Всъщност няма никакви потайности, защото, както е казал Спасителят, „няма нищо тайно, което да не стане явно” (Марк 4:22). Тайна е, ако го знае само един човек. Ако са двама, вече се влиза в схемата: „Ще го знаем само ние двамината и на селото половината”. Така и в синодните кръгове. Ако древните римляни са казвали „amor tussisque non cellatur” („любов и кашлица не се крие”), то някои синодни членове подмениха любовта с омразата и пак става същото – не може да се скрие, нито пък се и опитват.

Днес беше избран новият Неврокопски митрополит. Клирът и народът в оная епархия са наистина „железни” – казаха го и, въпреки козните на управляващия владика и неговия протосингел Антим, пак си избраха двама кандидати, които определено предпочитат. Казваха му при това на владиката Дометиан: „Повече искаме Серафим!”. Той лукаво просълзено се съгласяваше, а после… гласува за другия кандидат. Защо ли? Явно защото така са го „убедили” някои сили извън Неврокопска епархия. А нещата наистина не се редят от 2-3 свещеника-новоразколници в Сандански, а от „другаде”. Дори нецърковни фактори са натискали до снощи митрополити да гласуват по волята на един по-млад и брутално напорист митрополит. Не защото дядо Григорий Браницки щеше да е по-лош митрополит, но важното е да не е по волята на клира и народа в епархията.

Така казват хората за някого, който на стари години сам е „оплескал” доброто си име. Имаме поредния пример в лицето на Видинския владика. Той отдавна прехвърли 80-те, но продължава да се държи безотговорно като тийнейджър. Или поне последните му действия като временно управляващ Неврокопска епархия показват точно това. Първоначално той цели 40 дена не стъпи в поверената му от Св. Синод за управление епархия (макар да си получава втората заплата за Неврокоп). А като стъпи, нагази направо в калта, която хора около него му постлаха обилно.

Отново се провежда семинар на църковни катехизатори в Рилския манастир. Стана традиция такива прояви да се организират в Рилския манастир, който – след като има решение за това на Св. Синод – поема изцяло издръжката на семинара. Събират се 20-30 души, говорят си, обменят мисли и опит, кой колкото и ако въобще действително има опит в църковнообразователния или наричан още катехизаторски сектор. Защото някои от участниците са дежурни на подобен тип „мероприятия”, макар явно да нямат съответната компетентност. Парадоксалното е, че накрая се гласуват някакви решения и препоръки, които после никой не изпълнява. Чисто и просто защото самите митрополити нямат ангажимент към тези иначе амбициозни и добре звучащи текстове, а доколкото Църквата е строго йерархична структура, „едно е да си умен, друго е да си игумен”, според известния стар руски църковен анекдот.

За пореден път читателите на синодния сайт се натъкват на странни текстове, които биха могли да са чиста провокация срещу президента на страната, ако не срещу патриарха и царя. На три от снимките в материала „Заупокойна св. Литургия и панихида по повод 70-годишнината от кончината на Н. В. цар Борис Трети”, където са показани, първо, президентът Р. Плевнелиев да пали свещ при гроба на цар Борис ІІІ, а после на две снимки патриарх Неофит, цар Симеон ІІ и президентът Плевнелиев да позират пред царските двери, отдолу стои коварният надпис „Патриаршеско посещение в Българското подворие в Москва”. За всеки български християнин е повече от ясно, че интериорът е на централния манастирски храм в Рилския манастир, но това явно не го знаят в синодния отдел „Връзки с обществеността”, от чието име излиза материалът, или пък в редакцията на синодния сайт. Разбира се, че не можем да допуснем съзнателна провокация спрямо българския президент и Симеон ІІ и то в такъв паметен ден и час, но за подобни гафове обикновено си ходят главните редактори на медии, докато се научат, че журналистиката е преди всичко отговорност към отразяваното, после отговорност към читателя или зрителя и не на последно място отговорност към историята.

Не пишем тия неща, защото искаме който и да е да си ходи. Просто добре би било за Българската православна църква – Българска патриаршия и за нейния Св. Синод начело с патриарха, ако дейността й/му/им се отразява вярно и отговорно. Човек прави грешки от незнание, от немарливост и от злоумисъл. Не е наша работа и да определяме, по каква причина са направени тези грешки. Просто за пореден път казваме неща, ясни като бял ден.

За тези, на които не им се вярва: http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=118586

Св. Синод наскоро създаде отдел „Връзки с обществеността”. Отдавна чакано решение, само че като всяко преносено бебе и то има сериозни проблеми. Непрекъснато залива страниците на официалния сайт на БПЦ-БП с небивалици. Отиде отговорничката на въпросния отдел с патриарх Неофит в Русия и ведната почна да пише владишките титли по руски: „Луганский и Алчевский” архиепископ, „Новокаховский и Генический” епископ. Разбира се, върхът беше „Галский” митрополит Емануил и „Филипский, Неаполский и Фасоский” Прокопий – „Еладска” архиепископия. Въпросните синодни пи-арки явно не знаят, че няма страна Галия, нито Елада, а има Франция и Гърция. Затова митр. Емануил е митрополит „за Франция”, а не Галски, нито Френски (не е и „на Франция”, защото там има и архиереи от други юрисдикции). Съответно и коректното название на православната църква в южната ни съседка е Гръцка православна църква, но не и Еладска архиепископия – независимо какво пишат руските медии, откъдето пи-арката е преписвала. А титлата на митр. Прокопий е правилно да се изпише „Филипийски, Неаполски и Тасоски”, но за това нещо е нужно човек да знае, че руснаците произнасят гръцката буква тита като ф, затова казват Феодор, Феодосий и пр. Ама пък да пишеш в българска медия името на о. Тасос (който е бил и българска административна единица някога!) като Фасос, е гадно като фас на тротоара!