Той не беше от български произход, но по законите на тогавашната международна политика и с гласа на български народ и неговите избраници Борис Климент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски беше български владетел, продължител на царската власт в нашето Отечество след повече от 600 години. И управлява свободна България до 1943 г., когато беше отбелязана и 650-годишнината от заробването ѝ от османските турци. Тогава беше паднала България. Преди 73 години падна символът и осъществителят на българската държавна власт, царят, когото заслужено бяха нарекли цар Обединител. Това днес не е политкоректно да се помни.

Това беше началото на края. Едва ли хората у нас са подозирали какво идва. Левите политически сили са таели надежда за „съветска власт“ в България. Други сигурно са се тешели с мисълта за власт в съюз с Хитлерова Германия. А народът с присъщаща му мъдрост си е повтарял наум Алековото виждане за маскарите. И без да се вслушват в практическата мъдрост на бай Ганя: „Маскари са до един!... Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!“, значителна част от народа ни се опълчили срещу новия ръжен, новата чума на века – комунизма. Сред тях и доста духовници. Сетнините всички ги знаем.

В наши дни за цар Борис Трети могат да се прочетат всякакви неща. Кой колко е честен, когато ги пише или ги говори тези неща, си е отделна работа. Човешката злоба се опитва да бъде по-силна от смъртта, затова извадиха и унищожиха дори тленните останки на българския владетел. Но гробът му оцеля там, във Великата Рилска пустиня. Там сега се пази в стъкленица и сърцето на царя, което също оцеля. Ще се съхранява в поколенията на българите и паметта за големия български Владетел, чиито думи Винаги с Германия, никога срещу Русия днешните ни политици удобно използват. Понякога.

Всички сме ходили на опела и погребения. И е прието да изразим уважението и почитта си към отишлия си от нас покойник с китка цветя, както и с думи на съчувствие и утеха към роднините и близките на покойника – мъж или жена.

Тази традиция е по-различна по села и малки градове, особено когато се „прощаваме“ с покойника още в дома му. А и там обикновено хората носят цветя от дворната градина. Но аз тук говоря за градските опела и погребения – в храма и на гробищата. При многолюдно присъствие се събират огромни купища цветя, които после биват слагани над пресния гроб. Понякога има и венци. Независимо от това, дали после някои чужди хора не отиват на гроба, за да „рециклират“ повечето от цветята, става дума наистина за много средства, които се влагат на малки части от всеки един присъстващ на опелото или погребението за закупуването на цветята и венците. За всеки един човек поотделно, който отива по такъв повод, парите не са много, още повече че всеки купува цветя според „джоба“ си – за 2, 5, 10 или повече лева. Но събрани това са значителни суми.

Днес е голям празник – Успение на Пресвета Богородица. Всички православни християни с любов и надежда на Божията милост отпразнуваха Голяма Богородица. Всички, които не са в старостилна прелест и които... имат свещеник в своя енорийски храм или населено място. А такъв нямат повече от 3/4 от православните храмове у нас. Затова храмовете или не се отварят, или и да се отворят, няма кой да отслужи света литургия в тях. Защото свещеници катастрофално не достигат. Няма да се спираме на черния хумор на наши църковници, че ако от утре БПЦ се сдобие с всичките четири хиляди (4000) свещеника, от които православният български народ у нас и в чужбина (съотношението там също е поне 4 към 1, както срамежливо признават и компетентните ни власти, но това е друга тема) има нужда, мигновено БПЦ ще трябва да фалира, защото няма никаква възможност да им плаща заплати.

Е, па, нема такова животно, рекоа сите двама шопе-митрополити български!

Без да повтарям безумията на шепата кресливи старостилци (за съжаление насъсквани и от някои уж зографци, но без зографски дух!) и безумни, както винаги, зилоти ще кажа, че те открито хулят Светия и велик всеправославен събор, който се проведе на остров Крит от Петдесетница, 16 юни, до Неделя на всички светии, 26 юни 2016 г.

Зомбирано съзнателно (доколкото зомбито може да върши нещо съзнателно) и с фанатична злоба те наричат Светия и велик всеправославен събор всичко друго, но не и това, което той е и каквото ще остане в историята на светата Православна църква.

Независимо дали родните лисици ще се назлъндисват, че гроздето уж било кисело (а всъщност е доста високо за духовния им ръст) или на родния сърдит Петко духовната му торба винаги ще е празна.

Бомбата може и да не е толкова лошо нещо, да ви кажа. Особено когато не гърми и не отнема човешки животи. Но пък вдига шум и плаши гаргите, които не само цапат, но и замърсяват звуковата среда на нашия живот; гаргите обаче не се впечатляват много, позавъртят се във въздуха и пак кацнат, и пак... Но има и бомби, които всъщност са си чисти кьор-фишеци.

Такива са поне две "новинки" от официалния сайт на синода на БПЦ-БП, който тържествено се опита да отбележи годишнината си не само със съответните звукови ефекти (а ла кьор-фишеци), но и със замърсяване на информационната среда с "не дотам истини". Едната е, че официалните синодни медийки щели да станат вътрешна страница на един столичен всекидневник. "Абе, вътрешна, вътрешна, ама пък на всекидневник!" - ежила се гордо еди-си коя главна редакторка на бивше в перспектива синодно издание. Може пък и да е права, знам ли?! Като професионална богословка аз лично съжалявам, че не успяха и списанието "Духовна култура" да го харижат като подлистник (на вестникарска хартия) на някой дамски моден мегъзин, ами просто си го утрепаха след над 80 години достойна история. Но било, к'вото било! Там има по-мъдри хора от мене, те са специалисти по трепането на богословската мисъл. Защото "от создание человека" трепачи много, но правачи няма-а-а! Честна дума!

Втората новинка се промъкна така някак си, по терлици, в официозното съобщение за откриването на Светия и велик събор или "срещата на Крит", както се превежда на чист руски предишното определение. На него, видите ли, присъствал и Негово Величество цар Симеон ІІ. Самият той! Леля ми Олга, заклета царистка и горда с царското си име, при която живея сега, си извади очите да се взира във всички икуменистко-православни и истинно-православни сайтове и издания и в крайна сметка не откри никъде образа на Негово Величество. Накара ме и аз да гледам. Ама то какво да гледаш, сестричке?! Ако царят беше там, то щеше да се види, щеше да се покаже, щеше и да се коментира, а нямаше да оставят на синодния ни официоз да пуска гузни дезинформацийки.

Калеко ми обаче (така в нашия провинциалиски говор казваме на мъжа на лелята), нали си е стар даскал, отсече авторитетно: "То, Олго, ако Българската православна църква, че и Българската патриаршия не щат да участват в Съборът (той е от карловско е пълният член си му е на всяка втора дума!), какво да прави там Царят?! Той цял живот е подкрепял БеПеЦето, та сега ли ще го остави и ще хукне сам на Съборът, колкото и да са гламави някои?!" Той, калеко ми, не уточни кои точно имаше предвид, но с оглед на напечената атмосфера - физическа и духовна - и по-добре направи.

Послепис: Междувременно колежките-синодки са се усетили (нали четат и те преди всичко Двери, сладките!) и са махнали изречението за цар Симеон. Няма нужда да ми благодарят!