Смъртта на един невинен човек незабележимо променя целия свят към по-добро, защото енергията на невинния човек принася полза на целия свят, излекувайки го от несправедливостта.

Из книгата "Зная един човек в Христа" от митр. Йеротей Влахос.

[Тук] можете да прочетете цялата книга.

Светците-воини ни показват, че оръжията на нашата битка не са мечовете и копията, а вярата и любовта.

Започна Великият пост. С него и характерните само за този пост покайни молитви и песнопения. Целите богослужения звучат в забележителния покаен тон, който ни настройва за подражание на смелостта на блудния син, на смирението на митаря, на дълбокото разкаяние на египтянката света Мария.

През вечерите на първите четири дена от тази седмица по отколешна традиция и по нарочна програма в определени централни софийски храмове се събират стотици вярващи, десетки свещеници, поне двама архиереи, а за радост на всички – с тях и Светейшият Български патриарх и Софийски митрополит Неофит. Така се отслужва великото повечерие с четенето на четири части – по една за всеки ден – на Великия покаен канон на свети Андрей Критски. Свещеническият хор пее, служи архиерей или протосингелът със свещеници и дякони, накрая предстоятелстващият произнася проповед за смисъла на поста и покаянието, за тесния и стръмен път към Голгота, но и към Възкресението след нея. Два часа, които са съвсем различни не само от онова, което става навън, но и от нашия живот и навън, и вътре.

В своята историческа тъкан Църквата може да има рани на едно или друго място, но в същността си тя остава „божествено установление“ с божествена ипостас. Присъствието на „съблазни“ в това поле на историята не опровергава факта на Божието царство; напротив, то утвърждава неговата историческа автентичност. В неговия земен етап, в периода между започването на царството и неговото изпълване, между сеенето и жътвата заедно с „доброто семе“ „растат заедно“ и плевелите (Мат. 13:24-30), до „синовете на царството“ се развиват „синовете на лукавия“. В това явление няма нищо странно. „Всички съблазни“ ще бъдат събрани „при свършека на века“, при пълното осъществяване на Царството. Дотогава е нужно търпеливо приемане на тази историческа реалност и укрепване на „доброто семе“ с всички възможни средства.

Из книгата „Мисията на Православната църква“

Отварянето на пътя за идването на Божието царство в сърцата на хората и в историята не е нещо просто и лесно. Има цена. Този, който реално иска да се потруди за разпространението на благовестието, трябва да е решен на болка и злострадание. Не съществува християнство без кръст. Нито християнски и мисионерски живот без съразпъване с Христос.

Тези, които търсят комфорта, мощта на този век, светските богатства и привилегии, не могат да бъдат истински „синове“ и проповедници на Божието царство. Аскетическото предание на Православната църква е постоянен и екзистенциален протест срещу лесното и приспособено християнство, което с думи възпява, а на дело избягва или дори враждува с Христовия кръст (Фил. 3:18).

* Из книгата Мисията на Православната църква (бел. ред.).