Мобилно меню

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (28 Votes)

DSC01438Наш кореспондент от Берлин ни съобщи подробности около протичането на митрополитските избори в седалището на Западно- и Средноевропейската епархия. При гласуването са участвали 63 епархийски избиратели. Те са значително повече, отколкото в епархиите в страната, понеже участват не представители на духовните околии, а преки представители на всички църковни общини (там не се говори за енория, понеже понятието е трудно приложимо в онези условия).

Най-напред е избрано бюро или комисия по провеждането на избора. В нея са влезли временно управляващият епархията митрополит Григорий Великотърновски, ставрофорният иконом Иван Петкин (Виена), иконом Гоце Христов (Лисабон) и г-жа Ася Теодосиева (Берлин). При първото гласуване, както се и очакваше, гласовете са се събрали около желания кандидат, когото и избиратели най-добре познават – Константийски епископ Антоний, но гласовете са се „разпилели” за втория кандидат. Припомняме, че от устава се изисква да се избере този втори кандидат, събрал повече от половината гласове, за да може и Св. Синод после да избере един от двамата за митрополитския пост.

4.5121951219512 1 1 1 1 1 Rating 4.51 (41 Votes)

mapregionEЕ, защо пък за Европа? То у нас с трън да вършееш, няма да намериш по селата свещеник, та ние за Европа ли сега да мислим?! Само че ония българи, дето ги няма по селата, ги има по Европата. Много стотици хиляди сънародници, основно православни (дори и да са мургави), са предимно в южноевропейските страни от Кипър през Гърция, Италия и Испания, та до Португалия. Те там живеят и работят, там раждат деца и хранят семейства, и пращат пари на роднини тук, и повишават потребителските възможности на живеещата в материална невъзможност популация, наричаща се все още българи. Все още преобладаващото мнозинството от тези гурбетчии (думата не се използва официално, вероятно е политически некоректна!) искат да запазят бащината си вяра, да се венчават, да кръщават децата си при български свещеник. И „изведнъж” се оказва, че там, в Европа, православни български свещеници почти няма. Защото по един и половина свещеника за цяла Италия или Испания какво са? А в Гърция почти си нямаме свещеник. Двама българи свещеници там са на гръцка служба, а атинският през последната година си е сменил пребиваването  и никне навсякъде из България, където не си го сял, само и само да не е при сънародниците ни в Атина. Може и да си има лични причини момчето, а пък българите – да не ги е пращал той там, та да им носи греха?!

4.547619047619 1 1 1 1 1 Rating 4.55 (42 Votes)

istoria-slavianobylgarska-komplekt-ot-2-knigiПоявилото се неотдавна ново критично издание на История славянобългарска на св. Паисий Хилендарски, отговарящо на всички изисквания за издаването на извори, е безспорно събитие за българската църковна историография. Зад прецизното научно и полиграфично изпълнение се крие методология, несвойствена за българската модерна историография – както светската, така и църковната. Наличието на тази методология, позволяваща известното на всички българи произведение на Хилендарския монах да се види в нова светлина, не може да не провокира адмирациите на църковната общност. Преводът е дело на Димитър Пеев, а критичните коментари към текста на Александър Николов и Димитър Пеев.

Принципите, ръководили издателите на История славянобългарска, са изложени в обширен предговор на Зографското братство, сполучливо озаглавен „Историята между времето и вечността”, чийто автор е йерод. Атанасий:

Кои бяха основните мотиви на братството ни да пристъпи към това издание? Добре известно е, че черновата на История славянобългарска се съхранява в манастирската библиотека, че авторът ѝ е монах светогорец (както и ние) и е завършил написването ѝ именно в нашата света Обител, ползвайки извори от манастирския архив. Разбира се, всичко това има някакво значение, но по-дълбокият и същностен мотив беше желанието да предложим на мислещите и търсещите читатели един по-различен поглед към История славянобългарска, както и въобще към историята – българска и световна. В досегашната научна традиция трудът на светогорския монах се разглежда предимно в светлината на настъпващото Българско възраждане и се подчертава ролята му на първоначален тласък за утвърждаване ценностите на Новото време в народностното самосъзнание. Бихме искали в следващите редове да покажем според силите си, че този труд има стойност именно като история и историческа концепция за миналото на народа ни и че тази концепция е изградена изцяло в християнски дух. Въпреки допуснатите анахронизми и грешки в повествованието, Историята според нас действително би могла да се смята за „програмен” документ, макар че в своя най-съществен аспект тя остава една непоследвана програма.[1]