски, с опити да се обнародва неговото книжовно наследство. Като съзнава, че Киевското издание на житието и службата за св. Йоан (Иван) Рилски от 1671 г. е библиографска рядкост, на два пъти в Белград о. Неофит Рилски печата „Службы с житиемъ…” (1836 и 1870 г.) за рилския пустинник и небесен покровител.1