Мобилно меню

4.530303030303 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (66 Votes)

suvestТолкова отдавна не сме имали избори за патриарх, че въобще забравихме за патриаршеските избиратели – тази категория от църковни хора, представителна извадка от тялото на Българската православна църква, които с гласа си ще определят кой от тримата избраници на синодните старци ще стане глава на БПЦ. Вярно е, че сред избирателите на първо място са епископатът, архиереите на Църквата ни, и към (ако щете срещу) тях е насочено за добро или за лошо цялото обществено внимание. Те и техни сателити от рода на дарители, благожелатели, архонти, тамплиери ще играят значителна роля (законно или не) при избора на патриарх. Но сякаш наистина никой от коментиращите църковните събития не се сеща с добро за сто и десетте (кръгло казано) патриаршески избиратели, които ще дадат основната маса гласове при избора. Чува се, че избирателите можело да бъдат купени, че те щели да гласуват по волята на владиците, от чиито епархии са избрани, и пр. Но всичко това, освен че е обидно за тези народни избраници (определението ми е с най-добро чувство), показва наистина недемократично мислене. Защото вярващият народ очаква тъкмо от тези 110 души – повечето клирици плюс две дузини монаси и монахини, но също и 30-ина миряни – да проявят отговорност, честност и грижа за делото на православната вяра и Църквата ни сред българския народ, но и далече зад границите на Отечеството. Чисто теоретично тези 110 души са доста повече от нужния по устава на БПЦ брой гласове – прословутите 2/3 – за избиране на български патриарх. Народът в неделя тях ще гледа, от тях ще очаква, на тях ще се надява да му изберат най-добрия от тримата. Защото хората, особено когато не са имали възможност отблизо да се запознаят с този или онзи владика, едва ли могат да си съставят мнение за наистина най-достойния кандидат. Но избирателите могат и трябва да могат да го сторят. Затова казвам, че народът тях гледа и съм сигурен, че те ще оправдаят очакванията на хората. Гласуването е тайно. Дори и да се опитва Хикс или Игрек „фактор” да ги „насочи към правилния избор”, те имат ум в главата и съвест в душата да гласуват наистина в полза на Църквата, а не в угода на този или онзи. Аз вярвам в тяхната честност и отговорност. И съм убеден, че в неделя тъкмо това ще видим като резултат.

4.3375796178344 1 1 1 1 1 Rating 4.34 (157 Votes)

Funny sign boards„Напъна се планината и роди… мишка!”. Тази стара и мъдра поговорка напълно подхожда за опита на синодния (официален!) сайт да публикува „press release” на английски. Защото то явно е на „софийския английски” на някоя набедена в журналистически умения дама. И това се случва тъкмо в периода, когато синодният сайт се оглавява някак си от говорителя на Св. Синод на БПЦ-БП, митрополита на САЩ, Канада и Австралия – все англоезични страни. Печално наистина. И за разнообразие името на един клирик са го изписали с неправилна латинска транскрипция на гръцката форма на името. Барем да бяха транскрибирали българската форма на това име, което му е дадено при пострижението в църковнославянска форма (за щастие съвпадаща с българската), ама нали са уж многоезични (полиглоти)... Но безспорно ще си им остане само езичеството, защото и то им е много. Така към словесния кич, който твърде често краси техните репортажи, сега се добави и преводачески кич. Отделен въпрос е, как ще се юрнат англоезичните журналисти да четат това неграмотно предадено на английски съобщение. Ако пък успеят да го разберат, сигурно ще се почувстват немалко озадачени от отредените им „подобаващи” роля и „място пред Синодалната палата”. Така че, по-добре загубени в превода, отколкото в нашите църковни реалности.

Бел. ред. на 8.2.2012 г. сутринта: Хубаво правят въпросните колеги, че четат редовно Двери.бг, за да се информират за събитията у нас и в чужбина, а и да се оглеждат като в огледало и да си оправят грешките. Хора сме..., те също!

