Кучетата били най-добрият приятел на човека. Хранят ги, за да лаят, като по този начин сигнализират за приближаването на непознат човек – добър или лош, те не разбират, защото са кучета и нямат разум. Кучетата също така пазят къщата или стадото от лошите хора, но трябва да им кажеш, че те са лоши, съответно да ги насъскаш. Понякога се получават и конфузни ситуации: идват ти скъпи и желани гости, ама кучето взима, та се престарава и бясно ги лае, а ти се чудиш как да се извиниш сетне на добрите си гости.

Нещо такова се случва и с предстоящото идване у нас на главата на Православната църква в Република Македония и още двама владици. Поканила ги Българската академия на науките, те приели и ще дойдат след десетина дена да почетат заедно с нас светите Кирил и Методий. Но пресслужбата (от женски род – уточняваме, без да изпадаме в сексизъм) на Св. Синод на БПЦ се произнесла, че БПЦ няма общение с МПЦ и затова архиепископ Стефан и другите архиереи могат (велика милост!) да присъстват на службата, но не могат да служат, нито пък Българският патриарх щял да иде на тържеството за светите Братя в БАН, защото... там щели да бъдат македонските владици! Дето казваме точно ние, българите: „Заради Ивана намразил и свети Ивана”.

Това са фактите. И те са печални, ако наистина така стоят нещата. Най-лошото е, че по всяка вероятност нещата стоят точно така. И оттук нататък само констатации можем да си правим:

След дългия Велик пост, слава Богу, дойдохме и до Страстната седмица. И знаем, че Страстната седмица е наречена така, защото се почитат с благоговение страданията и смъртта на Господ Иисус Христос, с които Той ни е изкупил от греха и смъртта. Знаем и това, че думата страсти означава страдания, само че  в днешния ни език тя означава по-други страдания, от които е по-добре да се въздържа човек, особено през Страстната седмица.

Не щеш ли, тъкмо тази седмица медиите не престанаха да се поддават на страстите на някои журналисти. В телевизионни и радио-предавания, в текстови публикации в Интернет и в хартиени издания се изсипаха доста страсти, особено срещу Църквата и нейните служители. Ние, християните, че и клириците сред нас често си заслужаваме да ни критикуват, а и от това само полза имаме ние самите. Но да критикуват за съществуващи, за действителни грешки и грехове е едно, а друго е да си измислят и да хулят.

Името на въпросния млад бизнесмен и политик много бързо стана нарицателно в българската обществена действителност. Сега е на път е да се прочуе и Българската православна църква – Българска патриаршия със свои Делян-пеевци. На времето покойният Патриарх Максим успяваше да действа като задържаща сила (2 Сол. 2:6-7) за такива „явления”, но вече го няма тоя, „който задържаше” появата на „тайната на беззаконието”. Новият патриарх в своята незлобивост сякаш не може и да предположи, че около него се навъртат все ласкатели, които имат за единствена цел своето благополучие и нямат никакъв стремеж да са полезни на Църквата и на спасението на своите души. Това са млади църковни кариеристи с неудържим напън и странни успехи в убеждаването на определени синодни старци да ги подкрепят и на конкретни новобогаташи и новобогаташки да ги финансират, за да заемат ключови постове в БПЦ. Тези хора обаче са истинска заплаха за Църквата. А току виж църковният „парламент” ги гласувал за високи постове и след това само протестите на вярващия народ ще останат да зъзнат в зимата на владишкото неразбиране за простичкия въпрос: защо в Църквата ни се появяват недоносени клирици-кариеристи и кого ползват те?

Наистина, става дума за безскрупулни църковни юпита с много мераци и малко качества, хора с получени по неясни начини богословски дипломи, но с никакви богословски познания, с ниска интелигентност и посредствена култура, затова пък с „особени” умения да се харесват на вътрешни и особено на външни за Църквата хора, за да се издигат все по-нагоре и по-нагоре за ужас на вярващия народ. И не на последно място – това са хора със съмнителен морал и доказано лицемерие, изпечени интриганти и шантажьори, които не се спират пред нищо, за да наклеветят, да измислят, да излъжат в изгода изключително на себе си.

Говорим за клирици, които въведоха позорната корупционна схема в БПЦ за раздаване на кухи „архонтски” и други измислени титли срещу пари, много пари. За хора, някои от които дори бяха низвергнати от сан за големи парични злоупотреби, после се появиха като „владици” на чужди църкви у нас. Които явно разполагат с огромни парични средства без да са свършили през живота си работа за 2 стотинки; те сами се хвалят с луксозно облекло и прескъпи аксесоари на световно скъпи фирми. На всичко отгоре на такива хора милостиво им се опрощават тежки наказания без с нещо да се показали разкаяние. Други правят гаф след гаф, петнят събратя, дори епископата, а за награда искат важни постове у нас и в чужбина. И дори ги получават.

Как става това? Как тези хора успяват да се лансират сред църковната върхушка, за да се докопат до въжделени кресла? Кой ги търпи и подкрепя да напредват в кариерата? Кой, кой? И срещу какво?

Това са въпросите. И те чакат със страшна сила отговорите си.

Това отдавна го твърдят много църковници, при това сериозни и уважавани хора. Чувала съм го с ушите си много пъти и за жалост комай имат право. Всъщност така е отдавна и не само с д. Неофит, но и с много други дядовци, дето им влизат под кожата разни кариеристи и интересчии и си ги водят за носа. Как не го разбират това дядовците ли? Много просто: едни от простодушие и наивност, други от услаждане от приятните нашепвания, трети по трети причини, които сега няма да назоваваме, че е пост велик.

Откакто го избраха, видимо дядо патриархът е в „египетски плен” на жестоки като ония „песи мухи” малки кариеристчета, които като неизлечима напаст са го нападнали и обсебили, така че ония, които са го познавали от десетилетия, понякога не могат вече да го познаят. В загрижеността си за състоянието на Патриарх Неофит мнозина убедено твърдят, че „нещо му дават”, „упойват го” и не знам още какво, но те съвсем искрено и разпалено говорят: „това не е той!”.

Не е за пръв път, дето жените от синодния сайт подбиват самостойността на Българската православна църква – Българска патриаршия. Отново ни сервираха предвеликопостно послание на главата на друга поместна православна църква и по-точно на Цариградската вселенска патриаршия, а не на Българския патриарх Неофит, главата на БПЦ-БП. Лошото е, че това става в навечерието на срещата на главите на поместните православни църкви.

Хубаво е, че патриарх Вартоломей е отправил такова послание. Но, първо, това не е „катехитично слово” (такова понятие въобще няма, ама работа на всеки пишещ е да знае правилата на словообразуването в българския език), нито катехизическо, а огласително. И си е много хубаво като съдържание и като послание, само че все пак е отправено към клира и миряните от неговия диоцез, от диоцеза на Вселенския патриарх. Та затова някак си е малко неудобно да ни го пробутват синодките на нас това послание, нищо че преводачката и синодна „журналистка” е от гръцки произход. Наистина има неща, които не са позволени на един официален сайт на синода на автокефална православна църква. И това трябва веднъж завинаги да се разбере от претенциозните госпожи и главни редакторки. Това не е етнически въпрос, още по-малко е етнофилетизъм, това просто означава, че човек трябва да си разбира от работата, иначе да отива да пасе големите бели птици!

И да не си помислите, че това е плод на някаква женска злоба от моя страна? Аз ги обичам ония женици. Надявам се и те да ме обичат, поне в деня на всеопрощението.