Не повярваха на ушите си сътрудниците на архиепископ Йероним, когато по време на една сутрешна среща чуха странната му молба: „Искам да ми давате заплатата в банкноти по 50 евро”, каза той, а те започнаха да се споглеждат учудени. Само един разбра. Които познават предстоятеля на Гръцката църква отпреди, знаят, че той има навика да „раздава” тайно голяма част от заплатата си на нуждаещи се. Не че парите му са много. Доходите му едва стигат 2000 евро, а банковите му вложения са оскъдни. И въпреки това, Йероним винаги иска да има в джоба си пари.
Правило на архиепископа през тази една година, когато беше избран, е прост: „По-малко харчове и по-малко разходи за себе си, повече пари и грижа за финансово слабите”.
По времето на блаженопочиналия Христодул разходите за живот на архиепископа достигаха 130 000 евро годишно. Архиеп. Йероним издаде заповед да се съкратят драстично до 10 000 евро годишно. Продаде и две от петте коли на архиепископията – марка BMW. Отказа да живее в архиепископския дом в луксозния квартал Психико и спи в Синодната палата на улица „Св. Филотея”, която бе построена през 1896 г. Издаде заповед за пълно описване на разходите, които следи по е-мейла си ежедневно.
Къде отидоха спестените 120 000 евро?
Архиепископът издаде заповед да се подкрепят, когато е необходимо, бедни хора. Неотдавна Църквата спаси дома на жена на Закинтос, който тя можеше да загуби заради заем към банката. С различни суми се подпомагат и младежи, които учат, възрастни монаси, които съгласно своите данъчни декларации живеят под прага на бедността.
Социалната грижа е първият стълб в политиката, която следва този тих водач на Църквата, далеч от светлината на публичността, с която по принцип не се справя добре.
Неговата голяма грижа е младежка и хората от третата възраст, които са болшинството от пасомите на Църквата. Преди време, в началото на есента, край сградата на Архиепископията мина група студенти с китари на рамо.
- Къде сте тръгнали? – попита архиепископът студентите, тъй като точно в този момент излизаше навън.
- Отиваме на Ликавитос (най-високият хълм на Атина, бел. пр.), - отговориха младежите.
Когато разбра докога ще стоят там, каза на шофьора си да го заведе на хълма. И стоя с тях до късно. Слуша ги да свирят известни гръцки песни, припяваше им, говореше с тях.
Дело на любов.
Един друг път, връщайки се от проява на Атинската община, помоли шофьора си да мине по улиците на Омония (централен атински площад, където вечер се събират наркомани, проститутки и др., бел. пр.). Когато видя наркоманите, слезе от колата и започна да говори с тях. Изненадани, минувачите го гледаха отдалеч един расоносец да говори с „корабокрушенците” на живота... А на тези, които се опитаха за вбъдеще да го предпазят от подобни разходки, отговаряше винаги: „Защо да не ходя? От какво да се страхувам? Хора на Бога са и те..”
„Искам да обявим война на наркотиците”, казва той на събеседниците си и не крие мечтата си: Църквата да влезе в началното и основно образование. Да открие училища – детски градини, основни и гимназии, под свое ръководство, както правят католиците. Самият той някога е бил учител в Леонтио и мечтае Църквата да дава едно високо образование на младите гърци.
Архиепископът се грижи и за болните деца. При едно свое скорошно посещение в училище в Егалео, още щом чу, че децата, които учат там, имат нужда от нови инвалидни колички, каза веднага на помощника си:
- Имаме ли пари да купим по една за всяко дете? Ако имаме, веднага ще го съобщя.
- Да, Ваше Блаженство – бил отговорът и 18 000 евро бяха отпуснати за нуждите на децата.
В плановете на архиепископа влиза и усвояването на 130 декара, купени скоро от Църквата в областта Варнава, където се предвижда и изграждането на учреждение за деца с умствена изостаналост. На същата площ се предвижда изграждането на домове за възрастни хора, бедни жители на епархията, които идват в Атина за химеотерапия или други дългосрочни процедури и няма къде да отседнат.
Една година начело на Църквата, Йероним прокарва свой път в църковните ни дела. Не вдига шум, избягва конфликтите по светски теми, помирител е („ще теглим черта на миналото и няма да „цапаме” никого) и започва лека по лека да очертава своята линия на служение. Служение, което за някои може да изглежда фантастично, но за други оправдава напълно безшумната си мисия.
Превод: З. Каравълчева
Превод: З. Каравълчева
