Явно добра реколта от канабис са отгледали в района на Петрич и Сандански, след като само за ден полицията там разкри 4 тона от забранената трева. Безболезнено обаче се измъкват тези, които я отглеждат – така поне изглежда, ако съдим по случая със свещеникът Кирил Папудов от петричкото село Кладенци. При последната акция той беше заловен да отглежда канабис - за седми път. При всяко залавяне срещу Папудов се образува дознание, но след като приключат съдебните процедури, го освобождават и досега той не е лежал в затвора.
Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.
Владиците демонстрират лукс, който дразни и вярващите, и обикновените свещеници
Богородичният пост отмина, но точно в дните за молитва и смирение се видя, че духовенството ни тъне във все по-голямо охолство и дори посяга да драска клечката на поверени му църковни имоти.
Бившият вече игумен на Гложенския манастир Панкратий толкова се афектира - от гняв или ракия, не стана ясно, че на два пъти опита да опожари канцеларията на светата обител, успешно изгори и джипа си. Оказа се, че освен газов пистолет, е имал и ловна карабина без разрешително и неясна собственост.
Стигна се дотам, че игуменът на Правешкия манастир архимандрит Йоан, призова във всеки манастир да има оръжие. Самият Панкратий пък апелира за създаване на църковна полиция. И се обяви за жертва на ДС, КГБ и т. н.
Бившият вече игумен на Гложенския манастир Панкратий толкова се афектира - от гняв или ракия, не стана ясно, че на два пъти опита да опожари канцеларията на светата обител, успешно изгори и джипа си. Оказа се, че освен газов пистолет, е имал и ловна карабина без разрешително и неясна собственост.
Стигна се дотам, че игуменът на Правешкия манастир архимандрит Йоан, призова във всеки манастир да има оръжие. Самият Панкратий пък апелира за създаване на църковна полиция. И се обяви за жертва на ДС, КГБ и т. н.
Еврохалифат
Към средата на века е твърде възможно половината жители на обединена Европа да бъдат мюсюлмани
Най-накрая обединена Европа обърна внимание на тази заплаха. В смисъл, че за първи път темата за исляма беше обсъждана не на обществени „седянки”, а на сесия на ПАСЕ (Парламентарна асамблея на съвета на Европа). Докладът „Европейските мюсюлмански общини пред лицето на екстремизма” и съдържащите се в него препоръки се хареса на депутатите. По улиците на Страсбург обаче, където една пета част от жителите са мюсюлмани, настроението беше песимистично. Поводът – стремително растящата численост на европейските мюсюлмани на фона на все по-укрепващата им привързаност към нормите на исляма за сметка на държавното законодателство. Според различните прогнози, числеността на тези „нови европейци” в Евросъюза към 2050 г. може да съставлява една трета или дори половината от европейското население.
Македонската църква се гордее, Гърция се смее
"Македонската църква се гордее, Гърция се смее" е името на статията във вчерашния брой на скопския в. "Дневник". Македонският ежедневник съобщава, че инициативата на премиера Н. Груевски, наречена "името (на Македония) плюс Църквата в пакет", е изненадала всички. Преди два дни Груевски изпрати писма до посредника в преговорите на Македония и Гърция Матю Нимиц и до генералния секретар на ООН Бан Ки Мун с искане въпросът за каноничността на Македонската православна църква да се обвърже със спора с Гърция за името на републиката. Гърция нарече иницативата "смешна, несериозна и ексцентрична". Но местните експерти също са изненадани от идеята на премиера, пише вестникът. Според общото мнение на всички е ясно, че църковният проблем не спада към мандата на Нимиц, нито пък за него може да се търси помощ от Генералния секретар на ООН. Освен това според македонските анализатори Църквата и държавата в Македония са отделени. Инициативата има логика, само ако става дума за някаква по-широка стратегия на държавата, за която обаче досега не се е говорило.
Не по-малко изненадани са западните дипломати в Македония, които избягват да коментират писмото на Груевски за Македонската църква. Според тях е ясно, че посредникът Нимиц като пратеник на ООН няма мандат да се занимава с църковни въпроси.
