Че е чудно, по това няма две мнения. Само че чудно не в смисъл на чудесно, а на такова, на което човек се чуди и не може да се начуди.

В такива ситуации не е лесно да анализираш чуждите постъпки и решения. И все пак трябва, защото това решение е много важно, макар и в силно негативен план. Понеже то ще остане като цирей върху лицето на синода на Българската православна църква, че и на Българската патриаршия!

Имаше различни преположения за това, кой от членовете на синода ни е предложил да не се участва в Светия и велик събор на Православната църква, след като 55 години Българската православна църква - Българска патриаршия е участвала в подготовката му и накрая се е подписала под решението: съборът да се свика през втората половина на юни 2016 г.

Честит празник, скъпи читатели! За много години на вас и децата ви! И за много векове на българската просвета и култура!

На днешния ден всички изживяваме трепетите на народностното самочувствие, дори и на гордост, колкото и някои от нас да са песимистично настроени на темата национална гордост. Все пак "и ний сме дали нещо на светът и на вси словене книга да четат", както ни напомня народният поет.

Затова днес празнуваме. И ходим в църква да се помолим пред ликовете свети на великите ни просветители. И шествия правим, и се радваме, и песни пеем. Радваме се и на радостта на децата и внуците ни. Защото за това е празникът: да се спрем, да се огледаме, да се насърчим, да дадем с ведро лице и весело сърце урок на по-младите и утре пак да продължим – напред и нагоре!

Честна дума! Не се бях замислял досега - толкова години, но тази вечер, гледайки централните новини по една от телевизиите, на втората ракия и третия репортаж ме осени точно тая велика мисъл. Като откровение! Което показва, че гледането на телевизия въобще не пречи на духовния живот. За ракията нямам мнение, признавам си.

Значи, като слушам и гледам, и чувам, и виждам какви ги творят архипастирите и пастирите църковни, хеле напоследък, как я брулят тая наша родна страдна Българска православна църква, че и Българска патриаршия, както гладен овчар брули зазряла киселица в стърнище, викам си: това ще да е истинската Христова църква и друга като нея няма и не може да има. Не защото другите са просто ереси и секти - има и други православни църкви все пак. Но никоя друга православна църква не е толкова истинска като нашата, никоя не е толкова приета в сърцето и в любовта на нашия Господ. Защото, ако не беше така, при вси-и-ичките тия простотии и магарии, дето се вършат от водачите й, ами че Той, миличкият Господ, щеше чисто и просто да рече ей-тъй с връхчето на кутрето си и нямаше да остане ни ми митрополити, ни ми епископи, ни ми архимандрити, наречени и отречени. За мене и за вас въобще тук не говорим - Той, миличкият Господ, с нас хич няма и да се занимава, ние сме си още преди това у дерето и в гьола. Но ти, брате мили, толкова да работиш срещу тая Църква, да я клатиш и буташ, човъркаш и крънкаш, плюеш и тъпчеш, и тя да устоява - е, това не е човешка направия! Не ги слушайте разни ми там никакви и никаквици. Другите църкви може и да са човешки институции (да си призная, харесва ми така, от време на време, да изрека и яз по някоя купешка дума, зер и яз съм държал матура някога, нищо че не я издържах цялата), може да са, приемам го това, но нашата БЕПЕЦЕ-БЕПЕ си е истинска и божествена, и вечна, и нерушима, и неразрушима. И нито дверите, нито портите на ада няма да й надвият!

Това е един основен и много важен въпрос. Имаме множество причини да бъдем единни и нито една, ама наистина нямаме нито една основателна причина да бъдем разделени, да се намираме извън нормалния живот на членове на едно и също тяло. Защото това тяло не е просто една организация-шапка на локални организации, а е ни повече, ни по-малко тялото Христово. Това е Православната църква. Това е Църквата Христова. И който не го разбира или не иска да се съобразява с него, съвсем ясно не си е на мястото, не отговаря на предназначението си, не е верен на Главата на Църквата - Господ Иисус Христос.

През последните две години синодният сайт на БПЦ, а след него и препечатващият от него Църковен вестник усилено въвеждат нови гърцизми в езика ни, бранен 1150 години от десетки поколения църковници да се запази по възможност чист от чуждици. Сега обаче, дали защото в синодните медии работят хора от гръцки произход или с недостатъчна гръцка образованост, започнаха да пропускат гръцки термини за сметка на българските. Това се забелязва както в преводните материали от гръцки език, които се публикуват в двете медии, така вече и в решенията на Св. Синод, което е недопустимо!

Прави лошо впечатление, че особено сега във връзка с въведените от патриарх Вартоломей срещи на главите на поместните православни църкви (начиная от март 1992 г.), синодните медии използват думата синаксис (от един корен с думата синагога). Думата от памти века си има добър превод на български като събрание, събиране. Във водещата православна медия у нас (която в момента и вие четете) тази дума се превежда като среща, защото от минали не много отдавна времена думата събрание има лоша конотация. Така че вместо да пишем събрание на главите, ние винаги предпочитаме среща на главите. Това е православният summit (папагалски предавано на български като самит или съмит), среща на високо равнище, съответно среща на главите на държави или тук - на поместни църкви. Просто и ясно! Но човек трябва винаги да има отговорност към работата, с която се е захванал, включително и за начина на изразяване. Иначе стават папагалски истории - за да не кажем нещо по-силно.