Животът наистина е много по-причудлив и невероятен и от най-добре измислената вълшебна приказка. Истерията, която предизвика „предсказанието” на „известен” астролог за опустошително земетресение в Хасково, изключително напомня мотиви от приказката за „Нероден Петко”, в която героят, удивен от глупостта на бъдещото си семейство, тръгнал по широкия свят с намерението, ако срещне по-големи глупаци, все пак да се ожени за годеницата си. И ако силата на любовта (пък била тя и само в приказките) понякога може да ни примири с глупостта, кое ли може да го стори в реалния живот? Оставям настрана изплашените хасковлии, които мръзнаха заедно със семействата си в нощта срещу Великден по крайградските поляни. В крайна сметка човек се учи от собствената си… грешка, да кажем. Но не мога да си обясня реакцията на представителите на държавните институции, които, строени като войници до напористите репортерки, се редяха да обясняват как са предприети всички „антикризисни” организационни мерки, за да се запази редът при възникване на „очакваното” събитие и да се предпазят опустелите къщи от мародери!
Велики петък: 15-ти антифон и светилен
Антифон 15-ти:
Днес виси на дървото Този,
Който повеси земята сред водите,
с трънен венец се увенчава Царят на ангелите,
с лъжлива багреница се облича Този,
Който облича небето с облаци,
плесници получава Този,
Който във (водите на) Йордан освободи Адам,
с гвоздеи е прикован Младоженецът на Църквата,
с копие е прободен Синът на Девата.
Покланяме се на Твоите страдания, Христе!
Покажи ни и славното Си възкресение!
с трънен венец се увенчава Царят на ангелите,
с лъжлива багреница се облича Този,
Който облича небето с облаци,
плесници получава Този,
Който във (водите на) Йордан освободи Адам,
с гвоздеи е прикован Младоженецът на Църквата,
с копие е прободен Синът на Девата.
Покланяме се на Твоите страдания, Христе!
Покажи ни и славното Си възкресение!
Велики четвъртък: тропар, кондак и икос
Когато славните ученици се просвещаваха
при измиването на нозете преди вечерята,
тогава нечестивият Юда, заболял от сребролюбие,
помръкна и предаде на беззаконните съдии
Тебе, праведния Съдия.
Виж какъв любител на парите,
който заради тях стигна до въжето;
бягай от ненаситната душа,
която дръзна такова нещо срещу Учителя!
Слава на Тебе, Господи, Който си благ към всички.
Кондак:
Взел хляба в ръце, предателят скришом ги протяга
и получава цената на Създалия
със собствените Си ръце човека.
И остана непоправим Юда, коварният роб.
Икос:
До таинствената трапеза със страх
и чисти души пристъпваме всички,
за да получим хляба;
оставаме край Владиката, за да видим,
как измива нозете на учениците
и ги изтрива с кърпата;
нека постъпим, както сме видели,
като се покоряваме един на друг
и измиваме един на друг нозете.
Защото Сам Христос така повели
на Своите ученици, както предрече.
Но не Го послуша Юда, коварният роб.
Велика сряда: кондак, икос и "Касианината слава"
Кондак:
Повече от блудницата съм вършил беззакония,
благи Господи,
и никога не съм Ти принесъл потоци от сълзи;
но в мълчание се моля и падам пред Тебе,
като с обич целувам пречистите Твои нозе,
за да дариш прошка на прегрешенията като Владика
на мене, който викам към Тебе, Спасителю:
извлечи ме от блатото на моите дела!
Икос:
Безпътната някога жена
изведнъж се показа разумна,
като намрази делата на скверния грях
и на телесните наслади;
тя си спомни големия позор
и присъдата за мъчения,
които ще изпитат блудните и безпътните,
от които пръв съм аз - и се страхувам,
но оставам в пошлите си навици, безумният,
а жената-блудница, като се уплаши, побърза
и скоро дойде да извика към Изкупителя:
Човеколюбиви и състрадателни Господи,
извлечи ме от блатото на моите дела!
Страстната седмица / На Страстной
Все още мрак навред цари. Така е млад всемира, че сводът от звезди гори и всяка като ден искри, земята ще проспи дори Великден — тъй се умори да й четат псалтира. Все още мрак навред цари. Тъй рано днес навред е, че — сякаш вечност — между три пресечки сам се разшири площадът пуст и до зори лежи хилядолетие. |
Еще так рано в мире, Что звездам в небе нет числа, И каждая, как день, светла, И если бы земля могла, Она бы Пасху проспала Под чтение Псалтыри. Еще кругом ночная мгла. Такая рань на свете, Что площадь вечностью легла От перекрестка до угла, И до рассвета и тепла Еще тысячелетье. |
И рече старецът...
Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.
Св. Антоний Велики