Българската църква настоява за въвеждането на религия в училищата. Уж за да борим бездуховността и последствията й. Че ние собствените си православни деца не сме ограмотили и не сме доказали, че можем да ги отгледаме като „морална, чиста, достойна и трудолюбива българска младеж”, пък претендираме, че чуждите ще вкараме в пътя. Но понеже Църквата не разполага с необходимия брой професионални преподаватели и педагози в собствените си енории, нито желае да наеме някоя организация за обучение на такива, защо за по-лесно да не вади кестените от огъня с чужди ръце... Защо трябва да чакаме от енориите тепърва да просияят с добродетелите си собствените ни деца, та гледайки ги българският народ да се обърне към Спасителя и да напълни храмовете? Защото ще има да чакаме... Нито някой е просиял и е станал добродетелен от слушане на непознат нему език, нито народът ще пълни храмове, където езикът му е чужд. И вместо на предстоящото на 15 и 16 април заседание на Св. Синод или на Църковнонародния събор през май да се обсъжда преминаването към съвременен български език във всички богослужения в цялата страна, нека просто да наложим задължително религиозно обучение в българските училища. Държавата да му мисли. И някой друг да носи отговорност за непреборената бездуховност с все последствията й. Пък може и да научат нещо децата за разните треби и обреди, и как се палят свещи, и за какво да записват имена. И ако случайно между изпитите запомнят тези неща, именно за тях и ще влизат в църква. Като потребители. То другото и без това ще е на неразбираем език. Важното е да се въртят парите.
Ах, не проблясвайте в моя затвор, жалби далечни и спомени лишни...
Разцъфнаха вишните... Някои припадалки от екипа ни за пореден път изпаднаха в плен на розовото и виждат само красивата гледка пред синодната палата. Изобщо не се замислят: защо японските вишни растат добре именно на това място? Tези дървета са символ на нашата църковна йерархия днес: много цвят, а плодът не става за ядене.
До Брюксел и обратно
Кой казва, че Църквата била старомодна, не давала възможност за изява на младите и вегетирала в периферията на обществото? Няма такова нещо – това важи като навсякъде само за некадърниците, които не могат да се ориентират в ползите на всяка ситуация. Тясна се оказа татковината за амбициозния игумен на Добридолския манастир архимандрит Хараламби. След като се пробва в няколко български митрополии, които не успяха да оценят по достойнство таланта му и - къде со кротце, къде не - се освободиха от услугите му, най-новият архимандрит на БПЦ заминава за Брюксел. Там ще бъде съветник по въпросите за религиите и вероизповеданията на боголюбивия старозагорски архонт и евродепутат Слави Бинев. „Архонтът си взе поп за съветник в Европарламента”, съобщава на първа страница в. „Стандарт”. Дето казваше една приказка, краставите магарета и през девет баира, пардон, епархии се надушват... Кой е Хитър Петър в европейската сценка, можем да се досетим. „Манастирът тесен за мойта душа е” - повтарят амбициозни "монаси" и окичени с архимандритски кръстове, енколпия и други украшения тичат по лествицата на успеха. Обаче след Брюксел накъде? По-високо от европейския Валилон е само Господ, но пък там, казват, работата била тежка. А и облагите - невидими за очите. Затова е разбираемо, че на Господнята нива работниците са малко – но, виж, за тежки кръстове и енколпия има навалица.
Задръстване
„Километрични опашки са се образували по пътя Смолян – Пловдив в района на село Бачково. Задръстването е още от Асеновград и се преминава изключително бавно”. Като чух тази новина, не можах да скрия удивлението си – толкова много желаещи да извикат „Достоен!” за ръкополжението на новия епископ в Бачково, че чак задръстили пътя до манастира. То и за Кръстова гора не се извиват такива опашки, а ето сега... Обаче причината се оказа друга: „Днес в Бачково се провежда рокерски събор по случай първа пролет и хиляди рокери от страната се събират край обителта, да запалят свещ за здраве и късмет”. То без съмнение им трябва късмет на рокерите, че иначе няма да оцелеят на оборотите, по които живеят.. Обаче си мисля, че и ние християните трябва да запалим свещ за късмет. Половината ни митрополити кои с половин уста, кои велегласно изрекоха „Достоен” за новия епископ на БПЦ Агатонийски Борис от името на съборното тяло на нашата Църква... Съвестта? А, който е безгрешен, нека той хвърли камъка... Така сме я затлачили, че и Светият Дух не може да раздвижи водите й. После се чудим защо не ни върви християнското поприще, кой е виновен и кой не толкова. Някъде там, отвъд задръстването, чака Христос. За нас остава утехата да си говорим за Него и да се топлим със спомените на срещналите Го. Лесно им е на рокерите – вятърът ще ги пръсне по пътищата на родината и задръстването ще свърши. А на задръстването по църковните друмища не се вижда краят...
Сбогом на постните банички!
Здравей, отче Ангеле, бивш главни редакторе на "Църковен вестник". Зная, че макар и далече от нас, ти редовно преглеждаш "Двери", затова бързам да споделя с теб една ужасна вест. За теб се сбъдна кошмарът на всички "църковни анализатори": след години някой да им напомни това, което са предсказвали. Преди около десет години, официозът на БПЦ възпя в редакционен коментар... една баничарница. Статията се наричаше "Постни банички!" и беше преизпълнена с трепетна надежда, дължаща се на личното ти наблюдение, че в баничарницата на бул. "Дондуков" (на снимката), постните банички свършвали бързо всяка сряда и петък. Изводът беше, че нашият народ отново се християнизира, но ние, потънали в мрачните си светове не забелязваме признаците на идващата пролет! Вчера се сетих да проверя какво е станало и... постните солени банички вече отсъстваха от асортимента на заведението: оказа се, че никой не искал да ги купува без сирене! Иначе в България пролетта наистина идва (стига да не прекаляваме с метафорите), но добрата новина на прага на поста е, че постните солени банички отведоха със себе си в небитието и нашите сладки илюзии.
И рече старецът...
Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.
Авва Памб