Трудно време са горещниците. Работоспособността намалява, хората се крият по сенките, кой да ти произвежда новини? И все пак в тая жега тъкмо най-авторитетната научна институция у нас – БАН – сътвори истинска новина: ще обяви Цариградския вселенски патриарх Вартоломей за почетен доктор. Хубаво – решили са хората, нека го направят. Любопитното обаче е другаде: тръгнала г-жа екс-премиерката Ренета Инджова (не знам в какво си качество) да носи лично радостната вест на патриарха край Златния рог. За мене като още по-любопитна жена беше интересно съвпадението, че през миналата зима тъкмо тя, тази видна българска жена, и председателят на БАН академик Воденичаров ходиха да молят коленопреклонно патриарх Неофит да не слуша разни „платени агитки“, ами да си направи Диосиний епископ. Но това е отделна тема.

Бре-е-ей, с какви важни дела, значи, се занимават тия важни персони български! То сигурно и сегашното дело е също важно, дори много по-важно от мераците на някой-си млад клирик. Но то от край време си е така: важните хора се занимават с важните неща, а ние, простолюдието (с извинение към вас, читателите!), чакаме някой да ни плати, за да знаем каква кауза да поддържаме.

Малко важни събития са събирали във фокус толкова много коментари, при това с характер на политико-философско-„богословски“ изсилвания (накуп!). Проведе се един максимално „мини-референдум“, в който 0.0001% от народонаселението си каза, каквото обикновено си казва по адрес на Н. В. цар Симеон ІІ. Останалите 99.9999% от същото народонаселение бяха разслоени между плътно стоене на обратните позиции, принципното одобрение за всеки акт на йерархията и неинформираността за случилото се. Нашето лично социологическо чувство не може да разпредели съвсем точно горните деветки на долните три категории поданици на Република България, независимо от коя страна на държавната ни граница се намират. А това умопомрачително множество, както и да го разделиш, все ще е много повече от онова малцинство на policy-image-fog-makers (правачите на политики, имиджи и мъгла). Но медиите се държат от (и в повечето случаи за) тъкмо тези мейкъри, затова и техният глас се чува и техният образ се вижда „през девет планини в десетата“.

Въпросителната в заглавието не е грешка, нито е случайна. Този въпрос (и без „в БПЦ”) отдавна е печално известен на всички българи. Печално известен, защото въпросът си стои, „виси във въздуха” и то „със страшна сила”, но никой не му дава отговор. И въпросът не е за един само конкретен човек с познати инициали, а за много хора, за цели партийни ръководства, за цели групи, ложи, ордени и тям подобни. Защото много неща в много области на народния живот не са наред, нито някой се опитва да ги сложи в порядък. Същото е и в БПЦ-БП. Нали и тя е област от народния живот, има си и тя сугуби проблеми и множествени кой?, които все се надяваме, че от следващата година ще започнат да ги оправят, решават, изчистват, подобряват и прочие. Но нищо такова не се случва и вече се чудим какво да си пожелаем за новата „година на Господнята благост”?!

Кой?, наистина, разрешава на някакви амбициозни младоци-расоносци да си развяват коня без контрол?

Харесвам го този Славчо. Не защото ми е съименник – просто той си е някак мъжкар. Сам си го заявява и му вярвам, че е такъв. Той от години се отнася съвсем кавалерски и към духовния си наставник и посветител в тайните на архонтството – Дионисий. Този ходи с дълги черни поли, но не е като Слави, дето и черната владишка мантия за умряло отлично му стои. Милият Славчо го тантурка, угажда му, разхожда го из Европата, поема му и разноските за някое кафе или за семки – винаги! Една стотинка не го е оставил да похарчи. Дори в негова угода пое риска да стане председател на важна парламентарна комисия, та да може да даде гръб за епископството му. Зер, какъв ще е тоя епископ, дето поддръжникът му ще е най-обикновен депутатин?! Е, Славчо имаше малки неприятности (като онова прасе, дето му гледали на кафе и му предрекли малки неприятности преди Коледа), но той си излезе с достойнство от битката. Днес Славчо истински ме очарова, като си подаде оставката от пикливия пост в парламента и стана морален победител, мене ако питате. Как да не го харесвам, а? Де да направеше и Дионисчо така, ама той не е мъжкар като Славчо. Не е, разбирам аз от мъже...

Няма и как Славчо да му повлияе дори с положителния си пример, че нали той е послушник само, а Дионисий му е старец – не върви някак си... Пък и Дионисчо си е много славолюбив, че и пара-любив. Той никога няма сам да се откаже от тая далавера: да стане владика и да пипне оня ми ти архонтмейкърски жезъл. Това ще му е на него бетер солунската митница! Далавера, далавера-а-а! Давай, народе, особено по-богатите (и никакви пари на ръка, с чекове само!). Днеска има, утре няма! Наса-а-ам!

Е-е-ех, Коледата все ще дойде и при нас...

Снимка: личен сайт на Слави Бинев

Не искам, бе, хора, честна дума! Аз не съм по-праведна от тях, но си имам име, което постоянно ми напомня, че трябва да живея и работя за слава Божия, а не за оня интерес, дето клати фес и килимявка. Е, как тогава с такова име да стана член на този синод, дето взима решения като днешното? Как ще гледам аз събратята си митрополити в очите и ще взимам решения срещу съвестта си?! Защото аз може да съм обикновена християнка, но пък си имам още по-обикновена съвест и достойнство!

Като гледам и чета, като чета и размишлявам, като размишлявам и... се отвращавам, и то все повече и повече от тая митрополитска длъжност, да ви кажа! Представяте ли си?

Да, представяте ли си аз да съм председател на Св. Синод, дето цяла глава в устава на Българската православна църква (че отгоре и Българска патриаршия!) ми определя правата и задълженията, и да правя предложения, които добре знам, че няма да се харесат на никого – ами че аз тогава по-добре хич да не съм носила такова име! Особено пък, ако гледам някой от митрополитите, дето е на противно мнение, да излезе някъде по работа и аз тогава да пробутам спорното предложение? Е, извинявайте, ама колкото и да изглеждам обикновена с това семпло име, аз съм жена с достойнство, честна дума!

И въобще не си представяйте, че аз като митрополит ще седна да правя чифт-тек, как да осигурим гласовете на този или онзи от митрополитите, та да пробутаме нашето момче, дето толкова си го харесваме. Ама че не го харесвали някои или че ония от антиправославния сайт Двери се правели пак на интересни – какво от това?! Нали у нас е ножът, а най-вече и хлябът, пък тях ще ги оставим... със супата (спестявам глагола заради уважение към себе си!). 

Откровено казано, аз от малка се изчервявам, нещо като не е наред. И представяте ли си как аз (оставете, че съм жена, сега хипотези само правим!) ще тръгна да казвам на такива митрополити, дето едно говорят, пък друго вършат, заветните думи „Христос посреди нас!” или да отговоря „Ест и будет!”. Ами не мога, бе, хора, не го мога това и толкоз! А пък страхът Божий никога няма да ми позволи да им река „Нест и не будет!”. Защото отде да зная, утре и те могат да се покаят. Но такива, каквито са днес, аз не мога да бъда като тях. Не че съм светица, хич дори! Ама като си знам греховете, дето обхватът им е из мойта къща и разправии с две-три комшийки, защо да си трупам и нов огън на главата?! Затова не искам, хич дори и не помислям да съм митрополит в БПЦ.