Мобилно меню

4.5272727272727 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (55 Votes)

pm bДокъде стигна техниката: Ватиканът да ни дава уроци по българско-православно църковно право! Отдавна се знаеше, че най-добрите специалисти по православна литургика са католически падрета в римските им университети. А нашите специалисти скромно ги имитират. Но сега се вижда, че католиците ни дават уроци и по църковно право. Като разбрали, че завеждащият българската православна църковна община в Рим архимандрит Климент Бобчев (на снимката) бил ръкоположен без канонично решение на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (защото – парадоксално – засега единственият документ в синодната ни канцелария, че Бобчев е бил ръкополаган, е решението за низвержението му от епархийския духовен съд на Западно- и Средноевропейската ни епархия на 7 ноември 2011 г.!), от секретариата за християнско единство на Ватикана явно са решили повече да не излагат на риск отношенията си с БПЦ-БП и са лишили въпросния ни (полу)архимандрит от възможността да служи в техен храм. Докато тристранният (църковен) пакт Рим, Берлин и... София проработи. От канонична гледна точка това е: перфектен ход; от логическа гледна точка това е: интересна хипотеза; от реалистична гледна точка това е: жесток удар по и без друго не много активната ни БПЦО в Рим; от ромска гледна точка това е: хубава работа, ама българска!

4.5151515151515 1 1 1 1 1 Rating 4.52 (66 Votes)

128519704626103„Тука има – тука няма!” На тази комарджийска игра приличат нещата с разкола в БПЦ. През 1998 г. вселенската Православна църква се произнесе на най-високо равнище: „Слагаме край на разкола в Българската православна църква”. Да, но не! Защото с помощта на държавната и местната власт беше оставен „хинтерландът” на разколниците – приватизираните от тях църкви, манастири, доходни здания и други имоти. Тая грешка беше поправена при друго правителство през 2004 г. Тогава, останали като риба на сухо, повечето разколнически клирици се върнаха в майката-църква, която с обич ги прие и със забрава покри делата и приказките им. Остана едно малко ядро, което като в ядрен реактор се разбиваше и разчупваше на все по-малки и по-малки частици. За качествата на клириците, които останаха да упорстват в разколническите си позиции, не ми се и говори. Няма защо да споменаваме и миряните, някои от които продължават да преподават... църковно право в богословските ни факултети! Ами нали образованието било светско?!

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (18 Votes)

electionsНа 11 ноември предстоят избори. Изборите за църковни настоятели винаги са ми били изключително интересни. За около 20 години съзнателен християнски живот никога не разбрах името и на един църковен настоятел към енорийските храмове, в които съм ходил. На всичкото отгоре там, където има действащи енории, обикновено енориаршите се събират от цяла София и в много редки случаи живеят на територията на енорията, което съобразно Устава на БПЦ пък препятства упражняването на активното и пасивното им избирателно право при избор на членове на църковното настоятелство. В някаква степен утешителното е, че от членовете на църковното настоятелство обикновено нищо не зависи. Но ако един институт е практически обезсмислен, трябва ли да бъде изкуствено юридически поддържан? Вероятно ако „член на църквата”, по смисъла на чл. 140 (5) от Устава на БПЦ, с намерение да се кандидатира за член на настоятелството, започне „предизборна кампания”, представяйки идеите си и програмата си за развитието на енорията, това би се възприело не само като проява на лош тон, но и като гордост, прелест и какво ли още не. Но какъв е тогава смисълът от изборите? Питам се, докато се правят например шествия с хоругви и докарани с автобуси участници от страната за въвеждане на задължително вероучение в училищата, не би ли могло да се започне с малки стъпки от енориите – неделно училище, образователни курсове, социална дейност, обновяване на храма и пр. Това ще даде и по-голяма тежест, когато Св. Синод постави някакво искане пред парламент или правителство. Иначе изборите очаквам да си минат нормално, както и досега…

4.6470588235294 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (34 Votes)

От неделя медиите у нас разпространяват вестта за нелепата смърт на млад човек край Благоевград и подробностите за нея пълнят страниците и ефира. Версиите засега са ограничени, но е потвърдено участието му в странна фондация с подлъгващото име „Мечта”, която действа по модела (и вероятно като филиал) на руската секта "Анастасия"...

Трудно е да се каже, дали трагично загиналият в неделя сутринта след падане от стълб за високо напрежение над Благоевград Марио Нушков е осъзнавал напълно връзката си със сектата на Анастасия - измислен персонаж на руския писател с измисленото име Владимир Мегре. Но Марио е бил вече 25-годишен мъж, собственик на немалко наследство и на търговска фирма. Образован и наясно с много неща, той едва ли се е присъединил толкова наивно към Фондация "Мечта" на (забележете!) учителя Росен Ангелов от благоевградски образователни учреждения. В главата на тези хора явно е голям хаос, дошъл на мястото на голямата идейна празнота, както обикновено става с ония, които не знаят, накъде да тръгнат, а и няма кой да им покаже. Природосъобразният начин на живот по презумпция не трябва да води до смърт, а ето какво се е случило! И сега наистина е трудно да се повярва, че това е просто нещастен случай. "Има си крушка опашка", казва народът, а той е по-умен от всеки от нас поотделно.

Ще има заключение на следствието, което може и да си остане с формулировката за "неизвестен извършител". И няма да са далече от истината, понеже никой няма да си признае, че е агитирал когото и да било да се самоубива. Но сектантският начин на действие на една фондация, свързана с руската секта "Анастасия", така или иначе изолира човека от околните, затваря го в малка общност под ръководството на гуру (в случая психолог!) и оттам нататък напълно естествено следват: откъсването от обществото, ексклузивната среда, изолираното живеене, странното поведение, недостатъчното споделяне с околните, неясният край на живота - има ли значение дали този край е бил търсен или той си идва по някаква злокобна логика?

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (40 Votes)

goodnewsОт известна социологическа агенция попитали един старец (не духовен, но нещо като дядо Добри): „Дядо, как преценяваш новината за момичето, което намерило портмоне в Рилския манастир и го върнало на притежателката – като добра, без значение или лоша?”

„Като лоша!”, отвърнал старецът.

„Че защо? Не е ли добра новина тази постъпка на тийнейджърката?”

„Тя е добра новина сама по себе си, мили хора. Но за мене ще е много по-радостно, когато такива добри постъпки престанат да са новина в българското общество.”

И от известната социологическа агенция отбелязали срещу името на анкетирания: „Без мнение!”

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник