На практика няма същински църковни медии. Църквата няма и нужда от свои медии, нейното живо слово е медията, която ни опосредства връзката с Бога. В този смисъл и сайтът на Св. Синод на БПЦ-БП е прицърковен, практически ръководен не от синода. А дали е актуален – пита се в задачата.
Обикновено медиите вървят след събитията. Въпросът е с какво закъснение вървят след събитията. Преди 2-3 години синодният сайт помести опровержение на каноническо становище на един митрополит, преди още да са публикували самото становище. Как така ли? Ами, зависи от зависимостта на работещите в този сайт, който се списва в София, а се контролира извън София и се хоства още по-далече от нея в дълбоката провинция. Е, това не е проблем в информационния век, разбира се. Но човек и пеша да тръгне дотам, щеше да стигне досега, за да отрази, например, въдворяването и първите богослужения на Неврокопския митрополит Серафим отпреди четири дена. Засега, според синодния сайт, той още седи и чака... на границата на епархията си. Горкият! Или по-скоро – горките набедени журналистки! Най-вероятно още не могат да преживеят шока от грандиозното посрещане на владиката в епархията, коментират младежи-шегобийци от неврокопския край.