Един малко известен период от биографията на преп. Антоний Печорски
Преп. Антоний Печорски с право се смята за една от най-важните и интересни личности в историята на Руската православна църква. Един от основателите на руското монашество, основоположник на Киево-Печорския манастир – първия руски манастир основан без участието на великия киевски княз, т. е. манастир, който не е ктиторски – и учител на преп. Теодорий Печорски, който с увереност може да бъде наречен една от ключовите фигури в цялата история на Руската православна църква.
В лицето на Теодосий Печорски за много столетия напред Русия получава своя идеал на святост, следван още от времената на св. Сергий Радонежки. И колкото и там да са възниквали нови монашески школи и направления, всички те са оставали верни на заветите на св. Теодосий Печорски. Житието пък, написано от Нестор, се превръща изобщо в образец на цялата руска агиография.[1] По всичко личи, че именно Антоний Печорски е изиграл най-важната роля в живота на преп. Теодосий. Че тъкмо неговите съвети и наставления са помогнали на Теодосий Печорски да достигне до този образец, който Г. П. Федотов справедливо нарича идеал на руския светец.
А именно тази, безусловно важна роля, изиграна от Антоний Печорски в живота на преп. Теодосий и, заедно с това, в цялата история на Руската църква, изисква по-нататъшното изучаване на неговия живот, в който и до сега остават немалко „бели петна”. В тази статия ще се постараем да изясним един от малко проучените периоди в биографията на преп. Антоний Печорски, а именно – началния период от живота на светеца, до завръщането му от Света Гора Атон в Русия.
Цялата статия: Един малко известен период от биографията на преп. Антоний Печорски
Право на правда
Живеем в епоха на огромен смут. Правдата и лъжата, честта и безчестието, верността и предателството, вярата и лицемерието – ето вече повече от тридесет години те преднамерено се смесват и подменят, за да заглушат и ослепят хората, да предизвикат в душите объркване, замайване и безпомощност, и така заблудените и обезсилените да бъдат подчинени на чужда им власт. С това намерение – да излъжат и поробят – възникват цяла редица организации, начело, разбира се, с левите и десни тоталитаристи…
Който е чел през годините съветската преса и не се е поддавал на нейната пропаганда, той е минал през добрата и нагледна школа на интелектуалната и духовна бдителност. В съветските вестници лъжата е непрекъсната вълна. Тя се поднася с тона на безпрекословния авторитет и фалшивия, лицемерен патос, присъщ на грубите драматични актьори. Четеш и си мислиш: лъже! И сам знае, че лъже; и даже не крие, че знае… „Да, лъжа! А ти ме слушай и мълчи! И само опитай да не се съгласиш! И повтаряй моята лъжа след мен! Да, без уговорки, без колебание! Уверено! С чистосърдечно убеждение! Лъжи искрено! Лъжи с патос, заедно с мен! Лицемер с темперамент, за да мога аз – първолъжецът и оберизмамникът – да имам основание да стоя с доверчива физиономия…!”.
Синтезът на християнския възглед и индивидуалния отговор: Моралността на войната
Много често хората ме питат: „Какво да направя, за да стана религиозен?”. Това е много чест въпрос в културата на контрола и технологиите. Ние не разполагаме с хапчета, които да могат да ни направят религиозни. Четете Светото Писание, изучавайте житията на светците, отдайте се на светотайнствения живот на Църквата – и тогава Бог ще просветли Вашето сърце и ще Ви посочи пътя.
Митрополит Филип (Салиба)
И най-смиреният не би във мир живял, докато на съседа зъл не е угоден.
Шилер, Вилхелм Тел
Макар и постоянно да отхвърляме представата за православието като система и учение, или обективния, рационален подход към него, утвърждавайки, обратно, че то е начин на живот, отнасянето на православната ни християнска вяра към реалностите от живота не винаги е най-привлекателното нещо за нас. Сред най-трудните и проблемни въпроси в това отношение пък е въпросът за войната. Както ще видим по-долу, това не означава, че Православната църква няма етично учение за войната. Самата природа на това учение обаче е насочена към моралния въпрос за нея в по-широк и общ смисъл, т. е. като феномен на теорията в широк смисъл, на националните интереси, патриотизма и т. н. Въпросът възприе и още по-сложни измерения през време на дебатите относно Виетнамската война от края на шестдесетте и началото на седемдесетте.[1] Проблемът за индивидуалния отговор на призива на народа да служиш в неговите въоръжени сили възприе ново измерение – този отговор вече не се представя като избягване на нечие задължение към общата отбрана. Като нещо, подразбиращо се от само себе си започна да се възприема допускането, че по-скоро отделният човек може и трябва да дава своя морална преценка относно правотата или погрешността на всяка конкретна война. И това не е онзи традиционен пацифизъм, който е изразен, например, в лозунга „Какво би станало ако обявят война, но никой не отиде?”.[2] Въпросът, който се повдига, е има ли отделният гражданин моралната отговорност субективно да определя дали една или друга военна акция е морална или не, след което да решава дали той или тя трябва да служи или да откаже да служи. Висшият съд на Съединените щати отрече законността на този въпрос, но моралният проблем остава.
Цялата статия: Синтезът на християнския възглед и индивидуалния отговор: Моралността на войната
Защо еврейската Библия се различава от гръцката?
1. На предната лекция говорихме за историята на появата на гръцката Библия, за преданието на Седемдесетте тълкуватели. Тема на днешната лекция са причините за разночетенията между гръцката Библия и еврейската Библия. Тази тема е много важна за нас, защото нашият основен литургичен текст (славянският) следва текстологичното русло на гръцката Библия, а основният ни четивен текст (синодният превод) се движи основно в руслото на еврейската. Така че текстологичните проблеми се забелязват не само от професора, знаещ еврейски и гръцки, но и от обикновения енориаш, пожелал да сравни текста на славянския Псалтир със синодния превод.
Има и още една причина, поради която тази тематика ми се струва много важна – именно за нас и именно сега. Когато се вгледаме в историята на различията между библейските текстове, в историята на интерпретацията и на преинтерпретацията на Библията, ние разбираме нещо изключително важно: колко невъзможно е да сведеш Библията – и текст, и като тълкувние – до нещо еднообразно, неподвижно, затворено в униформа. Колко пъстра мозайка се разкрива пред очите ни! Мозайка, която има и културно, и времево измерение.
Цялата статия: Защо еврейската Библия се различава от гръцката?
Влиянието на „Божествена комедия” на Данте върху формирането на римокатолическия догмат за чистилището
„Божествена комедия” на италианския поет Данте Алигиери е едно от великите произведения в световната литература. Но ако в Русия, според остроумната забележка на известния критик Лев Данилкин, Данте е по-добре познат като защитник на мюнхенска „Бавария”, то за съвременна Италия той остава култова фигура. Например, както е у нас Пушкин, че дори и повече, тъй като ние имаме още и Гогол, и Толстой, и Достоевски, и т. н.
В края на 2012 г. по италианската телевизия вървеше рекламна кампания на мобилния оператор TIM с герои от „Божествена комедия”. Това изглеждаше горе-долу така: Дискотека в ада, между танцуващите са Данте и Вергилий. Телефонът на Данте звъни: „Беатриче, ти ли си!”. Вергилий: „Така си и мислех!”. Данте, по всяка вероятност отговаряйки на упрек на Беатриче, възкликва: „Къде съм? Къде искаш да бъда? В ада, разбира се!”. И така нататък, „използвайте мобилните връзки”, които работят и в ада, и в чистилището. През декември 2012 г. бе пусната цяла серия подобни клипове.
Младежи масово започнаха да купуват украшения, имитиращи лавровия венец на Данте. Есента на 2013 г. се появи и компютърната игра „Dante Inferno” („Дантевият Ад”), сетне излезе произведението „Inferno” на Д. Браун. Разбира се, има и множество съвременни издания на „Божествена комедия” – и научни, и популярни.
Известният актьор Роберто Бенини осъществи през 2012-2013 г. един необичаен проект – публично четене на Дантевата поема със собствени коментари, който месеци наред се предаваше по телевизията и имаше огромен успех. Беше издаден и на CD – нарича се „Tutto Dante” („Целият Данте”). Богословието – това е поезията на Бога – казва Бенини във встъпителното си „Писмо до Данте”.
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски