Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (44 Votes)

ima„Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия!”. Този отговор го дава не друг, а Св. Писание в Послание до евреите (7:7). И наистина, в Църквата миряните взимат благословение от клириците (и от архиереите, ако могат да стигнат до тях), клириците пък – от епископа. А епископите? Труден въпрос, ако гледаме практиката.

Вчера имах възможността да чуя думите на архиепископ Ириней, глава на автономната Православна църква на остров Крит, най-южния и най-големия в Гърция. „Преди години, щом чух, че старецът Паисий е тежко болен, веднага отидох в манастира Суроти да взема благословение от него...” – разказа ми той за последната си среща със св. Паисий Светогорец. А миналата седмица сам архиепископ Ириней участва в заседанието на синода на Цариградската патриаршия, който обяви онова, което народът отдавна беше приел: че старецът Паисий е светец на Христовата църква. Но е трябвало и формално да се издаде акт за неговата т. нар. „канонизация”, т. е. за официалното му признаване и причисляване към известните светци на Църквата.

4.906976744186 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (43 Votes)

apostoloi 3Това не е случайно съвпадение! В днешното апостолско четиво (за сряда след 10-а неделя след Неделя подир Въздвижение) намираме препоръки за подбора на клирици в Църквата. Въз основа на краткия опит от живота на Христовата църква светият апостол Павел богомъдро пише на своя ученик Тимотей:

„Обвинение против презвитер не приемай, освен при двама или трима свидетели. Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх. Заклевам те пред Бога, пред Господа Иисуса Христа и пред избраните Ангели, да спазваш това без предубеждение и да не вършиш нищо по пристрастие. Ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове. Пази себе си чист”.

(1 Тим. 5:19-22)

4.6470588235294 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (34 Votes)

494px-michelangelo caravaggio 065Коментарите след публикации в медиите са един особен жанр писмено творчество. Не говоря за ония коментари, които нямат нищо общо с материала, под който са поместени, защото има и немалко от този вид, а за коментарите по същество. Едни от тях са обективни, при това написани от хора, които познават въпроса, засегнат в публикацията. Други пък са коментари за разтуха на самия пишещ, който от своя страна въобще не се интересува да допринесе нещо за разясняване на публикувания материал. За жалост твърде много коментари се пишат просто от желание да се „изплюе” коментиращият върху текста, върху неговия автор и комай върху всички около себе си. Доколкото имам впечатление от коментари и в чужди медии на различни езици, ние в тази насока сме водеща нация, макар че не ни е за похвала.

А иначе коментарите са нужни. Те са огледалото, в което авторът се оглежда и си вижда физиономията на човек и автор, само че не в личното огледалце, което винаги му казва, колко е красив и умен, а в едно доста по-обективно огледало. Жалкото е, че понякога това огледало е теденциозно изкривено. Обаче лошо няма: и да получи авторът някоя тенденциозна хула, това би могло да му послужи за смирение, стига да има такава християнска нагласа.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

rusТропар на Рождество Богородично, гл. 4:

Рождество твое, Богородице Дево, радость возвести всей вселенней: из тебе бо возсия Солнце правды Христос Бог наш, и разрушив клятву, даде благословение, и упразднив смерть, дарова нам живот вечний.

Твоето раждане, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог и, като унищожи проклятието, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни вечен живот.

 

Кондак на Рождество Богородично, гл. 4:

Иоаким и Анна поношения безчадства, и Адам и Ева от тли смертныя свободистася, Пречистая, во святем рождестве твоем. То празднуют и людие Твои, вины прегрешений избавльшеся, внегда звати ти: неплоды раждает Богородицу и питательницу жизни нашея.

С твоето свято раждане, Пречиста, Йоаким и Анна се освободиха от срама на безчадието, а Адам и Ева – от тлението на смъртта. Това твоите люде празнуват, избавили се от вината на прегрешенията, като ти викат: неплодната ражда Богородицата и хранителката на нашия живот.

4.8974358974359 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (39 Votes)

heatНяма как, лятото все пак най-сетне дойде и у нас. Политиците, включително и новоизпечените държавници, са в ленив, пардон – летен режим и не произвеждат кой знае какви новини. А без новини ние, медиите, загиваме. И затова трябва да ги измисляме. Така се стигна и до потока от информации, интервюта, мнения и контра такива за криптата под патриаршеския храм „Св. Александър Невски”. Заредиха се дежурните обвинения срещу БПЦ, че тя си иска криптата, а не може да я стопанисва, че не може да си опази другите храмове и пр., и пр. Сигурно има по малко истина в разните твърдения, но малкото истина е много далече от „истината, само истината и цялата истина”, както законът ни задължава да се кълнем пред съда.

А истината е, че криптата е неразделна част от Патриаршеската катедрала, ставропигиалния храм-паметник „Св. Александър Невски”, съответно част от мазето му, която е взета, отнета е по силата на атеистичните принципи и действия на една отречена власт. Онази власт, която е отречена и отричана от всички правителства през последния четвърт век, но… чиито похвати все пак удобно се използват и до днес, а вероятно и от утре нататък.

Иконите и другите свещени предмети, които се пазят и излагат в криптата, са предмети на православната християнска религия и също са отнети неправомерно от храмовете и манастирите на Българската православна църква – Българска патриаршия. Като такива те също трябва да се върнат на БПЦ-БП. Но преди всичко трябва да се върне и криптата, в която те се съхраняват. А заедно с нея трябва да се учреди собственост на Църквата ни над църквата й – т. е. „Св. Александър Невски”. Ясно и просто! И летните жеги не могат да оправдаят недоброжелателното отношение на държавата ни, която – Божем! – е демократична и правова, поне по твърденията на държавници и политици.

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.