Въпросът изглежда нелогичен, защото, щом писмото е на Св. Синод, значи е негово. Да, ама не. Св. Синод е колективен орган и там всеки един от митрополитите може да предложи някакъв текст, който сетне след решение на колективния орган става текст на синода. А публична тайна е, че много често текстовете на Св. Синод се пишат от хора, които не са членове на синода, а често дори не са служители на синодната канцелария.
Това писмо се очакваше да се появи, защото има някои хора с големи амбиции, а има и усърдни „с ревност не по разум“ църковни активисти, които сън не спят, докато не си кажат мнението – особено ако е възможно то да мине за мнение на колективния ръководен орган на БПЦ-БП. Медии предупредиха, че се е изготвило такова писмо, че един амбициозен митрополит го „придвижвал“ към официализиране, че севернобългарски митрополити стоели зад идеята. Появи се и самият текст с предупреждението: в него има много правописни грешки!
Щом има правописни грешки, рекохме си, някои не много грамотни, но пък више амбициозни хора са го изготвили. Този вариант с правописните грешки услужливо се разпространи от светски медии (основно сайтове), особено днес преди т. нар. „молитвено присъствие“ пред сградата на БНТ.
Какво обаче прави впечатление: писмото на Св. Синод до генералния директор на БНТ е обявено тъкмо като писмо на синода, но се оказва, че нито синодът има такова решение (дори неприсъствено взето), нито писмото е подписано от членовете на Св. Синод на БПЦ-БП. И все пак писмото е подписано от българския патриарх и „изведено“ от канцеларията на Св. Синод на 30 юни.