Симонията е грях, изобличаван и наказван още от самите апостоли. Думата идва от името на магьосника Симон, който поискал с пари да си купи дара на благодатта (Деян. 8 гл.). Нищо незаконно, ще рече човек, напротив, напълно чиста сделка: давам пари и получавам стока. Но въпреки това гневният апостол Петър заклеймява този „пазарен” подход в Църквата: „Среброто (т. е. парите) ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий. Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога” (20-21 ст.).

И все пак подобни случаи се наблюдават в църковната история от древност и до днес. За дяконско и свещеническо ръкоположение едва ли има кой да даде пари, особено в БПЦ. Е, за преместване на енория в централна градска църква някой може и да се изкуши. Но пък за епископски ръкоположения наистина понякога играят роля и такъв вид „аргументи”. Иначе, като гледа човек епископата на БПЦ, не може да не се замисли: как ли е станал еди-кой си епископ? Не става дума за всички, разбира се. Но и последната година ни показа доста примери на хора, дето са станали епископи явно с въпросния вид „аргументи”, т. е. едва ли достойнствата са били решаващи за някои стари и нови ръкоположения на епископи. И едва ли само желанието на някои митрополити да си осигуряват поддръжници в епископата води до подобни ръкополагания, за които рано или късно всички се срамуват, а най-вече Църквата се петни.

Редовният читател на официалния сайт на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия наистина отдавна си задава този основателен въпрос. Оставям настрана недопустимото невежество на „г-жа д-р главния редактор” на официалния сайт на Св. Синод на БПЦ-БП, дето не знае, какво е Майкрософт, та го пише „Майкъл Софт” (междувременно вече е станало Майкро Софт, макар че фирмата от създаването си и досега винаги си е била единствено и само Microsoft, т. е. Майкрософт). Но става дума тъкмо за това увлечение да се използва официалният сайт на Св. Синод за изтъкване на собствените личности на работещите за сайта, и на техните семейства. Например в репортажите от въдворяването на архимандрит Симон като редовен игумен на Бачковския манастир освен непростимия гаф с „Майкъл Софт” виждаме доста посредствени снимки, но пък на тях навсякъде се вижда „г-жа д-р главната редакторка”, че дори и членовете на семейството й в най-различни места и пози. С други думи казано, целта на репортерката не е била толкова да се отрази едно църковно събитие, колкото да се попълни с нови снимки семейната фото-галерия в публично-частната фейсбук-страница, представяна като официален сайт на Св. Синод. Това себично отношение се вижда и от рязането от снимките на фоторепортерите на нехаресвани от „г-жа д-р главната редакторка” физиономии или пък пълното изключване на някои автори от правото да публикуват в онзи сайт.

И най-лошото е, че за тези изключително неприятни и недопустими действия на „правещите” официалния сайт на Св. Синод на БПЦ-БП ония „омразни Двери.бг” нямат никаква вина.

Още не е стъпил на руска земя Българският патриарх и синодният сайт направи откритие. На чист български език беше написано следното, което си е истинско откритие: „В 17:00 ч. светейшият ни патриарх пристигна на летище „Внуково-3”, където бе посрещнат от Крутитски и Каломински митрополит Ювеналий...”.

Всъщност старшият от посрещащите е „Ювеналий, митрополит Крутицкий и Коломенский, Патриарший наместник Московской епархии” (почти същото е и на български с изключение на 2-3 окончания). Както се вижда от сайта на Московска патриаршия, на която БПЦ гостува на най-високо равнище, нито се върти владика Ювеналий като обран еди-какъв си (крутится на руски означава върти се), нито е кало-мински, още по-малко како-мински. Но тия неща трябва да ги знае малко предварително човек преди да тръгне да отразява посещението на личност като Българския патриарх Неофит; около когото явно има доста хора, дето не са си на мястото. Пусто патриаршеско обкръжение! Четири жени с него, четири жени тук – не можеш излeзe на глава, дори и патриарх Неофит да си.

Иначе казано, неграмотни хора никога не са правили и отнюд (отнюдь – никак, съвсем не) не могат да направят откритие. Така че задръжте шампанското за друг път.

Кучетата били най-добрият приятел на човека. Хранят ги, за да лаят, като по този начин сигнализират за приближаването на непознат човек – добър или лош, те не разбират, защото са кучета и нямат разум. Кучетата също така пазят къщата или стадото от лошите хора, но трябва да им кажеш, че те са лоши, съответно да ги насъскаш. Понякога се получават и конфузни ситуации: идват ти скъпи и желани гости, ама кучето взима, та се престарава и бясно ги лае, а ти се чудиш как да се извиниш сетне на добрите си гости.

Нещо такова се случва и с предстоящото идване у нас на главата на Православната църква в Република Македония и още двама владици. Поканила ги Българската академия на науките, те приели и ще дойдат след десетина дена да почетат заедно с нас светите Кирил и Методий. Но пресслужбата (от женски род – уточняваме, без да изпадаме в сексизъм) на Св. Синод на БПЦ се произнесла, че БПЦ няма общение с МПЦ и затова архиепископ Стефан и другите архиереи могат (велика милост!) да присъстват на службата, но не могат да служат, нито пък Българският патриарх щял да иде на тържеството за светите Братя в БАН, защото... там щели да бъдат македонските владици! Дето казваме точно ние, българите: „Заради Ивана намразил и свети Ивана”.

Това са фактите. И те са печални, ако наистина така стоят нещата. Най-лошото е, че по всяка вероятност нещата стоят точно така. И оттук нататък само констатации можем да си правим:

След дългия Велик пост, слава Богу, дойдохме и до Страстната седмица. И знаем, че Страстната седмица е наречена така, защото се почитат с благоговение страданията и смъртта на Господ Иисус Христос, с които Той ни е изкупил от греха и смъртта. Знаем и това, че думата страсти означава страдания, само че  в днешния ни език тя означава по-други страдания, от които е по-добре да се въздържа човек, особено през Страстната седмица.

Не щеш ли, тъкмо тази седмица медиите не престанаха да се поддават на страстите на някои журналисти. В телевизионни и радио-предавания, в текстови публикации в Интернет и в хартиени издания се изсипаха доста страсти, особено срещу Църквата и нейните служители. Ние, християните, че и клириците сред нас често си заслужаваме да ни критикуват, а и от това само полза имаме ние самите. Но да критикуват за съществуващи, за действителни грешки и грехове е едно, а друго е да си измислят и да хулят.