Мобилно меню

4.04 1 1 1 1 1 Rating 4.04 (75 Votes)

pict410.JPGТази година празнуваме 23-ия юбилей на християнството в България (от 865 г.), което след 5 години (870 г.) получава и своята полусамостойна организация – БПЦ. 23-ти юбилей е, доколкото еврейското понятие юбилей от Стария Завет е празник на 50-ата година.

За този празник трябва да се направи нещо значимо от всеки християнин, от всеки клирик, от всеки държавник. А ние започваме от това, да наградим премиера. Защо? За какви заслуги? Не казвам, че и всички предишни „кавалери” на този орден са го заслужили (особено един чужд премиер-президент), но сега вече май се прекали.

Даването на този орден е своего рода индулгенция: някой е направил нещо значимо, а ние му даваме нещо символно. Само че индулгенциите са давани от папите за конкретни актове в полза на Църквата, включително парични дарения. Не може да се отрече, че Борисов направи някои жестове към Църквата. Последното е отпускането на самолета за Йерусалим на Велика събота. Само че практиката е този самолет да се плаща от отпуснатите за БПЦ средства от държавния бюджет, които разпределя директорът на вероизповеданията, пряко подчинен на премиера. И естествено тези средства вместо да отидат за ремонт на рушащи се църкви, се дават за престижно пътуване на определени митрополити, придружавани от въпросния директор.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

56667Отпустителен тропар на светителя, гл. 8:

Светилник на православието, крепило и учителю на Църквата, украшение на монашестващите, непреборим защитниче на богословите, чудотворче Григорие, гордост на Солун, проповедниче на благодатта, винаги се моли да се спасят душите ни.

Празнична стихира в чест на св. Григорий Палама:

Слава…, гл. 8

Твоят бърз за поучение език, звучащ в ушите на сърцата ни, пробужда душите на ленивите и с богоречивите твои слова става стълба, която възвежда земните към Бога; затова Григорие, чудо на Тесалия, не преставай да се молиш на Христос да бъдат просветени с божествената светлина ония, които те почитат.

Вижте още:

Никола Антонов и формация „Трисагион”:
Празнична стихира в чест на св. Григорий Палама

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

В деня за поменаване на покойниците нека се помолим за отишлите си от нас роднини и близки и за всички починали с тази молитва:

Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят! Сам Ти, Господи, упокой душите на починалите Твои раби в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка. Всяко съгрешение, което са сторили с думи или дело, или мисъл, прости като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна и Твоето слово е истина. Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресветия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога, и във вечни векове. Амин.

На църковнославянски:

Боже духов и всякия плоти, смерть поправый и диавола уразднивый, и живот миру Твоему даровавый! Сам, Господи, упокой души усопших раб Твоих в месте светле, в месте злачне, в месте покойне, отнюдуже отбеже болезнь, печаль и воздыхание. Всякое согрешение, содеянное ими словом или делом или помышлением яко благий и Человеколюбец Бог прости, яко несть человек, иже жив будет и не согрешит. Ты бо еси един кроме греха, правда Твоя – правда во веки, и слово Твое – истина. Яко Ты еси воскресение и живот, и покой усопших раб Твоих, Христе Боже наш, и Тебе славу возсылаем со безначальным Твоим Отцем, и Пресвятым, и благим, и животворящим Твоим Духом, ныне и присно и во веки веков. Амин.

В оригинал:

Ο Θεός των πνευμάτων και πάσης σαρκός, ο τον θάνατον καταπατήσας, τον δε διάβολον καταργήσας, και ζωήν τω κόσμω σου δωρησάμενος, αυτός, Κύριε, ανάπαυσον τας ψυχάς των κεκοιμημένων δούλων σου εν τόπω φωτεινώ, εν τόπω χλοερώ, εν τόπω αναψύξεως, ένθα απέδρα οδύνη, λύπη και στεναγμός. Παν αμάρτημα το παρ’ αυτών πραχθέν εν λόγω ή έργω ή διανοία, ως αγαθός και φιλάνθρωπος Θεός, συγχώρησον ότι ουκ έστιν άνθρωπος, ος ζήσεται και ουχ αμαρτήσει, συ γαρ μόνος εκτός αμαρτίας υπάρχεις, η δικαιοσύνη σου δικαιοσύνη εις τον αιώνα, και ο νόμος σου αλήθεια. Ότι συ ει η ανάστασις, η ζωή, και η ανάπαυσις των κεκοιμημένων δούλων σου, Χριστέ ο Θεός ημών, και σοι την δόξαν αναπέμπομεν, συν τω ανάρχω σου Πατρί, και τω παναγίω και αγαθώ και ζωοποιώ σου Πνεύματι, νυν και αεί και εις τους αιώνας των αιώνων. Αμήν.

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (32 Votes)

tri svetiteliИзказват се различни становища за появяването на празника на светите Трима светители и на българска почва като празник на просветата и после – на православните богословски школи.

Истината е, че първоначално този празник се свързва с просветата въобще (не само с богословската просвета) сред гърците, при това не само в земите на днешна Гърция, но и сред населяващите Мала Азия, създали значими просветни средища в Смирна (Измир), Цариград/Константинопол/Истанбул, и сред гръцките общности по българските земи и пр. Това става за пръв път през 1841 г. по решение на ръководството на Атинския университет (основан през 1837 г.). На обвинението в обществото, че университетът разпространява безбожни знания, академичните преподаватели противопоставят приемането за покровители на висшето образование на тримата изрядни учени и светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст (подреждани по годината на кончината си, а не по някакво друго мерило!). Не на последно място – защото и тримата са учили именно в Атина през 4 век и то не само при християнски учители! На 30 януари 1842 г. за пръв път е бил отбелязан в университета този празник, като на него се извършвала панихида за дарителите и благодетелите на висшето образование. Постепенно празникът се разпрострял по всички гръцки школи от различен вид и ранг, включително и извън гръцките земи на тогавашното кралство Гърция. Наистина, всичко е ставало на основата на въодушевлението от повишаването на образователното равнище на младежта, като починът е бил на образователните дейци, а не на институциите. Както всъщност в средата на 19 век спонтанно е станало и установяването на празника на светите братя Кирил и Методий – 11 май – като ден на българската просвета; спонтанно до степен, че и досега се спори, къде, в кой край на българските земи, за пръв път е бил отбелязан този празник. С оглед на противопоставянията от онази епоха е разбираемо, че българският просветен празник възниква като противовес на гръцкия просветен празник. В което няма нищо лошо.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (44 Votes)

ima„Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия!”. Този отговор го дава не друг, а Св. Писание в Послание до евреите (7:7). И наистина, в Църквата миряните взимат благословение от клириците (и от архиереите, ако могат да стигнат до тях), клириците пък – от епископа. А епископите? Труден въпрос, ако гледаме практиката.

Вчера имах възможността да чуя думите на архиепископ Ириней, глава на автономната Православна църква на остров Крит, най-южния и най-големия в Гърция. „Преди години, щом чух, че старецът Паисий е тежко болен, веднага отидох в манастира Суроти да взема благословение от него...” – разказа ми той за последната си среща със св. Паисий Светогорец. А миналата седмица сам архиепископ Ириней участва в заседанието на синода на Цариградската патриаршия, който обяви онова, което народът отдавна беше приел: че старецът Паисий е светец на Христовата църква. Но е трябвало и формално да се издаде акт за неговата т. нар. „канонизация”, т. е. за официалното му признаване и причисляване към известните светци на Църквата.

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин