На 23 април предстои канонизацията на убитите по време на арменския геноцид в Османска Турция. През последните години Арменската църква активно се подготвя за този исторически за нейната история акт. Арменският католикос Карекин ΙΙ представи още в края на изминалата година (на 28 декември 2014 г.) патриаршеската енциклика по повод стогодишнината от арменския геноцид. Тя е под мотото на библейския цитат „Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне” (Притчи 4:18). В нея той обяви за предстоящата канонизация и провъзгласи 24 април за Възпоменателен ден на светите мъченици от Арменския геноцид, който съвпада с Деня на жертвите на геноцида на арменците в Османска Турция. В словото си Карекин II призовава „удостоеният с благодат арменски народ, нация-мъченик, възкръснал народ” да превърне „възпоменаването на мъчениците в сила и мощ за духовен, национален и отечествен живот, та пред Бога и пред хората с праведен живот да осветим пътя си към нашите права до пристана, където ще се осъществят нашите скъпоценни мечти”.

Архиерейският събор на Арменската църква прие реда, по който ще се осъществи канонизацията на 1.5 милиона арменци, които общо за периода от края на 19 в. до 1921 г. са 1 543 271 души. В Енцикликата се отправя и благодарност към Бога за възкресяването на обречения на смърт арменски народ и възможността той „да тръби и защитава своите справедливи искания пред съвестта на човечеството и международното право, срещу пилатовото безразличие и престъпно отричане…”.

Животът на Българския екзарх Стефан не е протекъл в спокойно съзерцание. Годините и събитията са отеквали в неговата душа. Произнесените слова и речи, написаните статии са израз на тежки борби и протести срещу многото несправедливости и жестокости. Неговото духовно звание и църковен сан не са могли да бъдат броня, която да го откъсва от живота. Всичко той понася много болезнено и споделя по един забележителен начин.

Навсякъде и всякога Eкзарх Стефан държи здрава връзка с живота, който според него е „най-голям източник за реални поуки”. Това личи особено в неговите „нравоизобличителни, вразумителни и поучителни слова”, в които осъжда нравствените недъзи в обществото.

Забележителни са речите и словата му. Такива са речите му по радио София, в Народното събрание и повече от църковните му проповеди. Всички те са образец на ораторско майсторство. Неговите съвременници свидетелстват за ораторския му талант и пишат: „Просто човек е в недоумение с кого да го сравнява! Нов Йоан Златоуст ли е?”. Многократно писмено заявяват, че той има „много живо слово, чист, изящен, благороден, възвишен и разбираем език”.

Обръщение на о. Атанасий от българския Зографски манастир при подписването на договора между Софийския университет и манастира за дигиталния архив. В словото си библиотекарят на Зограф очертава основните задачи в областта на научното дело, които манастирът възнамерява да реализира през следващите години в сътрудничество с българските учени. Посочени са и основни проблеми в българската историческа наука при осветляването на теми, свързани с църковния живот и реалии.

Ваши Високопреосвещенства,

Уважаеми г-н Ректор,

Уважаеми г-да преподаватели и учени,

Бих искал първо да ви поздравя с вчерашния и днешния празник на светите апостоли, който свидетелства за едно от великите чудеса на християнството. Макар повечето от тях да бяха прости и неуки рибари, те заляха света със светлината на Христовата вяра. В днешния ден тук са събрани предимно учени хора и по повод на събитие, което мисля, че за всички е радостно и което по някакъв начин се явява продължение на дейността на онези неуки апостоли, но в контекста и със средствата на съвременния свят. В този ред от мисли бих искал да се спра върху две основни теми – първо, историята на възникването и узряването на идеята за създаване на манастирски дигитален архив в Университета; и второ, какъв е за нас смисълът от този дигитален архив.