Мобилно меню

Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

REUTERS1887245 Articolo„Изгубеният дом на апостолите на Иисус“ е открит, заяви наскоро израелски вестник, а някои медии добавиха допълнителна сензационност в отразяването на новината. И макар тя да не е чак толкова невероятна, всъщност добавя много интересен заряд към продължаващия в научните среди дебат за местоположението на една от най-важните локации в Новия Завет. Кристин Роуми от „Нешънъл джиографик“ коментира какво знаем до момента – истината, отделена от измислиците.

Пред изданието проф. Стивън Нотли, академичен директор на разкопките в ел-Арадж (на северния бряг на Галилейско море в делтата на река Йордан) твърди, че всъщност няма данни да е открита къща, свързана с учениците на Христос, и че не историците са създали вестникарските заглавия в тази посока.

Вместо това археолозите, които работят на обекта от 2016 г., смятат, че са се натъкнали на града, описан в Новия Завет като дома на апостолите Петър, Андрей и Филип – Бетсаида (Витсаида по син. пр. бел. ред.). Според евангелията Бетсаида е домът на най-ранните ученици на Христос, както и мястото, където Спасителят изцерява слепец.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

rpoМоето съветско детство добре усвои пословицата „Който не работи, не трябва да яде“, обаче постсъветската младост помни ироничния тост от епохата на перестройката: „Да пием за това - всичко да си имаме и за това нищо да ни няма!“ И съвременната социална култура в лицето на нашите съграждани фактически възпроизвежда в живота тази „формула на успеха“: „как всичко да си имам, при това нищо да не правя и за нищо да не отговарям“, „как да спечеля милиони долари, без особено да се напрягам“. Пазарният закон гласи: „Търсенето поражда предлагането“, и щом има търсене на лесно постигане на „максимален“ резултат, то няма да чакаме дълго и съответните инициативи. И ето, вече рекламните блокове пъстреят с многобройни предложения: „научи английски за пет дни“, „стопи коемните тлъстини за един час“, „научи 1С счетоводство за 10 минути“. Би било много странно, ако религиозната област не беше попаднала под влиянието на тази култура на „тоталната аванта“. И, действително, вече сме свикнали с това, че представителите на тоталитарните секти обещават на последователите си „царството небесно“ само за едно „богослужение“ във вид на весело купонясване на вечеринка. За съжаление, по косвен начин нещо подобно е засегнало и онези, чийто поглед е насочен към Православието.

4.9814814814815 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (54 Votes)

1062212 900Гледах наскоро филма „Краят на боговете“ и през цялото време имах чувството, че гледам нещо познато. После направих справка и разбрах, че е римейк на филма „Разследването“ на Дамиано Дамиани от 1987 г. Разследването се извършва от пратеник на имп. Тиберий, който трябва да докладва за събитията, свързани с личността на Иисус, за когото до Рим са достигнали смътни и противоречиви слухове и най-вече пратеникът трябва да издири Неговото погребано тяло.

Както при всеки римейк, сюжетите почти се повтарят, но акцентите са поставени по различен начин и на различни места. Основният отпечатък в паметта ми от филма на Дамиани беше, че Христос не присъства като персонаж, а всъщност присъства през цялото време – точно както е в живота на всеки християнин.

Във филма на Джулио Базе „Краят на боговете“, който е копродукция с българско участие, една сцена ме порази особено. Савел от Тарс отива при архид. Стефан, бъдещия първомъченик и блъска брат му Давид, свлича го на земята и започва да го рита с ярост. Давид се сгърчва от болка, Савел продължава да го рита, като се ожесточава все повече, обърнал е лицето си към Стефан и след всеки удар, който нанася на брат му, го пита ехидно и предизвикателно: е, какво, няма ли да защитиш брат си?! Стефан (изигран прекрасно от Христо Живков) го гледа безмълвно, в него кипи остра борба между желанието да спре побоя над брат си и въздържанието от това да отговори на насилието с насилие. Сцената ескалира, ритниците стават все по-силни и по-ритмични, физически усещаме болката на пребивания Давид, лицето на Савел става все по-озверяло, борбата в душата на Стефан все по-драматична, да пребиват до смърт твоя брат пред очите ти и ти да не го защитиш. В последния миг, когато Стефан не може повече да издържа и вече е вдигнал ръка, за да удари Савел, Давид с последно усилие прошепва: братко, недей да отговаряш на омразата с омраза, нали така ни учеше нашият рави! Ръката на Стефан се отпуска, гневът и яростта на Савел изкривяват чертите му, неговото гонение над християните е безсилно. В тях има неразбираема сила, която неговите ритници не могат да сломят. Той изритва за последен път Давид и си тръгва.

4.25 1 1 1 1 1 Rating 4.25 (12 Votes)

zx460 2970314Близо 66% от българите твърдят, че да си православен е важна част от българската идентичност. Това показват данни от изследване на „Пю рисърч център“ (Pew Research Center) за религиозните нагласи в Централна и Източна Европа четвърт век след краха на комунистическите режими.

Въпреки че римокатолиците са в общи линии по-стриктно придържащи се към религиозните обреди и предписания от православните в региона, асоциацията между религиозна и национална идентичност е по-силна в държавите с православно мнозинство, отколкото в тези с римокатолическо, показва проучването.

Средно 70% от респондентите твърдят, че е важно да си православен, за да споделяш истински националната идентичност на страната си. Според тези данни България не се нарежда сред страните, където най-много хора смятат религията на мнозинството за жизненоважна част от националното самосъзнание (в Сърбия подобен отговор са дали 78% от респондентите, в Гърция – 76%). Подобна тенденция не се наблюдава в страните с римокатолическо мнозинство, където средната стойност е 57%. За сравнение, в Западна Европа делът е още по-малък (23% във Франция и 30% в Германия казват, че да бъдеш християнин“ е важно за националната идентичност).

4.85 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (160 Votes)

382Това, струва ми се, беше едно по-различно послание на българския патриарх и Светия Синод по случай Възкресение.

Вяра и култура не са едно и също нещо. Това ни каза посланието. Учението и спасението са различни неща, макар и двете да имат силна връзка с хуманността, с човеколюбието. Ясно и образно видяхме да се дели нещо – но не за да разделя хората на групи според някакъв признак, а за да покаже посока, направление. Каза ни: ти можеш да стоиш в едното, но можеш и да се придвижиш към другото.

Словото за Възкресение ни напомни, че споделя нещо повече от вековна мъдрост и хуманна доброта. Заяви, че християнското свидетелство не може да се впише само като наследство на един или друг от „многобройните учители, които човечеството познава в своята хилядолетна история. Един от онези, с чиято мъдрост е изпълнена съкровищницата на човешката култура”. На кого ще му се стори, че това е говорене от името на една извънредна, изключителна позиция? И какво ако е така – не се ли отличава тъкмо по това патосът, с който говори църковният оратор?

И в същото време, благодарение на тази смели изрази, в патриаршеското послание се даде друг знак – за свободомислие. Противно на очакванията за консерватизъм, които често се прилепят към образа на църковните институции. Християнското мислене е загрижено за културата на света – това ни се каза. Че натрупването на знание е ценност; че изброяването на разнообразни пътища към усъвършенстване на човека е скъп продукт на човешката история. Че на хуманност и любов, състрадание и взаимопомощ може да се учи на всички езици и във всички точки на историята – всичко това беше заявено и поставено пред очите на всички. И тази позиция е различна от представите за втвърдени, непомръдващи догми, които са уж в противоречие с настоящето.

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики