Четохте ли новините на Двери? Тоя папа наистина нещо взе да прекалява. Те в южната Америка от край време са си левичари и чегевари, ама тоя сега все пак папа стана и не спира да разбутва добре сложените неща по света и в тяхната църква. А най-лошото е, че каквото каже, гръмнат го медиите, преведе го и антиправославният портал Двери (щом така пишат синодките, такъв сигурно е и тоя портал!) и хайде-е-е! Няма вече спиране. Сега пък и колите на поповете и монасите, че и на монахините му попречиха на папа Франц, както му викат дойчовците. Според мене, ако ме питате, това е направо удар под кръста на православните помещически, пардон поместни, църкви. Защото на папата със сигурност са му докладвали, че в Русия новият патриарх все натяква на владиците за луксозните возила и начини на живот, че у нас хората стават владици баш за тия луксозни возила, дето едно време им викахме коли, че въобще изобщо из православието навсякъде на парацърковните кръгове очите им все в паницата на поповете и владиците. И сега – хоп! – папата реши да удари по православието, като заговори по изпитания метод, дето сигурно и папистите го имат: „Думам ти, дъще, сещай се, снахо!”. Уж за неговите клирици и клирички, ама анджек за нас, източноправославните той ги говори тия работи. И какво ли не правят сестричките-църкви около нас: отварят безплатни трапезарии, старопиталища, сиропиталища, безплатни медицински кабинети, пак трапезарии и прочие, но не е лесно да се противопоставиш ти на мощната пропагандна машина на папата, като рече той да ни злепостави нас, православните, и най-вече владиците ни, най-православните.

Ето на, вчера, празника на света Неделя, в София патриархът служи, благославя народа, усмихва се, но никой това го не види, а гледат само онова, че после председателят на храма дал обяд на патриарх, владици, свещеници и дякони без миряни не къде да е, ами в православния гръцки хотел „Шератон”! Е, какво, да лицемери ли сега и да им сипе в пластмасови кофички разредена пилешка чорба като на простолюдието ли?! Или пък да го закара патриарха в битовото мазе на църковната кооперация, дето ходят да обядват Сульо и Пульо? Това просто не върви и не бива да става! Отнюд! В крайна сметка, на патриарх – по патриаршески, на владика – по владишки, на мирянин – по мирски. Не може сега ние заради един папа и неговите популистки намеци да не си уважим патриарха. Че един патриарх си имаме и при това – нов. Отиде си вече старият – Бог да го прости! – дето такъв попски номер никой храмов председател не можеше да му извърти. Но било, каквото било. Сега сме с нов патриарх. А за новия папа… там вече да му мислят католиците. Ние сме православни. Баш-православни!

Имахме по едно време народна армия. Не знам колко беше народна, защото аз не съм служила. Но сега армията (ни) е само българска. А горе-долу 1/10 от тази славно смалена българска армия е гвардията, която изпълнява парадни функции и уж пази официалния вход на президентството, колкото да има къде някой отчаян българин „парадно” да се самозапали…

И ето какво научаваме от интернет-страницата на гвардията българска: тя ще си прави годишното шоу във… великденската нощ!

Насред политическата криза у нас изпъква още по-силно духовната криза в обществото. Не само че по време на Великия пост се вихрят предизборни акции с кебапчета и се вият хора, но дори и в Страстната седмица няма покой от неуместни „държавнически” тържества с неясна цел.

Миналата година беше направена значима крачка от страна на държавата, като най-после Разпети петък беше обявен за неработен ден. Тази година обаче това административно постижение не просто се засенчва, но ще бъдат потъпкани религиозните чувства на твърде много хора чрез планираното да се играе точно на Велика събота гвардейско шоу. Музика и танци на площада точно тогава, когато Църквата възпоменава погребението на Иисус Христос и слизането Му в ада? Досега такова шоу или подобни прояви са били представяни винаги в навечерието на 6 май, но тази година по нечия приумица това шоу е планирано за един от най-скръбните за християните дни. Къде е комуникацията и уважението между БПЦ и българската държава, която официално е уж християнска? И кой всъщност инициира и дава разрешение за подобни прояви? Президентът ли като върховен главнокомандващ носи отговорността за тая приумица? Той имаше някакви искания към вероизповеданията, но те към него няма ли да проявят законни искания да не се погазват свещените чувства на вярващите?

В мигове като този се чувства липсата на свързващо звено между БПЦ и Министерство на отбраната. Макар че има митрополит, който уж отговаря за връзката с армията. Отговаря, като го попиташ… Но го няма никакъв, когато се стига до подобни абсурдни и тъжни моменти. А че в българската армия няма капелани, е стара и сякаш неизлечима болка.

Междуцарствие не означава само очакване на нов цар – по-добър и по-славен. Мeждуцарствие в нашия език означава, че не се знае кой управлява, кой командва. И преди да се насочи мисълта ви към делата на цялата ни църква, искам да се огранича само в западна(ла)та и средноевропейска епархия. Митрополитът й е нелеко болен (не знам дали мога да го кажа тежко болен). Вече три години е оставил нещата в ръцете на викарния епископ Антоний. Така в епархията се настани явлението междуцарствие. Епископът гледа преди всичко да не прави лошо впечатление, защото той очаква все някога в тая епархия да го избират за митрополит. Само че неправенето на лошо впечатление не означава, че човекът прави и добро впечатление. Основната грижа на епископа беше да наложи на бедните църковни общини да плащат редовно владичнината – то се знае защо. Оттам нататък пообиколи с тия пари надлъж и нашир родната европейска земя, но резултати от тия обиколки почти не се видяха. Остана да виси в тревожна неяснота скандалният случай с отнемането на вече предоставената църква в Рим и ролята на тамошния свещенослужител архимандрит Климент Бобчев. Епископът на своя глава реши да разрешава и нелек въпрос на междуправославните отношения, като с лека ръка и без каноническа санкция на Св. Синод на БПЦ хариза две български общини – в Прага и в Братислава – заедно с българските свещеници там на доскорошния глава на Чешката и Словашката църква архиепископ Христофор, който междувременно беше освободен от поста си по „зазорни причини” (който знае думата, знае; който не я знае, по-добре да не я научава!). И така български владика се отказа от българските общини и българските свещеници и ги прати в небитието; в резултат сега не се знае кому принадлежат тия свещеници и общините им, но не се припознават от владиката за български. Най-малкият въпрос е, че те сега не знаят и кого да поменават като своя църковна власт. При това епископ Антоний не се забави да поиска лично от директора на вероизповеданията в София да спре на двамата свещеници (о. Пламен Тодоров и о. Николай Андонов) изплащането на държавната субсидия, отпусната при друг владика и при друго правителство за свещениците ни в Европа. Само че с малката подробност: средствата от тяхната спряна субсидия не се връщат в държавния бюджет, а отиват във... владишкия (такъв). Нищо в този свят не се губело, а само променяло формата си на съществуване! В този ред на владишко безредие се вписва и невключването в държавното подпомагане на новия парижки свещеник Иван Карагеоргиев, който през този месец годиняса. Какво от това, че е втори свещеник в Париж (виж днешната новина от Париж)? Нали и в Берлин са двама свещеници, а във Виена са дори трима и всички си получават по закон и по съвест държавното подпомагане? Иначе лесно се приказват заучени благи приказки. Но все някога и владиците трябва да разберат, че свещениците имат семейства, чиято издръжка не е прищявка, а свещен дълг. Дори по-свещен от прищявката на който и да било владика. А пък междуцарствието..., то все някога ще свърши. Но хората да внимават после, какъв цар ще изберат.

Време беше! След като оправиха Европейския съюз, време беше германците да се заемат и с втората по важност институция на тоя континент – БПЦ! Затова приветстваме умния анализ на ръководителя на софийския клон на германската политическа фондация „Конрад Аденауер” д-р Марко Арндт (тук). Явно добре са го консултирали двама-тримата наши богослови, които сътрудничат на фондацията, та човекът направо дава указания, какво трябва да се направи. Преди всичко „застиналото в своите литургични канони” Православие у нас (а защо не и по света?!) трябва да се стопли. По кой модел? Ами, например, по модела на все повече изпразващите се от вярващи католическа и евангелско-лютеранска църква в Германия, това най му е познато на доктора Арндт. „Тази промяна няма как да се случи без натиск от страна на миряните и на онази част от българското духовенство, която не е била свързана с Държавна сигурност”. И веднага, както при гръцката стопанска криза, предлага решение: по-активно присъствие на вярващите в живота на Църквата, както и в създаването на авторитетен и действен Мирянски съвет към Синода. Просто и ясно! Нормално си било и БПЦ да дава титлата „архонт”, защото... Цариградската патриаршия правела същото.

Голям експерт по църковните въпроси се оказа този доктор! Машаллах! И понеже публикацията го представя като историк, ще си позволим да припомним малко исторически факти: а) същата фондация усърдно поддържаше едни управляващи политици преди 20 години, които спретнаха разкола в БПЦ с помощта на услужливи владици (не намеквам за пряко участие на въпросната фондация в разкола); б) и тогава се говореше за лоши и добри владици, както и сега – за такива с извадени досиета и други – с неизвадени; в) „добрите” владици (с неизвадените досиета) бяха подкрепяни всячески, включително и от миряни в разколническия синод; г) после се оказа, че „добрите” владици били кукли на конци, дърпани от други хора.

Сега минаха двайсет години от ония бурно-печални събития. На доста от тогавашните разколници и техни тайни и явни привърженици (включително и митрополити) от ново време крастата отново ги засърбя. Осигурява се и експертна помощ от мощни политически (и не само) структури. Останалото е ясно. Който е жив след 20 години, ще си спомня за днешните добри владици (с неизвадени досиета) и за експертните мнения на наши и чужди спецове (Лк 20:16 - за незнаещите: в дясната колонка има търсачка за Библията).

Светият Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия под неофициалното, но премъдро ръководство на Негово Високопреосвещенство свето-Пловдивския Митрополит Господин Господин НИКОЛАЙ днес с преголяма християнска любов и дълбока (свето)отеческа загриженост за възповереното им от Светия Дух и Богоръководения глас на Клира и народа паство днес заблагоразсъдиха и всепремъдро поразместиха приоритетите на своята лятна сесия, като справедливо изместиха от дневния ред на вбабичосалия се свето-Сливенски митрополит Иоаникий всички второстепенни и ненужни, дори греховни въпроси като заплатите на клира и неговото прословуто пенсионно и здравно осигуряване, състоянието на църковната просвета, работата с младите хора, социалната дейност сред стари хора, маргинализирани, изпаднали в различни зависимости, ремонта и строителството на храмове и манастири, подготовката и повишаването на квалификацията на клирици и църковни певци, катехизирането на желаещите да приемат Свето Кръщение, съживяване на проповедта в Богослуженията, оздравяване на монашеския живот, пастирска и духовна грижа за двата милиона млади хора, емигрирали в чужбина, установяване на диалог с хората в различните социални слоеве и гилдии и прочие неважни подвъпроси, за да се обърне най-после презаслужено внимание на Онези Най-Видни Православни Християни, Които Са Изключително Заслужили За Високомнителното Внимание На Техните Високи, Средни и Ниски Преосвещенства С Чистотата на Своите Духовни И Душевни Пориви И Най-вече С Чистотата На Своите Натрупани През Годините На Така Наречения Преход Пречисти Милиони И Милиарди, Дарени Им Сигурно От Всеподателя Бога, За Да Ги Даряват Те Така Щедро И Великодушно, И Всезагрижено На Више Упоменатите Техни Високи, Средни и Ниски Преосвещенства, Та Да Са За Пример На Православното Християнско Простолюдие, Да Са Му Светлина И Ръководство, И Наставление Как Трябва Да Се Постъпва, Когато Човек По Величайша Божия Милост Понатрупа Повечко Пари, Които Иначе Въобще Не Са Важни И Никак Не Ги Обичаме, И Не Се Стремим Към Тях, А Само Ги Благоползваме, Защото Те Са Затова Да Се Благоползват И Да Допринасят Благини на Ония, Които...

Тук прекъсна междумрежовата връзка (наричана от някои модернисти интернет) от светосинодалната палата и нашата светосинодална списователка не успя да завърши дописката си за днешните приоритети на Светия Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия, но обещаваме да продължим, щом връзката се възстанови, стига тя да не е постигната от нещо по-лошо в онази свята сграда, дето умът царува, и робува, и патки пасе (най-вече)... Извиняваме се, ако някой се е почувствал засегнат!