Поведението на Пловдивския митрополит Николай от последните
дни (а и месеци) прилича на държанието на разглезено дете със слабохарактерни
родители. То прави всякакви безобразия, а те винаги го оправдават. Такова поведение
при детето (а вероятно и при съвсем-съвсем младите митрополити) е призив за
внимание, желание да се разбере къде са
рамките и границите на позволеното в живота и поведението (защото сега се учат
на това). Чрез различни действия (наречени още бели) децата провокират родителите
си да им дадат знак кое е разрешено и кое не.
Добрите родители чрез забрани,
ограничения, забележки, дори наказания, очертават в съзнанието на детето границите
на позволеното и непозволеното. Когато родителите, поради слабохарактерност,
заетост, безразличие и много други причини, не налагат тези забрани на своето
отроче, то става раздразнително, изнервено и все по-пакостливо. Не защото е
лошо дете, а защото с всички сили иска от родителите си да му покажат къде е
границата, къде трябва да спре… И в тези
случаи наказанието, бележката на родителите, е проява на любов към детето,
грижа за неговото развитие, а отстъпването и глезенето – показва безразличие и
нежелание за реален контакт с мъника.
Струва ми се, че това важи донякъде и за съвсем младите
архиереи, които сега се учат да бъдат владици. Един от тях сега опитва да
разбере докъде е границата на позволеното му в църковната йерархия, докъде може
да стигне безразличието и търпението на по-възрастните… Ако сега му се отстъпи,
в бъдеще детето-архиерей ще опита нещо още по-фрапиращо за църковната ни
действителност, за да поддържа интереса на възрастните към себе си, да пробва
докъде може да безчинства.
Точно сега е необходимо духовните му родители да проявят
твърдост за негово добро. А в краен случай ще се молим в църковната ни
действителност да се появи един св. Николай Мирликийски, който като
строг, но любящ и
справедлив баща, с едно движение на ръката да каже на младежа всичко онова, което
митрополитите премълчават, а църковните коментатори ще изпишат с много
думи през
следващите дни….