От своя страна Македонската православна църква похвали включването на църковния въпрос в преговорите и окачестви инициативата като конструктивна и продуктивна. Хераклейският епископ Климент смята, че "проблемът с Македонската православна църква съвсем естествено се включва в отворените въпроси, които търсят своето разрешение". Според него досега Македонската църква е правила всичко възможно да използва различни църковни канали, за да покаже пред света своята църковна истина. "Ако Църквата в Гърция беше отделена от държавата, както е в Македония, писмото на премиера нямаше да има смисъл", допълва той. Но Гръцката православна църква е в рамките на гръцката държава и уставът й нормира тесните връзки между двете институции. "Вече става ясно, че тезата, че ставало дума за чисто каноничен въпрос с юридически и църковен характер е остаряла и изхабена. Става дума за много по-сложен, многозначен и за жалост политически въпрос и тъкмо за това е естествено да бъде обсъждан на масата на политиците. От досегашните разговори става ясно, че основният проблем е наименованието на Македонската правослвна църква и че ние, като църква, отстояваме своето уставно име - това е причината да не ни приемат в семейството на православните църкви". Според епископ Климент Цариградската патриаршия политизира проблема като финансира Православната охридска архиепископия на владика Йован Вранишковски. Македонски архиерей, пожелал анонимност, коментира в положителен дух личността на Атинския архиепископ Йероним, който според него се отличавал с умереност за разлика от предшественика си архиепископ Христодул. "Считам, че той добива от своите съветници много информация за това, как се развива Македонската православна църква, за обновата на монашеството и други. Такъв човек начело на Гръцката православна църква може да ни помогне. Решаването на проблема ще зависи и от това, каква личност ще застане начело на Сръбската православна църква", заявава още архиереят.
Не по-малко изненадани са западните дипломати в Македония, които избягват да коментират писмото на Груевски за Македонската църква. Според тях е ясно, че посредникът Нимиц като пратеник на ООН няма мандат да се занимава с църковни въпроси.
От своя страна Македонската православна църква похвали включването на църковния въпрос в преговорите и окачестви инициативата като конструктивна и продуктивна. Хераклейският епископ Климент смята, че "проблемът с Македонската православна църква съвсем естествено се включва в отворените въпроси, които търсят своето разрешение". Според него досега Македонската църква е правила всичко възможно да използва различни църковни канали, за да покаже пред света своята църковна истина. "Ако Църквата в Гърция беше отделена от държавата, както е в Македония, писмото на премиера нямаше да има смисъл", допълва той. Но Гръцката православна църква е в рамките на гръцката държава и уставът й нормира тесните връзки между двете институции. "Вече става ясно, че тезата, че ставало дума за чисто каноничен въпрос с юридически и църковен характер е остаряла и изхабена. Става дума за много по-сложен, многозначен и за жалост политически въпрос и тъкмо за това е естествено да бъде обсъждан на масата на политиците. От досегашните разговори става ясно, че основният проблем е наименованието на Македонската правослвна църква и че ние, като църква, отстояваме своето уставно име - това е причината да не ни приемат в семейството на православните църкви". Според епископ Климент Цариградската патриаршия политизира проблема като финансира Православната охридска архиепископия на владика Йован Вранишковски. Македонски архиерей, пожелал анонимност, коментира в положителен дух личността на Атинския архиепископ Йероним, който според него се отличавал с умереност за разлика от предшественика си архиепископ Христодул. "Считам, че той добива от своите съветници много информация за това, как се развива Македонската православна църква, за обновата на монашеството и други. Такъв човек начело на Гръцката православна църква може да ни помогне. Решаването на проблема ще зависи и от това, каква личност ще застане начело на Сръбската православна църква", заявава още архиереят.
Как Караджич предизвика глобален ислямистки терор
Поведението на Радован Караджич в Хага надали ще задоволи останалите му привърженици. Фантазьорът, който се занимаваше с идеи над своята възможност, лесно ще бъде сломен от прокуратурата. Но ако Караджич, поетът и лечителят-шарлатанин, изглежда абсурден, идеологията, която той въплъщаваше, бе достатъчно сериозна, за да има катастрофални и продължаващи последици.
Западните дипломати и войниците предпочитаха да игнорират естеството на програмата за Велика Сърбия, която Караджич и неговите колеги осъществиха в началото на деведесетте години.
И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен