Една тиха годишнина отбелязваме днес, която гръмко вика към националната ни съвест. Но в тревогата на днешния ден, която се проточва вече почти десет месеца, отвикнахме да си спомняме за онези личности и събития, които са помогнали да се изградим като българи в много по-трудни времена (които не ми пречи да нарека и времена на робство, но нали и свободните епохи имат своите робства?!).

На днешния ден, мразовития 4 януари, през 1881 г. в килията си в Рилския манастир тихо е предал неспокойно будния си дух отец йеромонах Неофит Рилски.

Сто и четиридесет години изминаха оттогава, но в днешния ден слушаме за ваксини или нарушения по време на изминалите празници, а никой не се сеща за този скромен, но светъл дух на родното Възраждане. Неговото име днес носят един университет, десетки училища, поне едно селище и още множество институции на народната свяст.

На днешния ден преди 106 г. в с. Орешак край Троянския манастир е роден Марин Найденов Минков, по-късно Браницки епископ, Ловчански митрополит и Български патриарх Максим (4.7.1971 – 6.11.2012 г.). Бог да го прости!

На този ден през 2010 г. в Троянския манастир беше извършена епископската хиротония (ръкоположение в епископски сан) на Браницки епископ и сега Врачански митрополит Григорий (Красимир Маринов Цветков, роден на 19.9.1970 г. в Ботевградското с. Врачеш, учил в СДСеминария и в Атинския университет, станал монах в Хаджидимовския манастир „Св. Георги“ на 17.11.1996 г., а от 1.11.2007 г. – софийски протосингел). Тогава ръкоположението оглавяваше неговият духовен баща, Неврокопски митрополит Натанаил (16.11.1952 – 16.11.2013 г.). След три месеца и половина (на 11.2.2011 г.) еп. Григорий е назначен от Св. Синод за игумен на Троянския манастир. А след три години новоизбраният Български патриарх и Софийски митрополит Неофит го взима за свой викарий (1.5.2014 г.), след като повече от година епархията е без официално назначен викарен епископ. На този пост го заварва изборът му за Врачански митрополит (5 и 12 март 2017 г.). Бог да му дава здраве и сили да върши все така скромно, усърдно и успешно своя архипастирски дълг!

Въпросът изглежда нелогичен, защото, щом писмото е на Св. Синод, значи е негово. Да, ама не. Св. Синод е колективен орган и там всеки един от митрополитите може да предложи някакъв текст, който сетне след решение на колективния орган става текст на синода. А публична тайна е, че много често текстовете на Св. Синод се пишат от хора, които не са членове на синода, а често дори не са служители на синодната канцелария.

Това писмо се очакваше да се появи, защото има някои хора с големи амбиции, а има и усърдни „с ревност не по разум“ църковни активисти, които сън не спят, докато не си кажат мнението – особено ако е възможно то да мине за мнение на колективния ръководен орган на БПЦ-БП. Медии предупредиха, че се е изготвило такова писмо, че един амбициозен митрополит го „придвижвал“ към официализиране, че севернобългарски митрополити стоели зад идеята. Появи се и самият текст с предупреждението: в него има много правописни грешки!

Щом има правописни грешки, рекохме си, някои не много грамотни, но пък више амбициозни хора са го изготвили. Този вариант с правописните грешки услужливо се разпространи от светски медии (основно сайтове), особено днес преди т. нар. „молитвено присъствие“ пред сградата на БНТ.

Какво обаче прави впечатление: писмото на Св. Синод до генералния директор на БНТ е обявено тъкмо като писмо на синода, но се оказва, че нито синодът има такова решение (дори неприсъствено взето), нито писмото е подписано от членовете на Св. Синод на БПЦ-БП. И все пак писмото е подписано от българския патриарх и „изведено“ от канцеларията на Св. Синод на 30 юни.

На 2 май се чества паметта на св. цар Борис I Михаил Покръстител. Църковните песнопения го прославят като този, който „ни научи да ходим в заповедите Господни“. В деня, когато празнуваме неговата памет, Църквата ни призовава „да му се помолим да изпроси от Господа милост за всички православни управители, а на нас прощение на греховете“.

Тропар, гл. 6

Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух: утвърдил Христовата вяра като на твърда скала, оставил си царския престол и жезъл. И, заселил се в пустинята, разцъфтял си в постнически подвизи и си намерил благодат пред Господа. А сега, застанал пред престола на Всевишния, моли Христос Бог да дарува на народа ни мъдрост и сила, а на нас, които ти се молим, спасение на душите ни.

Кондак, гл. 2

Създал храмове върху камъка на непорочната вяра, с божествените добродетели ти самият, богоблажени царю Борисе, се показа най-добър и красив храм, в който се всели Отец и Син и Светият Дух, а с това се изпълни твоята надежда за безсмъртие, защото Бог те изпита и те намери достоен за Себе Си, и те прие като жертвено всеплодие; моли се сега за нашите души.

Вирусът, който порази всички страни по целия свят, скова в страх всички народи, блокира движението на хората, спря поминъка им, застрашава всички с неизчислимо огромни материални и морални последствия.

Тъкмо в тези усилни времена някак неусетно се промъква и един духовен вирус. Една измама взима все по-широки размери, фейсбукът я повлече в мътния си поток, хората се „хващат“, лайкват, в безнадеждността си се предоверяват, че са намерили сигурното избавление. Вече стотици, вероятно и хиляди хора у нас и в чужбина наивно се поддават на усърдно разпространяваните небивалици за съня на някаква българка. Дето няколко пъти ѝ се явявал св. Никифор Прокажени и ѝ нареждал да му се молят непрекъснато на него (!). На всичко отгоре и коронавирусът щял да бъде изцерен! Измамата вече мина и океана – стигна сред американските благочестиви православни в българската епархия.