Днес е Цветница. По-точно е Вход Господен в Йерусалим. Но това, официалното, название го използваме само за „служебни нужди”, както е и с Неделя Вайя, защото пък си имаме и названието Връбница. Многото названия явно говорят за популярността на празника сред нашия народ. Който едва ли случайно е създал и анекдота за българина, дето се жалвал от службите в православния си енорийски храм: „Аз когато отида на църква, попът все върба раздава!”. Значи явно нашият сънародник е от някакво разклонение на т. нар. преобладаващо „коледно-великденски” християни, дето ходят в църква само на Връбница.
Днес църквите не само са пълни, ами и пред тях отново се извиха опашки за върба. Мургави прабългари също много находчиво и услужливо предлагат и извън храмовете върба. Пазарни отношения, какво да правиш – има търсене, появява се и предлагане.
За да сме справедливи, трябва да кажем, че днес стотици хиляди православни християни у нас се черкуваха, много хиляди от тях се и причастиха с тялото и кръвта Христови. Това не са случайни хора, случайно попаднали в православните ни храмове. Но е вярно, че не всички бяха от ония, които всяка неделя са в храма. Лошо няма – не са могли да посещават редовно, но пък са се подготвили, постили са според силите си, изповядали са се и се причастиха. Още по-добре ще е техният пример да се последва и от други православни християни, които съзнават, че трябва така да постъпват, но все се случва нещо (работата, вилата, жената, децата, тъщата, стари родители, куче, кола, риболовни увлечения и пр. – колкото щеш причини!), та не стигат до осъществяване на християнския си дълг. Да се молим за тях да стигнат!