Мобилно меню

4.972972972973 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (37 Votes)
1_56.jpgБоголюбиви братя и сестри, Обични в Господа деца и младежи,  Бог на Любовта и Мира да бъде с вас! Преди броени дни камбанният звън на великолепния ни храм „Свети Александър Невски” възвести на целия народ, на всички държавни институции, на семейството, Църквата и училището, че заедно и без никакво отлагане трябва да се вслушаме в ехото на историческото ни минало. Най-вече в благодатните слова на нашия Господ Иисус Христос: „Аз съм светлината на света; който ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.” /Иоан 8:12/ Всички нас, които радеем за благоденстваща България, ни свързва една голяма болка – вече 20 години родното ни училище е лишено от благодатните дарове на Божието Слово и Христовото учение.

20 години Родината ни продължава да бъде една от малкото държави, в които религиозното обучение остава в периферията на образователната система. Нека го кажем ясно - 20 години българските деца са духовно „изоставени”!

Като български Архиерей, който вече 45 години е на задгранично служение, а от 30 години ръководя Западно- и Средноевропейската ни Епархия, ще кажа, че религиозното образование в чужбина е на голяма висота и почит – както от страна на родителите, така и от страна на държавата! Ще дам няколко примера, за да е ясно къде сме ние, наследниците на Светите братя и равноапостоли Кирил и Методий, на светите Седмочисленици, на хилядите знайни и незнайни просветители и духовници от 13-вековната ни история.

За тези 20 години ето какво се случи в някои държави, които също като нас бяха десетилетия наред в условията на атеистична тоталитарна власт:

Един от първите приети закони в съседна Румъния, веднага след промените от декември 1989 г., е Законът за образованието и просветата, с който се възстановява задължителното изучаване на Вероучението в румънското училище. Сега, само в гр. Яш, където се покоят мощите на всебългарската закрилница Света Петка, има 7 семинарии.

Съвсем скоро след „нежните революции” в Централна Европа религиозното образование се възстановява като редовен учебен предмет. Особено силно развитие то получава в Полша, Чехия, Унгария, Словакия, където голяма част от учебните заведения възстановиха предишното си положение да бъдат под егидата на Църквата. Ще припомня тук, че така беше и в България преди 1944 г. – много от началните училища бяха енорийски, издържани и подпомагани от Църковната енория. Тази практика е до днес в цяла Западна Европа.

В съседна Гърция Вероучението е основен учебен предмет, равностоен с изучаването на гръцкия език и история. В гръцките училища учебният ден започва с молитвата „Отче наш”.

И в края на тези примери ще кажа, че приоритетно и подобаващо държавническо отношение към религиозното образование и възпитание може да се види и в протестантските, и в ислямските държави, а също и в Далечния изток – Япония, Южна Корея, Индия, а през последните години и в Китай.

И още нещо: през тези години другите религиозни общности у нас – католици, арменци, мюсюлмани и евреи, съвестно и навреме определиха своя духовен приоритет и отдавна техните деца изучават основите на отеческата си вяра, при това от самите духовници.

Къде сме ние, православните българи, които иначе се обявяваме пред света, че сме „държава на духа”? В това отношение се влачим на буксир след останалите. Колко още поколения трябва да израстват като езичници въпреки православния си произход, въпреки че в жилите им тече кръвта на хиляди предци, избрали смъртта пред предателството към Христовата вяра?! Колко още български семейства трябва да бъдат почернени, защото децата им са станали жертва на дрога, секти, проституция, престъпност?!

Единственото, което досега се прави в обществото, е да се търси вината, като тя все се прехвърля на чужд гръб. За родителите вината е на държавата и училището; за учителите – тя е на семейството и държавата; за държавата – тя е на семейството и училището.

Омагьосан кръг от виновници

в който загиват душите на нашите деца. Не е ли крайно време новите поколения българи да се просветят в Богопознанието и да започнат да градят своя мироглед на основата на Христовите повели, които вече 2 хилядолетия са сърцевината на човешката цивилизация?

Наш дълг е, ако искаме да видим държавата си просперираща и благоденстваща, да променим приоритетите си и най-напред да сложим началото на едно духовно възраждане и просвещение. Нека това начало бъде възстановяването на религиозното образование, което само преди няколко десетилетия беше основата на родното ни просвещение.

Често пъти съм чувал, че Вероучението няма практическа стойност и приложение в живота и затова няма чак такава нужда да се изучава в училище. В същото време точно тези, които говорят това, се възхищават, че на Запад и децата знаели как да се държат в църква и колко били възпитани. На такива хора ще кажа: има ли по-голямо практическо приложение от изградената стойностна личност, със здрав морал и ясно разбиране за истинския смисъл на живота и човешките взаимоотношения? Такава личност трудно ще бъде сломена от житейските бури. Духовно извисеният и просветен човек гради живота си първо върху изначалните морални ценности; той знае мярката на нещата и винаги се стреми да не допуска крайности, които могат да го превърнат от „твърда скала” в „тръстика, люлеяна на вятъра”.

А не са ли младите ни поколения днес именно такива „тръстики, люлеяни от вятъра”? Лишени от здравата основа на вярата и Богопознанието, още от малки децата ни започват да се лутат между безбройните идоли на съвременния свят. И никое човешко знание не може да им бъде ориентир в този лабиринт – нито техниката,
нито интернет, нито чужди езици или бойни изкуства

Трябва ясно да се каже: издигането на човешкото познание над Богопознанието духовно осакатява човека. Защото сам Господ Иисус Христос ни даде най-точния житейски ориентир: „Аз Съм пътят, и истината, и животът” /Иоан 14:6/! Защо тогава ние, човеците, се осмеляваме да лишаваме децата от този „Път”, в който ще познаят „Истината”, и с нея ще могат да живеят пълноценен и благодатен живот?! Какво оправдание ще дадем, ако продължаваме да лишаваме „най-малките” си братя от истинската и спасителна мъдрост – Богопознанието? И докога ще забравяме, че не човешки закони, а Сам Господ ни повелява: „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е Царството Божие.” /Лука 18:16/

Нашият Спасител и Господ Иисус Христос ни даде Нова Заповед – да любим друг друга и да обичаме ближния като себе си! И още: първо да търсим Царството Божие, а всичко останало ще ни се придаде. Затова, ако не подредим правилно житейските си приоритети, не можем да очакваме добро и трайно решение на тежките икономически и социални проблеми, на които сме свидетели днес. Ако все така продължаваме да отстъпваме от духовната си същност и да пренебрегваме висшите духовни ценности и морал, още години наред няма да сме способни да разбираме и съчувстваме болката и нищетата на ближните си. Днес, вече и като държава член на Европейския съюз, сме изправени пред огромно историческо предизвикателство – да покажем пред света духовната същност на хилядолетната ни държава и силата на българския дух. Затова нека заедно с общи усилия да тръгнем по пътя на духовното възраждане и просвещение; да възпитаваме младите ни поколения в духа на Христовата любов и братска солидарност. Нека докажем, че България може да бъде държава на духовно извисени и просветени граждани.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/auwqq 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики