С изпяването на два тропара и молитва в “Бояна” тръгна работна среща между представители на 12 православни църкви. Патриарх Максим събра митрополити и експерти по църковно и международно право от 3 континента, за да помагат на Светия Синод как да се измъкне от решението на Европейския съд по правата на човека. Магистратите в Страсбург обявиха, че са нарушени правата на разколниците около Инокентий и призова страните да се споразумеят до 22 април, за да не осъди държавата.

Запознати с проблема от юристката на Синода Мария Кьосева, църквите се подредиха по старшинство да кажат думата си. Първо пратениците на Вселенската, Йерусалимската и Александрийската заявиха, че БПЦ е единствената канонично призната от тях. Те се обединиха около становището, че решението на Страсбург не е правилно, тъй като се набърква в канонични въпроси извън компетенциите на светския съд. Най-много представители в Бояна е изпратил руският патриарх Кирил.

12-те църкви няма да излязат с решение, а само с общо становище, както е по канон, когато не присъстват главите на поместните църкви.

Ако Европейският съд обаче не реагира правилно, Православието може да свика събор, решенията на който да станат задължителни за всички поместни църкви. Крайната мярка е продиктувана от опасността решението на Страсбург да стане прецедент, от който да се възползват разколници по целия свят, каза Ловчанският владика Гавриил.

Участвах в конференцията по покана на Светия Синод на БПЦ и тук споделям някои впечатления. Участваха оторизирани представители на Вселенския патриарх, на Гръцката, Сръбската, Руската, Кипърската, Грузинската, Йерусалимската, Румънската, Албанската, Чешката, Полската, Американската православни църкви. В почти всички църковни делегации са включени и високо авторитетни професори и експерти по канонично и международно право. Беше заявена за пореден път пълна подкрепа за единството и каноничното ръководство на БПЦ в лицето на Светия синод и Негово Светейшество Патриарх Максим, като беше подчертано, че считат лицата, които са се отделили от единството на Църквата и не желаят чрез покаяние да се завърнат в нейното единство, за самоотлъчили се не просто от БПЦ, а от православното християнство въобще. Всички делегации, от името на съответните предстоятели на поместни православни църкви, заявиха, че решението на Съда в Страсбург е “опасен прецедент”, който засяга не само БПЦ, а Вселенското православие като цяло. Изтъкна се, че решението е необективно и постановено на основата на погрешни и даже неверни факти. Посочени бяха множество канонични аргументи в тази насока. Изрично се подчерта, че от гледище на православните канони разколът в БПЦ е прекратен с авторитетно и императивно решение на Светия Всеправославен надюрисдикционен събор, проведен в София през 1998 г. Изразено беше недоумение, че Съдът в Страсбург не зачита тези решения и премълчава факта, че чрез този най-висш форум БПЦ е преодоляла разделението, съществувало дотогава.

Свещениците, които осъдиха България в Страсбург, най-вероятно ще бъдат низвергнати от Светия синод на БПЦ и няма да имат право да служат повече. С това формално църковният разкол у нас ще приключи. Очаква се представители на различни църкви да подкрепят това действие на форум утре в резиденция "Бояна", организиран по покана на патриарх Максим. Владиците ни имат подкрепата на Руския патриарх Кирил да свикат подобна среща и в Брюксел, на която духовници от местните църкви да обявят за недопустимо решението на Европейския съд по правата на човека. Ще търсят подкрепа и от българските евродепутати. Идеята е така да се осуети осъдително решение за България, което би последвало, ако правителството не се споразумее със свещениците, изгонени от храмовете при управлението на Сакскобургготски и не им изплати някакво обезщетение. До 20 март правителството трябва да докладва за постигнато споразумение или да обжалва решението на съда, което засега е междинно. След намесата на Руския патриарх и солидната подкрепа от президента Георги Първанов за Максим, се очаква кабинетът да обжалва и да последва осъдително решение с посочени обезщетения, които държавата трябва да изплати на т.нар. алтернативен синод.

в. "Сега"