Постната шкембе чорба била хит в заведенията по време на пости. Специален житен протеин замествал карантиите, съобщава столичен ежедневник, и на вкус докарвала оригинала. „Имате ли нещо постно, което да става за ядене? Хем да е богоугодно, хем да е мазничко”, питали най-често постещите клиенти. С този кулинарен парадокс се захранваме ежедневно и ние, редовите християни на БПЦ. Хем Христови, хем раби човешки – в това сме виртуози. Вярно, че навсякъде е хит, но ние се приближаваме до съвършената имитация на църквата Христова. Христос виси разпнат на синджирчето на врата ни, а по съвестта ни вече няма пирон къде да заковеш от толкова компромиси с Божията правда. Някога св. Йоан Златоуст жертва патриаршеския си престол заради малката правда на една вдовица, защото от Бога му бе открито, че няма малка и голяма истина. Днес ние богоугодно (и с благословение) тъпчем наред малки и големи истини, ритаме отломките на Божия глас в душата си. От тези пусти препъни камъни ни се насиниха краката, но не се отказваме да тичаме и да постиламе килимчета пред нечии нозе, за да не се изпрашат... Това е то великопостното меню – постна шоколадова торта без шоколад, цариградски кюфтенца без кайма, църква без Христос...
