Всеки знае, че патриархът няма какво да научи от един политически лидер, ръководител на политическа партия. Изминалите години след промяната у нас показаха, че досега никой политически лидер не се е засилил да помогне на православната вяра на народа ни, независимо от конституционното й положение на традиционно вероизповедания и от предизборните им обещания. А и не се очаква да се засили.

Покойният Български патриарх Максим имаше принцип: да не се среща официално с политически лидери (освен "на крак" на разни тържества или държавни приеми). Ако съответният партиен водач стане президент или премиер, или председател на Народното събрание, тогава като висш представител на власта - да. Единствен Георги Първанов хитро "заобиколи" този принцип на големия патриарх. След избора си и преди встъпването в длъжност, през м. декември Първанов ходи в Москва (естествено! Друг избран президент пък преди да встъпи в длъжност ходи до папата! Кое ли е по-подходящото?!). И като се върна от Москва, Първанов поиска да се срещне с патриарха, който съответно отказа да го приеме. Но пък Първанов излезе с "номера", че имал да предаде на патр. Максим послание от руския патриарх. И съответно по изключение беше приет. Тогава се оказа, че посланието на руския колега на нашия патриарх било... устно! Но така или иначе патр. Максим, "опарен" от този случай, затвърди принципа си и продължи да не приема партийни водачи, които искаха да си направят безплатен пи-ар на гърба на Българската православна църква и на нейния патриарх.

Така изписано, заглавието звучи сексистки. Но въобще не е. Просто така привлича вниманието на „мъжете в църковното пеене“, които имат „свое“ мнение по въпроса (което пък, между нас казано, си е чисто сексистко).

Иначе всеки среднообразован в християнството човек (и особено мъжете!) може да даде поне 2-3 необорими доказателства от Свещеното Писание за високото положение на жената в Православната църква. Само че практиката е малко по-различна от теорията, както често става. Но това са подробности.

От друга страна, могат също така да се приведат и апостолските думи за жената, която в църквата (по време на богослужебно събиране) трябвало да мълчи. Но пък, видите ли, в Солунския богословски факултет предметът Омилетика повече от 20 години се преподава от жена – и то с голям успех. За които не знаят, омилетиката е науката за църковната проповед или простичко казано: за богословско-назидателното говорене в църква.

Та думата ми е за църковното пеене и за мястото и ролята на жените в него. Жените наистина го превземат по една много проста причина: от десетилетия у нас се чувства, а вече направо крещи липсата на църковни певци. Някой може да каже: то свещеници няма, а те тръгнали за певците да плачат! Да, свещениците в БПЦ (доста под 1000 души общо) като бройки покриват не повече от 1/4 от нуждите, а според други – дори едва 1/6 от нуждите. И липсата им ще се увеличава много сериозно в идните десетилетия, но който е жив тогава, да му мисли.

Научната терминология (в това число и богословската) в българския език е навлязла основно от езиците на европейските страни (включително Румъния и Русия), където са учили и първите ни учени хора с университетско образование в различните научни области. В някои случаи това е ставало през руския език, където чрез европейското влияние също са навлезли в науката (съответно и в руското богословие) много термини в тяхното "западноевропейско" произношение. В крайна сметка в нашия богословски език са се наложили именно повлияни от западното произношение термини. И доколкото става дума за православно богословие, възникнало предимно в гръкоезичния ареал, това западно произношение е било предпочитано не на последно място и поради вековния български стремеж (комплекс) да се разграничаваме от гръцкото езиково влияние. 

Истината е, че световната научна терминология е може би в 75% от случаите с гръцки корени, а останалите проценти - с латински. Много думи дори носят странното съчетание (което днес почти никой не забелязва) от гръцка и латинска съставка; една от най-разпространените такива думи вероятно е "авто-мобил". А при названията на лекарствени средства парадоксите са хиляди. 

Много често в църковните медии офикията за женен свещеник „иконом“ се среща в неправилната форма „свещеноиконом“. Истината е, обаче, че в Българската православна църква – Българска патриаршия няма такава офикия, т. е. офикиите за женените свещеници са протойерей, иконом, ставрофорен иконом и протопрезвитер.

Вярно е, че в устава на БПЦ-БП няма посочени отличията, които се дават на дяконите и свещениците и от двата разряда – на женените и на неженените. Но Св. Синод тези неща ги е уредил отдавна със свое решение. Така преди повече от 30 години отличието „свещеноиконом“ беше приведено в оригиналния му вид „иконом“. Естествено то не се променя и в горната степен – „ставрофорен иконом“. Порталът Двери се стреми да спазва това установено от Св. Синод название на отличието, но в църковни медии, а и в църковната кореспонденция по всички равнища се среща неправилната форма „свещеноиконом“.

Медиите у нас широко отразяват един странен „Световен пробег за мир”, който „прескача” от област в област, просто където го приемат. А го приемат, защото или на местната власт й липсва информираност по въпроса, или те съзнателно разпространяват сектантски идеи, или властовото безхаберие продължава да е основна характеристика на местно и на централно равнище.

В днешната програма на БНР също направиха лека реклама на тази сектантска проява: в ефир се чу името на покойния инициатор на този пробег – гуруто Шри Чинмой. И това със сигурност е запазено в архива на Програма „Хоризонт”. Само че после в текстовия файл в сайта на националната медия скандалното име е „изчистено”. На снимките обаче шепата участници, вероятно ангажирани със сектата на споменатия гуру чужденци и наши, държат плакат с името и образа на Шри Чинмой, а и в изказванията си те правят открита сектантска пропаганда. Eстествено говорейки за „единство имир”и хвалейки нашето „гостоприемство”.

Сигурно на фона на стотиците шетащи свободно из страната ни далекоизточни мигранти с неясен профил тази сектантска групичка не прави голямо впечатление. Още повече че тя отдавна си е „изпекла” работата, взела е съответните разрешения, посрещат я като вестителка на някакво „световно единство” и пр. Но така или иначе остава лепкавото чувство, че Отечеството ни е разграден двор.

По-възрастните у нас добре помнят от едно време различните „инициативи за мир”, затова едва ли отдават значение на тази бутафория. Но младежите приемат всичко, което идва от чужбина. Затова се очаква и различните национално отговорни институции да се задействат.

Снимка: ruse-info.com