Мобилно меню

2.3090909090909 1 1 1 1 1 Rating 2.31 (55 Votes)
Не знам. Вие знаете ли? Ако и вие не знаете, питайте едни активни пловдивчани, дето събраха пари за позлатяване на купола на камбанарията на българската Желязна църква „Свети Стефан” в истанбулския квартал Фенер. Хубава инициатива, дума да няма! Само че въпросните инициативни филибелийци (Филибе е турското име на Пловдив, идва от гръцкото Филипопол) сякаш не се интересуват, че това е храм, станал знаме за запазване на българщината не само в османската столица, но и по цяло Българско. Не знаят или не искат да знаят, че от 1860 г., Българския Великден, гръцки владика не е служил в български храм в Цариград, та сега сами вкарват вълка в кошарата. Силни думи ли? Усилни са времената, драги мои! Защото наистина след вдигането на схизмата през февруари 1945 г. българските общини в Истанбул и Одрин са оставени в юрисдикция на цариградския патриарх, който обича да се нарича и да го наричат вселенски, но правата на Българската църква на духовно попечителство над сънародниците ни в Турция също са гарантирани. Само че каквото човек си направи, никой не може да му го направи, нали? Така преди месец в Одрин се събраха тракийски дружества, водени пак от български активисти, и осветиха бюст на екзарх Антим в двора на възстановения възрожденски български храм „Св. Константин и Елена”, но нито уведомиха Св. Синод на БПЦ, нито поискаха български архиерей (владика, Божем!) да направи освещението. Така и сега една амбициозна пловдивска фондация краката си строши да кани цариградския патриарх, първо, да дойде в Пловдив, и второ, да осветял купола на камбанарията. Присмехулниците вече почнаха да се шегуват, дали с вишка ще го качват патриарха на върха на камбанарията. Но нещата не са за смях. Защото пак я няма Българската църква в цялото това начинание. Информацията обилно тече по интернет, но митрополитите ни интернет комай не четат и спокойно могат да кажат, че не са чули. Това обаче не оправя нещата. Ние загубихме десетки църковни общини отвъд океана  и няма шанс да си ги върнем, загубихме и не си търсим общините в Западните покрайнини, сега постепенно цариградският патриарх слага крак върху църквите ни в Турция - и то все по благовидни предлози, при това с голямо, ама прекалено голямо уважение от частично българска страна. И аз самата уважавам и гърците, и сърбите, и американците, но аз съм българка и всичко българско и родно любя, тача и милея! А вие?

4.5647058823529 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (85 Votes)
Въпросът е риторичен. И не става дума за закриване на партийната формация, която от политическите промените през 1989 г. насам ползва тази абревиатура, а за онова старо училище у нас, което от началото на миналия век прави кокарди за фуражките на своите възпитаници със съкращението "СДС" – Софийската духовна семинария „Свети Иван Рилски”. А защо да се закрива ли? Няма причина, естествено. Семинарията в София има трудности във функционирането си, но те са свързани с ректорския и учителския състав. Преди година и половина Св. Синод се опита да намери заместник на ректора епископ Сионий и след няколко последователни опита за избор на различни духовници на принципа „проба-грешка” се спря на тогавашния пловдивски ректор архимандрит Сергий (бивш свещеник Живко Шапков, прекарал комай повече в разкола, отколкото в каноничната църква). Оттогава обаче СДС започна да затъва: уволнения на неудобни някому учители, рязък спад на числото на кандидатите за ученици, напущане на други и т. нат. Пуснаха се слухове, че някои искат да се закрие семинарията в София и да останела само пловдивската (по понятни причини) и прочие църковно-дезинформационни хватки. Все пак човек се чуди, дали наистина не съществуват такива планове, след като сега пък за ректор на СДС слагат напористия бургаски свещеник Захарий Дечев, който е „специалист” по много неща, ама "най-паче" по религиозното образование… Познаващите хората и състоянията в БПЦ са втрещени. И сигурно има защо. Но не е наша работа да сочим причините, поради които отецът Захари не би трябвало да е изборът на Св. Синод за ректор на семинарията в София. Все пак отговорността и решението си са техни. А за незапознатите ще уточним, че „паче” на църковнославянски език означава „повече” и няма нищо общо с пачите яйца, на които се насажда подготовката на бъдещите кадри на Българската православна църква.

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (80 Votes)
1_49.jpgМощите (нарочени) на св. Йоан Кръстител поемат от Созопол към София като част от културната програма на руската правителствена делегация. Няма лошо – щом Путин не може да отиде при светеца, той ще се разходи до „престолния” град. Понякога и небесните интереси трябва да бъдат съобразени с  държавните. Пък покрай батюшка и софиянци ще се сподобят за поклонение през следващите няколко дни. Единствените недоволни засега са жителите на Созопол. Приходите от туризъм, макар и извън сезона, щели рязко да паднат. Така е – святост, святост, ама и светците си имат работно място и дневна норма. Отпуски и болнични по Кодекса на труда не им се полагат. Ама когато е с благословията на министъ…, това де, на Св. Синод, няма къде да се мърда. Абе, разбрани хора са, няма какво да им се придиря.

4.53125 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (32 Votes)
pict316__2_.JPGСтранно отбелязваме Деня на будителите. Без будители, които да будят народа, и без народ, който да проявява признаци на събуждане. За дефицита на будители вече много е говорено, за духовната криза на народа ни също. Свикнахме с тези неща, приехме ги като трагичен белег на времето ни. Но някак си съвсем не върви, Църквата да не проявява никакво желание да каже нещо на хората през този ден. Поне да им обясни, какви са били тези будители в миналото, какво са пробуждали у хората, как и най-вече защо. Един добър повод за Църквата е този държавен празник да каже нещо истинско на хората – за тях самите, за обществото, за вярата в Бога. Защото все пак, празникът е учреден в деня на св. Иван Рилски, като по този начин показва къде трябва да се търси разковничето за духовното пробуждане. Държавата не може да напълни този празник със съдържание – слова, цветя и държавни отличия създават цвят и вдигат празничен шум, но не достигат до сърцата на хората.

Единствен опит да каже (а и да покаже) нещо на обществото в този ден пожела владиката на най-голямата епархия у нас. Събра учители и видни общественици в митрополията и им обясни, какви трябва да бъдат новите народни будители. Според него тези нови будители и Христови следовници трябва да вървят по ... утъпкания, прав и лек път на Истината и по него да водят и народа. Какво пък толкова, просто витиевато слово, сигурно така трябва да се говори на светските хора. Нищо, че Христос казва, че просторен и лек е пътят, който води към погибел, а тесен и скръбен е пътят на истината, затова малцина тръгват по него. „Утъпканият, прав и лек път на Истината” звучи красиво, патетично, празнично. Слово с такава поанта напълно заслужава патетичното заглавие в официоза „Денят на народните будители в престолния Пловдив”. Но пък как ярко противоречи на евангелския дух на себеотрицанието, на смирението, на трудното и скръбно завръщане към себе си и корените си, което изисква жертви и отказ от утъпкания път на инерцията... Може би тук трябва да търсим отговора на въпроса, защо християнската вяра у нас няма силата на онзи квас, който може да закваси цялото общество и да роди новите будители и народни водачи. По широките пътища без съмнение се стига до престоли и престолни градове, но до Христа се стига по неутъпкани пътеки, където само смиреният взор може да различи стъпките на духовните отци на нашия народ – истинските народни будители.  

4.5384615384615 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (39 Votes)
_1Така определят завчерашното си решение нашите сънародници от гр. Торонто, Канада, които принадлежат към енорията на македоно-българската православна църква „Св. Георги”, да напуснат чуждата юрисдикция на Православната църква в Америка и да се върнат към юрисдикцията на БПЦ, от която по чисто политически причини са се отделили преди 47 години. За вярващите това ще си е същата енорийска църква, същият св. Георги, същият свещеник (о. Николай Георгиев от София, служил в „Св. Димитър” в кв. Х. Димитър, в „Св. Параскева” след отнемането й от разколниците, в „Св. Александър Невски”, организирал и пастирската грижа за лишените от свобода у нас). Но свещеникът вече няма да споменава в службите си и народът няма да се отнася към църковно началство, което не говори езика му и не разбира културата му, а ще споменава български архиерей и българския патриарх. „Ех, тия православни с техните национализми! Та това ли е важното в Църквата?” – ще рекат някои. И донякъде ще са прави. Но щом това не е важно в Църквата, значи и крачката на връщане в родната Църква не е толкова страшна и укорима. През 1963 г., когато са се отцепили, тогавашните духовници и водещи миряни на отделилите се общини са обещали, че щом в България вече не властват комунистите, те ще се върнат в Българската църква. Сега техните приемници изпълняват точно това обещание – нищо повече! Никой на никого не краде вярващите, не създава трудности. ПЦА си има достатъчно свои енории. А ако българските енории искат да се върнат към своята майка, кой има право да ги задържа? И дали през 63-та година ПЦА е питала БПЦ, като ги е приела?! Въпросът не е в това, а доколко ще намерят честност и смелост в себе си другите български църковни общини, в САЩ, да се върнат. Това им го пожелаваме от сърце. Нали и те знаят, рецитирали са и са се просълзявали на прекрасния стих „Да се завърнеш в бащината къща”? От такова връщане БПЦ няма да спечели нито пари, нито дивиденти. Но завърналите се ще спечелят, защото ще намерят себе си. Така или иначе „старата” стои на прага и ги чака с надежда и топлота.   

 

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата