Поведението на Пловдивския митрополит Николай от последните дни (а и месеци) прилича на държанието на разглезено дете със слабохарактерни родители. То прави всякакви безобразия, а те винаги го оправдават. Такова поведение при детето (а вероятно и при съвсем-съвсем младите митрополити) е призив за внимание, желание да се разбере къде са рамките и границите на позволеното в живота и поведението (защото сега се учат на това). Чрез различни действия (наречени още бели) децата провокират родителите си да им дадат знак кое е разрешено и кое не.
Добрите родители чрез забрани, ограничения, забележки, дори наказания, очертават в съзнанието на детето границите на позволеното и непозволеното. Когато родителите, поради слабохарактерност, заетост, безразличие и много други причини, не налагат тези забрани на своето отроче, то става раздразнително, изнервено и все по-пакостливо. Не защото е лошо дете, а защото с всички сили иска от родителите си да му покажат къде е границата, къде трябва да спре… И в тези случаи наказанието, бележката на родителите, е проява на любов към детето, грижа за неговото развитие, а отстъпването и глезенето – показва безразличие и нежелание за реален контакт с мъника.
Струва ми се, че това важи донякъде и за съвсем младите архиереи, които сега се учат да бъдат владици. Един от тях сега опитва да разбере докъде е границата на позволеното му в църковната йерархия, докъде може да стигне безразличието и търпението на по-възрастните… Ако сега му се отстъпи, в бъдеще детето-архиерей ще опита нещо още по-фрапиращо за църковната ни действителност, за да поддържа интереса на възрастните към себе си, да пробва докъде може да безчинства.
Точно сега е необходимо духовните му родители да проявят твърдост за негово добро. А в краен случай ще се молим в църковната ни действителност да се появи един св. Николай Мирликийски, който като строг, но любящ и справедлив баща, с едно движение на ръката да каже на младежа всичко онова, което митрополитите премълчават, а църковните коментатори ще изпишат с много думи през следващите дни….
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krwf
И рече старецът...
Само чрез сражение душата постига напредък.
Авва Йоан Ниски