Българската църква настоява за въвеждането на религия в училищата. Уж за да борим бездуховността и последствията й. Че ние собствените си православни деца не сме ограмотили и не сме доказали, че можем да ги отгледаме като „морална, чиста, достойна и трудолюбива българска младеж”, пък претендираме, че чуждите ще вкараме в пътя. Но понеже Църквата не разполага с необходимия брой професионални преподаватели и педагози в собствените си енории, нито желае да наеме някоя организация за обучение на такива, защо за по-лесно да не вади кестените от огъня с чужди ръце... Защо трябва да чакаме от енориите тепърва да просияят с добродетелите си собствените ни деца, та гледайки ги българският народ да се обърне към Спасителя и да напълни храмовете? Защото ще има да чакаме... Нито някой е просиял и е станал добродетелен от слушане на непознат нему език, нито народът ще пълни храмове, където езикът му е чужд. И вместо на предстоящото на 15 и 16 април заседание на Св. Синод или на Църковнонародния събор през май да се обсъжда преминаването към съвременен български език във всички богослужения в цялата страна, нека просто да наложим задължително религиозно обучение в българските училища. Държавата да му мисли. И някой друг да носи отговорност за непреборената бездуховност с все последствията й. Пък може и да научат нещо децата за разните треби и обреди, и как се палят свещи, и за какво да записват имена. И ако случайно между изпитите запомнят тези неща, именно за тях и ще влизат в църква. Като потребители. То другото и без това ще е на неразбираем език. Важното е да се въртят парите.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krw3
И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен