Време беше една авторитетна българска институция да си каже думата по въпроса с противозаконните действия на Румънската патриаршия срещу българската православна общност в Букурещ. Външното ни министерство, макар и със закъснение, изпълни своя дълг. Това беше редно и стана. Отдавна обаче беше не само редно, но и задължително належащо Светият Синод на Българската православна църква да се заинтересува какво става с техните чеда "извън границите на Родината", както ги наричат в официалните послания. И защо не го сториха? Може би защото хората, които трябва да се грижат за така нареченото паство, са свикнали от десетилетия някой да им дава указания! Някой да им заповядва какво трябва да правят. Сега, разбира се, след положителния сигнал от светските властници ще се разбързат и разшетат. Но вече комшиите взеха ключовете и стъпиха в българския храм, погазвайки правото на вероизповедание на българската общност, независимо дали тя е съставена от български или от румънски граждани (повечето от енориашите там са българи с румънско гражданство). Международни и европейски пактове, харти и декларации, които и Румъния е ратифицирала, осигуряват правото на вероизповедание, включително и на майчин език. Само че българският свещеник в Букурещ е представител на Българската православна църква. Той заедно с българската православна община не са самостоятелно юридическо лице, за да заведат дело за погазени религиозни права, макар да имат това право и според румънските закони. Най-добре е все пак да не се стига дотам, а синодните старци да се сетят, че освен права имат и задължения, включително и към българите в Румъния! Крайно време е!

Какво хубаво име - "сияеща радост" означава в превод от гръцки! И защо все с такива лоши неща свързват известния и лъскав носител на това име, при това съветник на евродепутат, архим. Харалампи Ничев? Нали лани за (вероятно) някакви заслуги го издигнаха в архимандрит? Ако обаче всички тези обвинения са верни, той тия магарии след архимандритството ли ги е натворил, или са си системни негови деяния? Защо поредните му началници веднъж не се вслушаха в думите на Спасителя: "по плодовете им ще ги познаете..., не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове" (Мат. 7:16, 18)? Харалампи мина като "тайфун с нежно име" през няколко епархии, буквално ошета "повсюду" православните поместни църкви, отвсякъде се жалваха от него по най-различни поводи, а тук му поверяват цял манастир, при това с доста имоти, както се разбира! Е, той глупак ли е да не се възползва?! Не, не е глупак. А ония, които го назначават "на юнашко доверие", какви са? Те сериозно ли мислят, че расото "покрива много грехове"? Хм! Де да беше така - и аз отдавна бих станала монахиня... А после ще ни боли, когато хулят Църквата. Прочее, нека най-после започнем да мислим какви хора издигаме за пастири, за да не се чудим после кого да браним - Божията правда или поредния квази-клирик, който е направил Църквата за резил. Защото Бог е Бог ревнивец и държи само на Своята Правда. Той това иска и от нас - да ревнуваме за Неговата правда и да я поставяме над всички други привидни "целесъобразности" и "добри намерения". Защото нечистотията като лавина е надвиснала над родната ни Църква и не се знае какво може да я отприщи. А тогава и Бог няма да ни дойде на помощ!

Б. р.: Съзнателно пишем името му без "й" накрая, както обикновено се пишат имената на светците и на достойните клирици.

През последните две години стана публично достояние спорът между Пловдивска митрополия и Съюза на архитектите в България за собствеността над манастира "Св. Кирик и Юлита". Митрополитът се позовава на правото на БПЦ да владее един манастир, строен за религиозни цели. Съюзът на архитектите пък настоява, че този манастир бил изоставен, изгорен и те го възстановили от основи, та затова имали право да го владеят. Напоследък доста се пише в нашия сайт за "частни" църкви и параклиси, а горе-долу и в този случай натам отиват нещата. Но направи впечатление писаното във връзка със съдебното дело между двете институции: манастирът или според другите "творческата база" била място за симпозиуми и срещи, затова били "изградени ателиета, ресторант, библиотека, фитнес и билярд". Тук вече чашата на разбирането ми не преля, а направо се разля! Има най-различни "творчески бази" по света и у нас, в някои може и да има по една билярдна маса, а и фитнес-помещение. Ама все пак господа архитектите ни са възстановили манастир, а не SPA-център или спортен комплекс... Очаква се всеки дипломиран архитект да разбира разликата. Наистина ли имаше нужда да устройват и фитнес-зали? Тогава как да повярваме, че единствено творческият им устрем ги кара да настояват да владеят манастира? И ако загубят делото, сигурно ще тръгнат да се жалват в Страсбург, а? Лошото е, че там, в сградата на Европейския съд, със сигурност няма билярд и фитнес!

Имаше един такъв виц за пожарникарите, които на тревожните повторни повиквания на засегнати от пожар граждани отговаряли: "Поддържайте огъня, идваме!" Работата сега е, че пожарната команда на Св. Синод не е решила дали и кога ще тръгне за Букурещ да гаси пламналата сламена колиба на уж добросъседските ни църковни отношения с Румъния. И е естествено, че тя може да си изгори, докато кворумът на синода ни се намери, та почнат да мислят откъде да вземат вода, откъде - кофи, с брадви ли да пресекат пожара на небратското коварство или да подпалят контра-пожар, за да се спре това бедствие. А бедствието не е в този само храм, който ни е даден заради отнетите множество други храмове. То отдавна дава тревожни сигнали с претенциите към влашките села отсам Дунава, от години наблюдаваме и подпалените пожарища сред влашките общности в съседна Сърбия, в Македония, в Гърция, възстановяването на румънски митрополии от фашистко време в Молдова и Украйна. Комшийският Синдром на придобита индиферентност към не-румънците (СПИН-рум), дума да няма, е в разрез с апостол Павловата препоръка да не се прави разлика в Църквата между народности, но кой ти гледа днес тия "остарели" принципи! А твърдението на апостола на народите, че "всички ние сме едно в Иисус Христос", се допуска само, ако сме "едно" под някого, дето иска да властва, където и да се намира той из православната вселена... Боже, пази Православието от такива църковни князе!

10 май 1953 г. е бележита дата - възстановява се патриаршеското достойнство на Българската църква. Избран е първият патриарх след великия свети Евтимий Търновски. Показателно за значението на този акт е и несъгласието с него на някои църкви (то се знае кои). Оттогава и досега този ден е и ще бъде празник за БПЦ.

"Да, ама не!" - обичаше да казва знаков демократичен журналист. През последните години изведнъж митрополитите заимаха прекалено много работа тъкмо на този ден и почнаха да правят синодното съслужение и молебен за Патриаршията ни на 11 май, та с един масраф (разноски - тур.) минаваха. Дето бях писал преди 15-ина години, че от много работа свещениците не могат да си гледат работата ("идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал"), прескачайки три от четирите повели на Спасителя и наблягайки на кръщавките само, така сега изглежда стана и с архиереите. Нямаха време те и тази година да отбележат годишнината на Българската патриаршия, дето (все още) Църковно-народният събор ревниво я изписва в устава след всяко споменаване на БПЦ! Така годишнината на Патриаршията си остана само за Патриарха и за Председателстващия (в негово отсъствие) заседанията на Светия Синод Русенски митрополит Неофит. Те - Патриарх и (тъй да се каже) заместникът му - си изпълниха дълга, а другите може би чакат да сложат бялото було, за да го осъзнаят този дълг? Боже, пази Патриаршията ни от такива хора!