4.5272727272727 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (55 Votes)

pm bДокъде стигна техниката: Ватиканът да ни дава уроци по българско-православно църковно право! Отдавна се знаеше, че най-добрите специалисти по православна литургика са католически падрета в римските им университети. А нашите специалисти скромно ги имитират. Но сега се вижда, че католиците ни дават уроци и по църковно право. Като разбрали, че завеждащият българската православна църковна община в Рим архимандрит Климент Бобчев (на снимката) бил ръкоположен без канонично решение на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (защото – парадоксално – засега единственият документ в синодната ни канцелария, че Бобчев е бил ръкополаган, е решението за низвержението му от епархийския духовен съд на Западно- и Средноевропейската ни епархия на 7 ноември 2011 г.!), от секретариата за християнско единство на Ватикана явно са решили повече да не излагат на риск отношенията си с БПЦ-БП и са лишили въпросния ни (полу)архимандрит от възможността да служи в техен храм. Докато тристранният (църковен) пакт Рим, Берлин и... София проработи. От канонична гледна точка това е: перфектен ход; от логическа гледна точка това е: интересна хипотеза; от реалистична гледна точка това е: жесток удар по и без друго не много активната ни БПЦО в Рим; от ромска гледна точка това е: хубава работа, ама българска!

4.5151515151515 1 1 1 1 1 Rating 4.52 (66 Votes)

128519704626103„Тука има – тука няма!” На тази комарджийска игра приличат нещата с разкола в БПЦ. През 1998 г. вселенската Православна църква се произнесе на най-високо равнище: „Слагаме край на разкола в Българската православна църква”. Да, но не! Защото с помощта на държавната и местната власт беше оставен „хинтерландът” на разколниците – приватизираните от тях църкви, манастири, доходни здания и други имоти. Тая грешка беше поправена при друго правителство през 2004 г. Тогава, останали като риба на сухо, повечето разколнически клирици се върнаха в майката-църква, която с обич ги прие и със забрава покри делата и приказките им. Остана едно малко ядро, което като в ядрен реактор се разбиваше и разчупваше на все по-малки и по-малки частици. За качествата на клириците, които останаха да упорстват в разколническите си позиции, не ми се и говори. Няма защо да споменаваме и миряните, някои от които продължават да преподават... църковно право в богословските ни факултети! Ами нали образованието било светско?!

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (18 Votes)

electionsНа 11 ноември предстоят избори. Изборите за църковни настоятели винаги са ми били изключително интересни. За около 20 години съзнателен християнски живот никога не разбрах името и на един църковен настоятел към енорийските храмове, в които съм ходил. На всичкото отгоре там, където има действащи енории, обикновено енориаршите се събират от цяла София и в много редки случаи живеят на територията на енорията, което съобразно Устава на БПЦ пък препятства упражняването на активното и пасивното им избирателно право при избор на членове на църковното настоятелство. В някаква степен утешителното е, че от членовете на църковното настоятелство обикновено нищо не зависи. Но ако един институт е практически обезсмислен, трябва ли да бъде изкуствено юридически поддържан? Вероятно ако „член на църквата”, по смисъла на чл. 140 (5) от Устава на БПЦ, с намерение да се кандидатира за член на настоятелството, започне „предизборна кампания”, представяйки идеите си и програмата си за развитието на енорията, това би се възприело не само като проява на лош тон, но и като гордост, прелест и какво ли още не. Но какъв е тогава смисълът от изборите? Питам се, докато се правят например шествия с хоругви и докарани с автобуси участници от страната за въвеждане на задължително вероучение в училищата, не би ли могло да се започне с малки стъпки от енориите – неделно училище, образователни курсове, социална дейност, обновяване на храма и пр. Това ще даде и по-голяма тежест, когато Св. Синод постави някакво искане пред парламент или правителство. Иначе изборите очаквам да си минат нормално, както и досега…

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum