Започна Великият пост. С него и характерните само за този пост покайни молитви и песнопения. Целите богослужения звучат в забележителния покаен тон, който ни настройва за подражание на смелостта на блудния син, на смирението на митаря, на дълбокото разкаяние на египтянката света Мария.
През вечерите на първите четири дена от тази седмица по отколешна традиция и по нарочна програма в определени централни софийски храмове се събират стотици вярващи, десетки свещеници, поне двама архиереи, а за радост на всички – с тях и Светейшият Български патриарх и Софийски митрополит Неофит. Така се отслужва великото повечерие с четенето на четири части – по една за всеки ден – на Великия покаен канон на свети Андрей Критски. Свещеническият хор пее, служи архиерей или протосингелът със свещеници и дякони, накрая предстоятелстващият произнася проповед за смисъла на поста и покаянието, за тесния и стръмен път към Голгота, но и към Възкресението след нея. Два часа, които са съвсем различни не само от онова, което става навън, но и от нашия живот и навън, и вътре.