Един свещеник от Казанлък преди години беше пенсиониран поради... навършване на пенсионна възраст (от митрополит, за когото пенсиониране няма!). Същият този свещеник в понеделник беше удостоен от „светски“, обществени институции с отличието „Достоен българин“. Тези същите институции, които спокойно можем да обвиним в множество грехове срещу православната вяра на народа ни, оцениха в този свещеник тъкмо... свещеника! Как така?!

Свещеникът е иконом Петър (Пейко) Тодоров Цанков. Роден е през 1943 г. в махала Селището на с. Стоките, Севлиевско. Закърмен в православната вяра от своите родители, той учи в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ (тогава „заточена“ на гара Черепиш, Врачанско) през 1958-1964 г., а след две години служба в Трудови войски, където обикновено служеха всички семинаристи (като „неблагонадеждни“ за властта), той завършва и Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. Ръкоположен за свещеник от Старозагорски митр. Панкратий още през 1971 г., той служи десетина години в казанлъшкото с. Енина, а после е преместен в църквата „Св. Богородица“ в гр. Казанлък. Там развива забележителна (за времето!) дейност, насърчава църковния хор да включва все нови и нови млади хористи, създава заемна енорийска православна библиотека, от чийто книги жадно се обогатяват духовно хиляди хора и млади, и миналите през пустинята на безбожните десетилетия. В храма му започват да идват вярващи и от други енории на града. Стигнало се (що за израз!) до преместването му в друг храм, но хората и там го последвали. Накрая митрополит Галактион го освободил заради... навършване на пенсионна възраст от 65 г. Но ако служителят се пенсионира, свещеникът в сърцето е същински владика: никога не се пенсионира!

Разбира се, че всеки би се възпротивил на такава мисъл като изказаната в заглавието. Защото зилотите във всяка религия минават или поне те самите искат да минават за истинските пазители на религията, в нашия случай - на светото Православие. Всички други са от второ до N-ско качество, т. е. от обикновени заблудени до злонамерени рушители, коварни слуги на архиковарния и пр.

Тази вечер започна празникът на чудотворната икона на Божията майка - Достойно ест. В един от централните софийски храмове - "Св. Седмочисленици" - беше отслужена вечерня. Събраха се стотици вярващи за празника и в благоговейна молитва присъстваха в храма, а после тръгнаха след иконата към сградата на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". По пътя едни пяха, други тихо се молеха, за да изпросят благодатната помощ на "присноблажената и пренепорочната майка на нашия Бог".

В сградата на БФ беше отслужен акатист във фоайето на първия етаж, защото богомолният народ беше много и голяма част от хората останаха на площада пред факултета. Имаше микрофони и високоговорители, така че и тези на площада можаха да се молят заедно с онези вътре. Това бяха в огромната си част благоговейни християни, които бяха потънали в молитва, слушаха молитвените призиви и песнопенията и устните им тихо мълвяха лични молитви.

В двата края на фоайето (и той един западняшко-модернистки термин, ама архитектурен речник е това - няма как!) обаче стояха две жени, по-млади от мене, с по един, че и с по два плаката в ръка. Очаквах, че във възторга си те възхваляваха и с плакати Божията майка, Предостойната Дева Мария. Да, ама не! Младите жени с екзалтирани погледи възхваляваха победата на антисъборния дух в Българската православна църква - Българска патриаршия над съборността в светото Православие.

Това беше за тях празникът и тържеството, то беше предметът на тяхната молитва (към кого ли?!) и лавърът на тяхната Пирова победа. И те сигурно се молеха на някого (с малка буква), стиснали устни в безизразни физиономии. Мислеха си най-вероятно, че хвалеха светото Православие. Само че те съвсем явно вече бяха преминали в друга религия - зилотизма.

Майко Божия, моли се за всички нас на многомилостивия Иисус Христос, твой Син и наш Господ!

Радват се днес всички зилоти, православни талибани и крепители на градивно-разрушителните сили в Българската Православна Църква - Българска Патриаршия! Светият Синод на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия днес взе решение, което не може да не удовлетвори техния душевен копнеж: ако не се отложи Всеправославният събор (за Конския Великден!), нашата делегация, състояща се от 1/3 от епископата на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия барабар с патриарха и 5-6 от митрополите, няма да замине за Крит. За да се опази Светото Православие от... Светото Православие!

Не вярвайте, че това има някаква връзка с "руската връзка" и писмото на руския патриарх Кирил до цариградския му колега. Това си е независимо решение на Светия Синод на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия. Напълно! Аз го вярвам. Вярвате го и вие!

Иначе съм напълно съгласна с решението на Светия Синод на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия и особено с шестата точка на днешното им решение (за големите разходи по събора - б. р.) и предлагам в качеството си на смирена истинно-православна дългопола и подходящо забрадена (вж. днешното решение на Общинския съвет в Бургас!) християнка: занапред всеправославните събори да се правят само онлайн! Та нали ние се славим с един от най-бързите интернети по света и у нас?!

Това е известен манталитет. На шопи. Има и такива митрополити (било по местопроизход, било по манталитет). Те днес натриха носа на свой събрат. Подсказаха му, че нататък вървят нещата, когато Негово Високонареченство – ни в клин, ни в ръкав – открито пред цял свят нападна въпросния митрополит, уж техен събрат. Той пък не се въздържа и заяви в медиите, че клеветникът трябва да бъде наказан.

„Да, ама – не!“, ехидно се изсмяха край Марица. В ерата на електронните съобщения най-лесното нещо е да се скалъпи интрига – перфектно и резултатно. И за да му „дадат да разбере“ на евентуалния конкурент за едно бяло парче плат с опашки, станаха ортаци с опашатия и набързо се скрои план: един си купил рало волове и трябвало да ги пробва, друг си купил нива надалече и трябвало да иде точно сега да я наобиколи, трети се оженил (ох, не го разбирайте буквално – така е в притчата!) и не можел да дойде, четвърти пак зает с воловете си, пети пак с нивите си.

През това време патриархът, поканил митрополитите на деловата вечеря-заседание, седял смирено, смирено мълчали около заседателната маса и останалите няколко митрополити. Защото ония, с фалшивите извинения, знаели, че няма как стопанинът да излезе и да повика отвън да дойдат и да заседават хора, които не са митрополити.

Те обаче, нещастниците, комай не вярват много на Господните думи: „Мно­зи­на са зва­ни, а мал­ци­на из­б­ра­ни“ (Лу­ка 14:24).

Но до ще време (старинно = „ще дойде време“) и ще се уверят. Бог поругаван не бива!

Щом на днешния ден става дума за патриаршия, това задължително е българската. Щом в днешно време става дума за мъдрост, това не е задължително да е българската църковна мъдрост. Но в днешния ден повече от всякога ни се иска тази мъдрост да изпълва и струи отвсякъде в Българската патриаршия.

На днешния ден преди 63 години – 10 май 1953 г. – Българската православна църква възстановява своето патриаршеско достойнство. Не ни го дават, а ние сами си го възстановяваме. Така както не са ни питали, когато са ни го отнели в края на 14 и началото на 15 век, така и ние сега не сме „безпокоили“ църквата-майка, Константинополската патриаршия, да си ни връща онова, което исконно ни принадлежи. Дотук спор няма, поне в средите на Българската православна църква – Българска патриаршия и особено сред нейното ръководство.

Но достойнството не е само привилегия, с него не просто ти става „по-мазен курбанът“, както обича да се шегува моя позната. Достойнството е и задължение. Задължение за патриарха и за всички онези, които са под него чак до клисарката на кварталната ни църквица.