Така и трябваше. Най-после! Браво на момчетата! Халал им на парите, халал им вярата (ако я имат)! Най-после се добраха до заветната мечта: да бъдат синодни благородници. Нищо че Търновската конституция забранява благородническите титли в Царство България. Все пак сега сме вече толкова години Република и тя си има суверенното право да си дава каквито си титли пожелае и то – най-демократично. Пък и нали Църквата е отделена от държавата – какво ще се месят тук някакви ти конституции?!

Може архиереите да таят антимонархически чувства и дори да ги изявяват, ама кой е казал, че благородничеството е само на царя и семейството му? Че къде тогава ще е Народът-Благородник?!

Да, така е и така трябва да бъде! Трябва да се отменят всякакви назадничави решения на Св. Синод от самия Св. Синод, да се даде простор на благородническите напъни и все нещо ще излезе от това напъване, особено ако е по-силно. Да се вземе без бавене съответното решение за синодална наредба, която после, ако някога се свика църковен събор (някогашният църковно-народен събор), да се включи като промяна в устава на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия, която да легитимира по безапелационен начин архонтството в БПЦ-БП! Не може тия хора горещо да искат да стават църковни благородници и да си плащат богато и пребогато, а назадничави владици и антиправославни сайтове да се противопоставят! Отде-накъде?! Та това е посегателство срещу възможностите за просперитет на Светата Ни Църква.

Нека се създаде най-после и специален отдел по благородническите титли към синодалната канцелария и да се назначи за неин шеф главен церемониал-майстор с расо (и престилка – по избор), те вече си го имат отхранен и отгледан.

И да се спре окончателно тази истерия, която антицърковната жълта журналистика постоянно поддържа. Да се спре, ако се наложи и насила! За да има най-после благороден мир за Техните Високопреосвещенства и за Техните Архонти! Амин!

Борим се със сектите. Но на шега. Защото на сериозно така наречените секти съдят ония, които нарушават правилата, постановени законодателно у нас. Затова заглавието си е абсолютно точно. От месец поне дузина и повече медии проглушиха света и България с подготовката за голямото шоу на фондация „Изкуството да живееш” – антистрес, релакс, медитация, дишане и издишване и прочие все „полезни практики” ще научат онези хиляди българи, които си платят по 10 лева само (какво му плащаш?!) и то само утре вечер! Тичай, народе, да не останеш извън заветната зала в народно-националния дворец на културата! Горко на ония, които си нямат човек, който да им даде 10 лева или да ги занесе до залата (спомнете си мъката на разслабения от Йоан 5 глава!).

Един-двама богослови се опитаха да напишат нещичко, един-два сайта се опитаха да го публикуват, една неправителствена организация писа осведомителни писма от министерския съвет до последната медия в списъка на блажените медии от „оня списък”, но отговор „отнийде не иде”. Защо ли се хабят ония да пишат и тия да публикуват, а третите да пращат писма на слепи и да говорят на глухи? Това отдавна са го разбрали громителите и громителките на всякакви лъжеучения у нас, затова стиснаха очи и запушиха уши, „за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят” (Мат. 13:15). Защото имаме къде-къде по-важни задачи на тоя свят, а онзи ухилен азиатец както си е дошъл, така и ще си отиде; пък каквото отнесе като души на наивни и несведущи българи, халал да му е! Нали нашите няма да отнесе, я?! Ние сме си учили и си знаем, и сме духовните пастири на тоя народ. А вълкът може да разграбва и разпръсва, но - овците, не нас!

„Майтап, бе, Уили!”, казваше Алф в такъв случай.

Последният църковно-народен събор (последен, понеже занапред ще се казва само „църковен събор”) взе решение към названието на родната православна църква неизменно да се прибавя и определението „Българска патриаршия”. Дотук хубаво. Само че публикациите на Двери.бг от днешния ден през последните години отбелязват тревожната тенденция да се неглижира този ден като празник на Българската патриаршия.

Празникът възниква спонтанно, но беше се наложил трайно в живота на Българската православна църква, макар и не изтъквана изрично като Българска патриаршия. Оттогава всяка година се отбелязваше това историческо събитие с подобаващо богослужение и благодарствен молебен към Бога в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. Докато постепенно в последните години тази добра традиция замря, като молебенът напълно неуместно се прехвърли на 11 май, деня на светите братя Кирил и Методий, когато си е редно да се прави молебен за българското училище и наука.

Държавната машина усилено тръгнала да търси мощи, съобщиха от една държавна институция, чието име спестяваме, за да не нарушим закона за конкуренцията – все пак става дума за материални неща.

През последните 2-3 години се оказа, че мощите са мощно средство за борене на кризата в икономически немощната ни държава. Явно случаят не е бил случаен, коментират коментатори ангажирането на един иначе лично неангажиран с религията бивш министър, когато той започна да се произнася от името на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия за намерени при археологически разкопки мощи. Министърът – сам доста мощен физически и ползващ мощната подкрепа на мощния ни премиер – набързо стана експерт по всякакъв вид мощи. Най-напред той направи тренировки, но за да не са сухи тренировки, направи ги с парченца от Христовия кръст, които раздроби на още по-малки парченца и даваше на владици и патрици, наши и чужди. На най-малки парченца ги раздробявал, защото – така се оправдавал – щом поповете дори комката я дробят толкова, защо той да не надроби Христовия кръст?! Че той за него не е по-малко ценен! Дори казват, че владиците от благодарна признателност му целували и ръка, но насаме, че иначе зер – срам от набожните хора!

Сега могъщият разум на мощния бивш министър бил зает с друга идея: трябва да се намерят мощи за всичките седем от светите Седмочисленици. И като каже той трябва, това значи – трябва! Вече един владика коленопреклонно му поднесе – като витлеемска влъхва съща – единствените мощици, дето си имаше, сиреч на свети Климент Охридски. Веднага те бяха сложени в музей. Това е изпитана практика. Така десетилетия наред бяха пазени от едни стари управници едни мощи, които след изгрева на новата свобода бяха пуснати в оборот (но пряко Св. Синод на БПЦ – ПБ, защото собственик на мощите беше и тогава, и после все мощната ни държава). Разпарчосваха се и се даваха на добри и послушни владици и прочие клирици. В този дискурс, казано по-интелигентно, няма значение дали всички онези мощи са били раздадени и колко остават, и къде остават, и защо остават. В крайна сметка: който пита пати! (Казват, че и обратното било вярно: който пати, пита!)

И така, след всички тия обстоятелствени обстоятелства е нужно да свършваме, че иде 2 април. И ще свършим с предположението, че за такива мощни хора няма да е трудно да се намерят мощи и на седемте от седмочислениците. Какво като не дават католиците частица от св. Константин-Кириловите мощи?! Какво като няма намерени мощи на св. Сава и св. Методий? Ами да се намерят! И то още преди изборите догодина. Ако пък не се намерят, да се изкопаят. Толкова археолози хрантути немощната държава на мощните ни управници, я да се запретнат и да почват от днес, 1 април 2012 г., всички археолози да търсят целево мощи на светите Седмочисленици. Трябва да намерят, не може да не намерят! Мощи са това, да не са някакви ти там чирепчета и гологанчета!