Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

Из богослужебната прослава на свети Иван РилскиIG

Тропар, глас 1

Покаяния основание, прописание умиления, 
  образ утешения, духовнаго совершения 
    равноангельное житие твое бысть, преподобне. 
      В молитвах убо и в пощениих, и в слезах пребывавый, 
        отче Йоанне, моли Христа Бога о душах наших.

        Oснова на покаянието, пример на умилението, 
      образец на утешението и на духовното съвършенство 
    беше твоят равноангелски живот, преподобни; 
  ти, който си пребивавал в молитви, постничество и сълзи. 
отче Йоане, моли Христос Бог за нашите души!

 

Кондак, глас 8

 Ангельскому житию поревновав преподобне, 
   вся земная оставив, ко Христу притекл еси 
     и Того заповедьми ограждаяся, 
       явился еси столп непоколебим от вражиих нападений.                                                                        

     Тем зовем ти: радуйся, отче Иоанне, светило пресветлое!

         Kато си поревнувал за ангелски живот, преподобни, 
       ти си оставил всичко земно и си се притекъл към Христос! 
     Ограждайки се с Неговите заповеди, ти си станал стълб,                                                                        

непоколебим от нападенията на врага.                                                                                        

Затова ти викаме: радвай се, отче Йоане, светило пресветло! 

4.5223880597015 1 1 1 1 1 Rating 4.52 (67 Votes)

confidential-761246В Църквата ние си обичаме тази дума „тайни”. Онова, което на западни езици се казва „сакрамент” (свещено нещо, свещенодействие), у нас се казва „тайнство”. Светите евхаристийни дарове, Тялото и Кръвта Христови, също са „свети тайни”. Дори полугласните молитви, които свещеникът тихо изрича в олтара, докато певците отвън пеят или четат нещо по време на богослужението, ги наричаме „тайни” молитви. В тая обстановка на тайнственост особено смущаващо прозвуча огласяването на служебен документ от Св. Синод – доклада на патриаршеската делегация, посетила Истанбул във втората половина на септември т. г. Първичната реакция дори била, че това е таен документ и не бивало да се разгласява. Но принцип в журналистиката е, че ако нещо такова попадне в ръцете на журналист и той не го огласи, той просто не е журналист! Така че не бива да виним журналиста, който си е свършил работата, огласявайки въпросната синодна тайна. Защото журналистът – дама в случая – едва ли е влязъл с взлом в синодната канцелария и е „отмъкнал” този „таен” доклад. По-скоро някой му/й го е дал.

4.5277777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (36 Votes)

BG

„Музиката престана. От улицата се зачу крясъкът на едно хлапе: „Но-ви ве-стни-ци. Народно величие-е-е!”. Какво Народно величие? Има си хас!”

(„Бай Ганьо журналист”)

По подобен начин реагирам и като чуя мото на предизборна кампания „Православна солидарност” (вж тук). Не че имам съмнения в „православността” и „солидарността” на носителите му, в крайна сметка може би те просто много добре ги прикриват. Обаче не мога да си разшифровам какво означава това „православно” послание в политически аспект? Православието съдържа в себе си и солидарността, и толерантността. Същевременно в една политическа сила, ако е демократична, би следвало да участват граждани, които споделят нейните цели и ценности - представители не само на различни етнически и социални групи, но и от различни вероизповедания. Иначе се предполага, че наред с „Православна солидарност”, вероятно трябва да има и „Сунитско сътрудничество”, „Сефариди срещу монополите” и пр. Апропо, явно в контекста на инициативата „Православна солидарност” и наближаващия вот, някои от родните архонти издигнаха евангелските истини на едно ново, архонтско ниво – „лявата обувка да не знае какво прави дясната” (виж: Чомбе зарибява с леви маратонки). И понеже изборите минават и отминават, а с тях куриозите и абсурдите на предизборната кампания, не е лошо да се замислим какво посяваме и какво ще пожънем. Да не забравяме, че животът на хората, свикнали да споделят и радостите, и трудностите на съседа си, бил той християнин или не, продължава и след приключването на изборния ден…

4.5125 1 1 1 1 1 Rating 4.51 (80 Votes)

2862Наистина, Великият пост е време на големи изкушения. И на велики подвизи; и на велики истини. През този пост две църкви се разделиха със свои архиереи. По морални причини, т. е. заради прегрешения. При това единият беше глава на поместната църква.

Всички грешат; и аз най-много. Грешат и архиереите, включително и нашите. Едни си признават и се разкайват. Други се правят, че нищо не е станало или това не се отнася за тях. А те са начело на църквите. Дори да не са глави на поместни църкви, те са глави на епархийските си църкви, които също са поместни или така да го кажа, ако щете – подпоместни. И архиереите са „на мястото и в образа на Христос”, колкото и да ни е трудно това понякога да го възприемем. И всички искаме нашите архиереи да са ни за пример в пътя към Христос. Това не е прекалена претенциозност. Това си е положението, откъдето и да го погледнеш. Искаме да са ни за пример в доброто и усъвършенстването. А при грешника доброто е в разкаянието и съжалението за греховете. Оттам започва усъвършенстването. Затова ми се иска да имам ето такива архиереи, които да знаят кои са и къде са, и защо са. И да поемат отговорност за онова, което са или което вършат. Тогава и на мене, и на тебе, читателю, ще ни е доста по-лесно за вървим напред.

На изображението: Икона „Христос велик архиерей” от митрополитския храм в Самоков; 1797 г.

4.575 1 1 1 1 1 Rating 4.58 (40 Votes)

manastirska izlojbaИма един млад човек, Светлозар Стоянов се казва. Той е завършил семинария и богословски факултет, но преди всичко е известен като любител-фотограф. От годините на своето обучение в СДС и в Богословския факултет обикаля с фотоапарат из страната и заснема църкви и манастири, като предпочитанията му в продължение на няколко години бяха да покаже на българското общество, разрушило старите идеологеми и шаблони, че встрани от така наречения преход продължават да се рушат църкви и манастири, някои от които – истински архитектурни и художествени шедьоври. С идеализма на своята младост той се надяваше да се стреснат църковни и светски власти и да се погрижат за доразрушаващите се в наши дни български православни светини. След поредица от нападки, че злепоставял църковната власт, г-н Стоянов се насочи и към поддържаните и намиращи се в добро състояние храмове. Издаде досега три книги, които общо имат десетина издания. Създаде изложба от свои фотоси, които представя на публични места, често на най-оживени алеи в градските паркове в столицата и цялата страна, за да могат хората дори в забързаното си всекидневие да се „препънат” в тези прекрасни очевидности на нашата православна култура. С характерния си апостолски плам Св. Стоянов заговорва всеки посетител на изложбата му, приканва към съпричастност, убедено застъпва виждането, че църквите и манастирите не трябва да са грижа само на ръководството на Българската православна църква, но на всички нас, които в огромното си мнозинство сме само „коледно-великденски” християни. Успехите му не са големи, погледнати в числа. Но са твърде значими в качествено измерение. За последните години Св. Стоянов си спечели съмишленици във всички среди на българското общество. Много хора и институции дадоха и своята лепта за продължаването на личния и нефинансиран от европейски фондове много скъп проект на цифрово заснемане на българските православни светини. Светлозар Стоянов е кръгъл сирак. Той не работи и няма заплата от никъде. Защото е приел, че неговата работа е това свещено дело. А за такива неща никой не плаща заплата, да не говорим за осигуровки. Но той не се оплаква, няма претенции за себе си. Ако пък постигне нещо за подобряване на състоянието на българските светини, ще е истински щастлив.

„Една лястовица пролет не прави”, с право казва народът. Но все пак и едната лястовица е знак, че пролетта идва. Нека я посрещнем!

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит