Мобилно меню

4.5125 1 1 1 1 1 Rating 4.51 (80 Votes)

2862Наистина, Великият пост е време на големи изкушения. И на велики подвизи; и на велики истини. През този пост две църкви се разделиха със свои архиереи. По морални причини, т. е. заради прегрешения. При това единият беше глава на поместната църква.

Всички грешат; и аз най-много. Грешат и архиереите, включително и нашите. Едни си признават и се разкайват. Други се правят, че нищо не е станало или това не се отнася за тях. А те са начело на църквите. Дори да не са глави на поместни църкви, те са глави на епархийските си църкви, които също са поместни или така да го кажа, ако щете – подпоместни. И архиереите са „на мястото и в образа на Христос”, колкото и да ни е трудно това понякога да го възприемем. И всички искаме нашите архиереи да са ни за пример в пътя към Христос. Това не е прекалена претенциозност. Това си е положението, откъдето и да го погледнеш. Искаме да са ни за пример в доброто и усъвършенстването. А при грешника доброто е в разкаянието и съжалението за греховете. Оттам започва усъвършенстването. Затова ми се иска да имам ето такива архиереи, които да знаят кои са и къде са, и защо са. И да поемат отговорност за онова, което са или което вършат. Тогава и на мене, и на тебе, читателю, ще ни е доста по-лесно за вървим напред.

На изображението: Икона „Христос велик архиерей” от митрополитския храм в Самоков; 1797 г.

4.575 1 1 1 1 1 Rating 4.58 (40 Votes)

manastirska izlojbaИма един млад човек, Светлозар Стоянов се казва. Той е завършил семинария и богословски факултет, но преди всичко е известен като любител-фотограф. От годините на своето обучение в СДС и в Богословския факултет обикаля с фотоапарат из страната и заснема църкви и манастири, като предпочитанията му в продължение на няколко години бяха да покаже на българското общество, разрушило старите идеологеми и шаблони, че встрани от така наречения преход продължават да се рушат църкви и манастири, някои от които – истински архитектурни и художествени шедьоври. С идеализма на своята младост той се надяваше да се стреснат църковни и светски власти и да се погрижат за доразрушаващите се в наши дни български православни светини. След поредица от нападки, че злепоставял църковната власт, г-н Стоянов се насочи и към поддържаните и намиращи се в добро състояние храмове. Издаде досега три книги, които общо имат десетина издания. Създаде изложба от свои фотоси, които представя на публични места, често на най-оживени алеи в градските паркове в столицата и цялата страна, за да могат хората дори в забързаното си всекидневие да се „препънат” в тези прекрасни очевидности на нашата православна култура. С характерния си апостолски плам Св. Стоянов заговорва всеки посетител на изложбата му, приканва към съпричастност, убедено застъпва виждането, че църквите и манастирите не трябва да са грижа само на ръководството на Българската православна църква, но на всички нас, които в огромното си мнозинство сме само „коледно-великденски” християни. Успехите му не са големи, погледнати в числа. Но са твърде значими в качествено измерение. За последните години Св. Стоянов си спечели съмишленици във всички среди на българското общество. Много хора и институции дадоха и своята лепта за продължаването на личния и нефинансиран от европейски фондове много скъп проект на цифрово заснемане на българските православни светини. Светлозар Стоянов е кръгъл сирак. Той не работи и няма заплата от никъде. Защото е приел, че неговата работа е това свещено дело. А за такива неща никой не плаща заплата, да не говорим за осигуровки. Но той не се оплаква, няма претенции за себе си. Ако пък постигне нещо за подобряване на състоянието на българските светини, ще е истински щастлив.

„Една лястовица пролет не прави”, с право казва народът. Но все пак и едната лястовица е знак, че пролетта идва. Нека я посрещнем!

4.55 1 1 1 1 1 Rating 4.55 (60 Votes)

0000Пореден скандал се сътвори в Бачковския манастир. По време на панихидата за бележитите български църковни предстоятели пред лицето на новия патриарх Неофит игуменът Агатоникийски епископ Борис си е позволил да ругае журналистите по непростим начин. Нарекъл ги продажници, хора, които се продават за пет лева на всяка власт и т. н. Патриархът се е чудел накъде да погледне, пък и явно е било неудобно да си запушва ушите. Така че е чул всичко. Той сигурно не чете нецензурни неща из форумите, а и не бива. Но ония, от форумите, го плюят зад гърба му. А подчиненият му епископ с постъпката си направо плю в лицето му.

Журналистите са лоши за всяка власт, държавна или църковна, ако проявяват интерес и задават въпроси, които тая власт не харесва. За жалост те се обявяват за виновни и когато просто искат да си свършат работата в едно общество, което вече не обича скрито-покритото.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (15 Votes)

gerasim yordanskiТропар на преподобни Герасим Йордански, гл. 4

Вярно си последвал Христос от младини и съзнателно си водил равноангелен живот, преподобни Герасиме. Защото ти си просиял в Йорданската област и с усилния си подвиг си покорил дори зверовете. И Христос, Когото ти прослави, те направи славен със сияйните ти чудеса. 

Друг тропар, гл. 4

Подвизавал си се усърдно, Герасиме, край Йордан, с търпение си понасял жегите и всякакви страдания, мъдри; лъвът ти се подчини и ти донесе вода, а ти дивно си възкресил умрелия брат; затова моли се на Христос Бог да спаси душите ни.

През средновековието св. Герасим Йордански е бил много почитан в българските земи. Параклис на негово име е имало в църквата „Св. Богородица” в Ивановския скален манастир, където има изографисани сцени от неговото житие в пустинята. Самият св. Герасим е изобразен на лъв. 

Превод от гръцкия оригинал: И. Ж. Д.

4.5128205128205 1 1 1 1 1 Rating 4.51 (117 Votes)

showimgМедиите луднаха тия дни да говорят и пишат за „личната шивачка на патриарх Максим”, която според публикация в един сайт, минаващ за официален на Св. Синод на БПЦ-БП, шиела бялото було и мантията на бъдещия патриарх. Журналистите се опитват да издирят името и адреса й, но всуе... Материалът е подписан с името на говорителя на патриаршеския събор митрополит Йосиф. Той, най-вероятно, също добре знае, че покойният патриарх никога не е имал лична шивачка. Одеждите му шиеха монахини у нас и в чужбина, но не по негова поръчка, а по тяхна инициатива – за да изразят уважението си към почтената му личност. Патриархът никога не е предявявал претенции за разкошни одежди, които да предизвикат завистта на останалите владици (каквито случаи за жалост има). Различни хора са вършили шивашки услуги за патриарха – кои по-успешно, кои не дотам. Патриархът обичаше да е спретнат, но беше далече от представата за суетност. А тъкмо такава представа създават приказките на въпросния сайт за лична шивачка на патриарх Максим. И ако в синодния сайт излизат такива измишльотини, които едва ли са плод на въображението на умния митр. Йосиф, тогава стигаме – за кой ли път? – до елементарния въпрос: кой списва материалите в синодния сайт, кой ги редактира, кой ги разписва за публикуване? И кой има полза от създаването на митове около скромната личност на покойния Български патриарх Максим? Или това е услужливост в полза на бъдещия патриарх? Най-лошото в случая е, че това не е за пръв път и има опасност да се превърне в практика. А който практикува лъжи, знаете чий (духовен) син е!

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum