Мобилно меню

4.8095238095238 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (42 Votes)

Untitled-1Държавната машина усилено тръгнала да търси мощи, съобщиха от една държавна институция, чието име спестяваме, за да не нарушим закона за конкуренцията – все пак става дума за материални неща.

През последните 2-3 години се оказа, че мощите са мощно средство за борене на кризата в икономически немощната ни държава. Явно случаят не е бил случаен, коментират коментатори ангажирането на един иначе лично неангажиран с религията бивш министър, когато той започна да се произнася от името на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия за намерени при археологически разкопки мощи. Министърът – сам доста мощен физически и ползващ мощната подкрепа на мощния ни премиер – набързо стана експерт по всякакъв вид мощи. Най-напред той направи тренировки, но за да не са сухи тренировки, направи ги с парченца от Христовия кръст, които раздроби на още по-малки парченца и даваше на владици и патрици, наши и чужди. На най-малки парченца ги раздробявал, защото – така се оправдавал – щом поповете дори комката я дробят толкова, защо той да не надроби Христовия кръст?! Че той за него не е по-малко ценен! Дори казват, че владиците от благодарна признателност му целували и ръка, но насаме, че иначе зер – срам от набожните хора!

Сега могъщият разум на мощния бивш министър бил зает с друга идея: трябва да се намерят мощи за всичките седем от светите Седмочисленици. И като каже той трябва, това значи – трябва! Вече един владика коленопреклонно му поднесе – като витлеемска влъхва съща – единствените мощици, дето си имаше, сиреч на свети Климент Охридски. Веднага те бяха сложени в музей. Това е изпитана практика. Така десетилетия наред бяха пазени от едни стари управници едни мощи, които след изгрева на новата свобода бяха пуснати в оборот (но пряко Св. Синод на БПЦ – ПБ, защото собственик на мощите беше и тогава, и после все мощната ни държава). Разпарчосваха се и се даваха на добри и послушни владици и прочие клирици. В този дискурс, казано по-интелигентно, няма значение дали всички онези мощи са били раздадени и колко остават, и къде остават, и защо остават. В крайна сметка: който пита пати! (Казват, че и обратното било вярно: който пати, пита!)

И така, след всички тия обстоятелствени обстоятелства е нужно да свършваме, че иде 2 април. И ще свършим с предположението, че за такива мощни хора няма да е трудно да се намерят мощи и на седемте от седмочислениците. Какво като не дават католиците частица от св. Константин-Кириловите мощи?! Какво като няма намерени мощи на св. Сава и св. Методий? Ами да се намерят! И то още преди изборите догодина. Ако пък не се намерят, да се изкопаят. Толкова археолози хрантути немощната държава на мощните ни управници, я да се запретнат и да почват от днес, 1 април 2012 г., всички археолози да търсят целево мощи на светите Седмочисленици. Трябва да намерят, не може да не намерят! Мощи са това, да не са някакви ти там чирепчета и гологанчета! 

4.8290598290598 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (117 Votes)
1_117.jpgНаследниците на баташките мъченици излезли с претенции за историческата баташка църква „Св. Неделя”, четем днес. Е, демокрация е, всеки може да си претендира, за каквото пожелае. Но от позицията на „наследници” на мъчениците, загинали за вяра и род през 1876 г., извинете, никой не може да излезе днес да говори. Първо, защото загиналите батачани са били вярващи хора, а не невярващи, както са голямо число от днешните българи. Второ, защото тази църква не е била тяхна, а на цялото село Батак. Трето, защото ако се опитаме да помислим, как са разсъждавали тогава нашите сънародници, включително и тези в Батак, едва ли биха разбрали, като какво ще е това нещо музей! Четвърто, 500 подписа не е трудно да събереш днес, дори и в Батак. Но там официално живеят няколко пъти повече хора, което означава, че тия 500 са в малцинство, винаги демократично погледнато.

 

4.5730337078652 1 1 1 1 1 Rating 4.57 (89 Votes)

Разказаха ми преди доста време една поучителна история. Пътували мои познати из страната с кола и не щеш ли – закъсали точно в една вилна зона. Вили за чудо и приказ били (макар и не чак като сегашните, става дума за друго време). Ама като си закъсал с колата (пардон – с ладата), кой ти гледа вилите? Все пак трябвало да потърсят помощ. Било в пред-джиесемната епоха и не можели да се обадят за пътна помощ, нито имало как сами да си оправят колата. Решили да почукат на някоя от високите порти по 3-метровите зидове. Почнали да чукат на първата. И веднага отвътре бясно залаяли верни кучета – лаят, та се запенват чак. На всичко отгоре от вилата не излязъл никой – нямало ги „другарите” (тогава само другарите можеха да имат такива вили). Отишли на друга порта и още непочукали, други верни кучета показали най-доброто от злобата си. Но излязъл стопанинът, свикал на злобните кучета и те виновно подвили опашка, млъкнали. Човекът се показал разбран (другарите задължително трябваше да показват, че са „хора от народа”), помогнал им с някакви инструменти, намерил и стара част из гаража си и моите познати благодарни продължили пътя си. И доднес не забравят случая. „Кучетата, казваше моят познат, затова са кучета: да лаят и да хапят, да пазят нещо си, дето на тях не им върши всъщност никаква работа. Но те са, за да го пазят това нещо – къща, двор, стадо, предмет, човек. Кучетата разум нямат, имат инстинкт. А господарят им е разумен човек, той преценява, дали да ги насъска още повече или да им свика, да ги нахока и прогони, за да посрещне приятел, гост, странник. Защото само човекът знае да проявява милост, да оказва гостоприемство, да изразява снизхождение. Кой ще ти отглежда снизходително куче?!” – усмихнато завърши моят разказвач.

4.6296296296296 1 1 1 1 1 Rating 4.63 (54 Votes)

По Коледа пак едни власти търсят да погубят някого. Само че този път било писано мястото на Младенеца да заеме един старец – игуменът на древния Ватопедски манастир архимандрит Ефрем. Винаги ще се намери причина. Но за някои е по-добре, „каквото ще се върши, да се върши по-скоро” (както при предателството на Юда) и по възможност точно в навечерието на празника (Йоан 13:27). „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето” (Екл. 1:9). В древния еврейски народ за празника имало обичай да помилват някой престъпник. В сегашното демократично общество се натрапва обичай в навечерието на празника да се охули, опетни и – по възможност – унищожи някой невинен човек. Какво друго да си помисли човек, за да не приеме мнението на чуждестранни анализатори, че причината е „политическата ангажираност на определени кръгове на гръцките институции, които по този начин искат да демонстрират на Запада своята готовност да се откажат от принципите на организация на духовния живот, фиксирани в Гръцката конституция”? Просто няма друго обяснение! Защото старият и болнав игумен Ефрем нито ще се укрие, нито може да извърши (баш по Рождество Христово!) друго престъпление, та да го окошариш точно пред великия празник, да не може да служи и да се причести като хората! Натрапват се и аналогиите с фиктивните скандали и истинската кал, които обилно се произведоха и у нас през Рождественския пост. Ех, да можеха и у нас да опандизят някой владика, какъв кеф щеше да бъде, нали? За кого ще е кефът, то си е ясно. А дали има основание – това пък въобще не е важно. Просто да има екшън. Ако преди две хиляди години са избивали бебета, сега за един расоносец ли ще се кахърим?! И за завършек: след избиването на бебетата в околностите на Витлеем евангелистът цитира светия пророк Йеремия: „глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма!” (Мат. 2:18). Та думата ми е, че Рама е на границата на Ефремовото коляно. Нищо, просто съвпадение!

На иконата: Избиването на витлеемските младенци, детайл

4.7551020408163 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (98 Votes)
1_43.jpgТози риторичен въпрос Спасителят го е задал преди две хиляди години (Мат. 7:16). И още двайсет хиляди години да минат, тази истина няма да се промени. За съжаление така непроменени остават и редица хора в нашата Църква. Навремето се отцепиха в разкол. Биха, рушиха, насъскваха, крадоха, безчинстваха до насита. Сетне, като нямаше вече накъде, се покаяха (не го слагаме в кавички, а май трябва) и бяха приети като блудния син, даде им се пак пръстен на ръката и нова дреха, и всякаква власт. Но не стана като в случая с блудния син. Защото онзи наистина се разкаял. А нашите разколници? Няколко от тях сега са митрополити, „правоправящи”. Това вече не можем да не го напишем в кавички. Защото право седят, но криво съдят някои от тях, подобно на кадията от народната поговорка. Старозагорският владика отдавна се отцепи от Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, особено след като му бяха прекъснати неправилните правомощия в европейската епархия. Не идва на никакви синодни заседания и други прояви. Увлечени от осман-пазвантоглущината му, някои други духовници гравитират около него. Те си знаят защо: къде някое архондисване, къде някое обещание – все се надяват хората на нещичко. Ето сега, представители на цяла община (в Рим) са се юрнали да ходят в неговата юрисдикция! Не че вярващите хора, отрудени черноработници в италианската столица и околностите, знаят за това абсурдно желание на авантюриста Бобчев с елегантното сако на снимката от новината в Двери. Този младеж е най-обикновен кариерист и това беше ясно отдавна. Но някои наивни архиереи го закриляха, както и другия архимандрит. Те си знаят защо и кой - кого. Въпросът е обаче с какъв акъл цял митрополит, макар и бивш разколник (всъщност има ли бивш разколник?), и епархийският му съвет решават да приемат в своя юрисдикция една църковна община не просто от друга епархия, ами през девет земи в десетата?! Канони ли? Църковен устав ли? Послушание ли? Ей, сестри и братя, това е тя, Истинската Църква – две хиляди години отвътре работим срещу нея, а тя устоява! А за боклука все ще му дойде времето да го хвърлят в огъня… Има Кой!

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики