- Ваше Преосвещенство, какво се случи при посещението на групата от хора с увреждания преди 2 г.? Наричали ли сте Петър Кичашки грешен, както той твърди?
- За грешни - всички сме грешни. Затова идваме тук и се молим. Молим се не само за себе си, а за греховете на всички. Но между другото в Свещеното Писание се казва, че на лошите хора Господ ще сложи белег по лицата им, та по това да се познават (всъщност в Библията няма такива думи - бел. ред. Двери). Не искам да казвам по-голяма дума.А в онзи злополучен ден бях в кабинета си и работех, когато при мен дойде разплакана свещарката (жената, която продава свещи в храма - б.а.) и ме извика. “Дядо Теодосие, ела да видиш какво става! Вдигат шум, смеят се, хората влизат, излизат - бъркотия голяма”, рече ми.Станах и отидох в църквата. Младежите наистина бяха там. Помолих ги: “Ако обичате, напуснете с колелетата, не ходете навсякъде.” На инвалидните колички аз викам колелета. И това беше.- Имаше ли конфликт - някой от тях да ви е отговорил предизвикателно, вие да сте му отвърнали?- Викаха, всички викаха. Аз не можах да разбера какво и си излязох, без да се разправям. Не е вярно, че после пак съм бил влязъл.
- А удряли ли сте някого с пръчка?
- Не, не, това са пълни измишльотини. Петър каза, че не е верующ. Ако е верующ, нека се закълне, че съм направил така. Или пък майка му да се закълне пред Господ, че съм ги гонил от храма с пръчка. Аз се прибрах в кабинета си, а те продължили да се разправят. В музея на Левски питали защо не е направен достъпен за инвалиди.
Казах им, че нищо не мога да направя, защото нямам това право. Само от Министерството на културата решават, защото сме паметник на културата. Ние сме само едни пазители и служители на светата Троянска обител.
А пък за пръчката, тя всъщност е тояжка, с която ходя и ровя по саксиите с цветя, подпирам се по стълбите - краката не ме държат и винаги ходя с нея. Но никого не съм удрял.
- След като Кичашки подал жалба в Комисията по дискриминация, ви предложил да се извините публично. Срещу това той щял да оттегли жалбата си. Вие обаче сте отказали, защо?
- Момчето може да си казва, каквото иска. Аз обаче му отвърнах, че няма за какво да се извинявам. Толкова хора са идвали по време на служене с инвалидни колички, ама никого не съм гонил.
По време на заседанието на Комисията по дискриминация Петьо Кичашки заяви, че отивал да пуши. Беше нервен. Да му се извиня ли - това е под достойнството ми. До такава степен никога няма да се унижа.
Неговата юридическа защита беше много резервирана, скачаше през цялото време и искахме да се промени съставът на съда. Ама то не е и съд, а комисия.
- Да, но тази комисия ви е наложила глоба от 250 лв. Членовете й са преценили, че сте виновен.
- Това кой крив, кой прав, ще го докажем в съда, където вероятно ще продължим делото. Правил съм толкова добрини, за които никой не знае. Уважавал съм винаги хората с увреждания и в инвалидни колички. Това, дето става, е удар срещу мен, но като бумеранг може да се върне с по-голяма сила срещу тях. И тогава ще бъде много зле. Защото Бог поругаван не бива. А пък за Петьо се моля да е жив и здрав и майка му да е жива и здрава да го гледа.
- Преди дни - на 3 декември, беше Световният ден на хората с увреждания.
- Моля се за всички болни и увредени - Бог да им дава здраве, да бъдат умни и разумни! Да не се поддават на клюки и интриги. Много хора ми се обаждаха покрай този случай да ми кажат, че като срещат инвалиди, ще ги подминават. Казах им: “Няма да ги подминавате. Заради един човек, който е направил удар срещу мен или църквата, не бива да страдат всички.”
- Разбрах, че имало и други жалби срещу вас от недоволни миряни.
- Към кого съм се отнесъл грубо? От какво недоволстват? От това, че въведох по-строг ред в манастира ли? Монасите знаят, че изисквам дисциплина от тях, от служителите и посетителите - също.
Някои от братята си бяха свикнали посред нощ да се събличат голи, да ходят по разни оргии по кръчми и да се прибират посред нощ. При мен няма такова нещо. Изисквам всички да бъдат редовни в църквата и в трапезарията. Бие камбана и всички трябва да се явят, да ги виждам. Откакто съм дошъл, храната се подобри - попитайте, когото искате, дали е така. Пък някои монаси твърдят, че съм въвел есесовска дисциплина.
- Чуват се и упреци, че откакто сте игумен, манастирът се руши. Казват, че покривът течал, не било правено нищо за ремонтиране на южното крило на обителта. Това така ли е?
- Когато протече покривът, има работници тук, които го оправят. По южното, известно като патриаршеско, крило работите ще продължат. Има специална комисия с председател Русенския митрополит Неофит, която трябва да дойде с архитекти, инженери и строители.
Вижте, направил съм доста за манастира, без да търся публичност. Царските двери към олтара в храма например, че аз поръчах да ги изработят в Германия. Дъбовата дърворезба, позлатяването й и иконостасът са платени една част със средства на манастира, а другата е от мои лични пари.
В Хаити, като стана земетресението, някой даде ли нещо? Аз веднага пратих известна сума, но си мълча. По празници товаря колата и отивам в старчески дом, без да вдигам шум, без да чакам похвала. Няма нужда да парадирам, това ми е задължение като монах. И изведнъж изкараха, че аз съм най-човеконенавистният. Това е абсурд някакъв.
- Всичко, което сте направили, е чудесно, но се твърди, че сте отклонявали майстори от манастира да работят на къщата ви в с. Драгижево.
- Да, работили са ми, но през почивните си дни и когато са си вземали отпуска. Това няма нищо общо с манастира. Аз съм си плащал. Пък тези, дето ги говорят тези неща, да са живи и здрави. Не съм убил, не съм откраднал, не се плаша от нищо.
Ако Светият синод прецени, че съм виновен и трябва да си ходя, ще си тръгна. Днес ще плюят мен, но утре ще плюят по тях.
Запомнете, истината е като котва! Тя е силата, която държи кораба здраво. Обърнали ли сте внимание, че котвата в горния си край има кръст. Корабът колко и да се люшка, каквито и бури да го връхлитат, ще устои. Аз имам своята вяра и ще издържа поредната житейска буря. (24 часа)
