В редица медии и на първо място в синодния сайт на БПЦ-БП непрекъснато се говори за предстоящо "мирно посещение" на Негово Светейшество Вартоломей, Архиепископ на Константинопол – Новия Рим и Вселенски патриарх. За сведение на пишещите такова определение за посещението - "мирно" - трябва да кажем, че то е напълно неправилно. Посещението на Константинополския (в славянската традиция Цариградски) патриарх е официално и то става в отговор на "мирното посещение" на Българския патриарх Неофит в Цариград през септември 2013 г. Но не е правилно, нито е в традицията на православния протокол да се нарича "мирно" посещението на патр. Вартоломей в отговор на мирното посещение на нашия патриарх. Защото това определение се дава по (метонимия от) "мирното послание", което всеки новоизбран предстоятел на поместна автокефална църква изпраща на останалите предстоятели на поместните православни църкви, за да ги извести за избора и интронизацията си, за това, че той става един от тях и желае да общува с тях в мира Христов. 

Разбира се, че посещението на патриарх Вартоломей също ще се проведе в духа на Христовия мир - мир между всички вярващи в Него като Спасител и Господ и на първо място мир между духовните ръководители на вярващите от различните поместни църкви. Но определението "мирно посещение" е специфично канонично понятие и то не може да се употребява безразборно. Дори и когато на някои учили-недоучили църковници то им изглежда много "яко", както казват техните връстници.

Снимка: Ромфеа

Такава новина засега медиите не тиражират. А тя е жесток факт. Знам, че заглавието звучи доста зловещо. Такова нещо подсъзнателно ни препраща към свирепите времена на комунистическия терор или дори към турското робство. Но бедата е, че става дума за истинска днешна история - от тия дни, включително и от днес. За един свещеник, който е починал преди дни след тежко заболяване, дъщерята му обаче отказала да си вземе тялото на своя роден баща и да го погребе. Дори изтеглила документите за покойния от патоанатомичното отделение на известна болница и "щедро" предоставила "трупа" на баща си за... упражненията на студентите по медицина. Междувременно научили за смъртта на нещастния свещеник негови събратя (по изтъркания служебен език - колеги), а сънародник-емигрант дори оставил и сума пари за достойно погребение. Църковното началство също се задействало, за да бъде изпратен по подобаващ начин този свещеник в последния му път. Но се оказва, че от моргата (няма как да не споменем и тази нелицеприятна дума) вежливо отвърнали, че нямали право да предадат "трупа". Законът си е закон, дори и при труповете... или особено при тях. При нас, живите (?), законите са "според зависи".

Бог да прости починалия свещеник и най-вече нас, живите трупове.

Какво друго да каже човек за поредната издънка на Видинска митрополия? Митрополията, чийто митрополит от години скандализира клир и миряни с личния си живот (обществено известно!). Чийто викарен епископ излъга Св. Синод на БПЦ-БП за наличието на диплома за висше образование и за отсъствието на дългове (има достатъчно свидетелства, а и всичко е проверимо). Чийто протосингел, отвъд „подвизите“ му в епархията, си позволи да манипулира митрополитски избори в чужда епархия под закрилата на своя митрополит (своевременно засвидетелствано и доказуемо). Чиито монаси общуват по непозволен дори за миряни начин в социалните мрежи (ноторно известно по света и у нас).

Чудно ли е, ако такива хора плюят на „някакво си“ решение на Св. Синод на БПЦ-БП? Чудно ли е, че се опитват да превърнат епархийската си църква във взета на безплатна концесия църковна област?

За мене отдавна вече нищо не е чудно, драги читатели. Хората се отвращават от тази действителност в нашата църква. И за това причината не е нито комунистическото минало, нито Държавната сигурност, нито досието на владиката, а чисто и просто „калпавият мат’риал“. Бях споделял вече в тази рубрика отговора на един стар митрополит в 70-те години на въпроса ми: защо прави калпави хора свещеници? Той тогава рече: „Ами, няма хора, бе, г-н Желев…“. Какво друго мислите, че можех да му отвърна, освен отчаяното: „Че това хора ли са, дядо владика?!“.

Това е рецептата за щастие, която ни предлага Министерството на образованието, че и на науката. Следвайте я тая рецепта! Това е модерно, това е готино (ако сте старомодни) или яко (cool), ако сте по-съвременни. Това се насърчава от програми и от комисари, и от емисари, че и някой грант може да ви падне.

Браво на министъра! Щото той е професор по социология. И явно много ги разбира тези работи. Така социумът (обществото демек) става сплотен и безпроблемен. Няма да се замислят за всекидневието си, за опропастената ни държава, за изтичането не, ами за отсичането на най-добрата част от народа ни в чужбина, ще лайкват (to like) политиците и ще ги избират мажоритарно 100%. Така избирателите, тоя лош български генетичен материал, няма да се трепят по махали и рейсове, ще бъдат щастливи, следвайки зададените презокеански принципи: „бъди щастлив, бъди себе си!“ (be happy, be you!).

Днес е втората неделя след Петдесетница. От 1954 г. Българската православна църква - Българска патриаршия всяка година в този неделен ден отбелязва паметта на всички светци, просияли на българската земя. В техния тропар се молим така:

Светии, просияли изсред българите, като почитаме вашия достоен събор и празнуваме светата ви памет, усърдно ви молим: молете Господ за всички, а най-вече за сънародниците, за да се запази българската земя от всякакви беди, а народът да се утвърди навеки в православната вяра, та благочестиво да живеем мирен живот и заедно с вас да достигнем вечното отечество в блаженото царство на Христос Бог!